Димо Николов е съуправител на „Форд Мото Пфое“. Пред Automedia.bg той споделя вижданията си за състоянието на автомобилния пазар у нас и отношение на държавата към сектора.
- Кое е хаотичното в автомобилния бизнес?
Преди влизането на България в ЕС ние бяхме единствената държава, която нямаше никаква политика по отношение на автомобилния парк. Всички други държави имаха, ограничавайки вноса на много стари автомобили, било по отношение на годините, било по отношение на вредните емисии. Ние бяхме единствената държава, която нямаше никакви регулаторни ограничения.
Днес, вече години след влизането ни в ЕС, когато няма граници и не може да се говори за внос, при нас почти не съществуват никакви органичния или мерки, предприети от страна на държавата, които подтикват или поне показват на клиента, който се е замислил за покупка на автомобил, кое държавата счита за по-добрия автомобил. Когато взимате решение за покупка на автомобил, вие не виждате отношението на държавата по отношение на този автомобил. Тя ви третира по един и същ начин, независимо дали решите да купите екологично чист автомобил, с малък разход на гориво и ниски вредни емисии, или 15 - 20 годишен.
Техническото състояние също не е предмет на някакви законови ограничения. Другите страни се надпреварват в това да дават стимули при покупка на екологично чист автомобил - по-малки данъци или освобождаване от данъци, или държавна помощ при покупката на нова кола, скрапирайки или изкупувайки стария автомобил. При нас няма и наченки на подобна мисъл. Автомобилът се поглежда само като стока, като търговска стока, а тя не е такава, тя е средство за производство, тя е стока, която има общо освен с търговския си смисъл и с екологията. Има отношение и към сигурността по пътищата.
- В момента кърпят бюджет и има криза. Но коя е онази мярка, която би била реалистична и би показала мислене в тази посока или държавна стратегия?
Първо ще разделя въпросът на две – едното е мярката, която показва мисленето на държавника, която не е задължително свързана с увеличаване или намаляване на фиска. Редно е, когато говорим за екология и за по-екологични двигатели, да има различно третиране по отношение на таксите на този хибриден, чист автомобил и 15-годишния му събрат, който далеч не е толкова чист, нито сигурен – било то чрез годишния данък – данък МПС, било друг начин на стимулиране на този, който е готов да си купи нов, чист автомобил днес.
Иначе каква да е причината, при еднакви нови автомобили, клиентът да си купи екологично чистия, при положение, че той е малко по-скъп от другия. Защо той да си купи екологично чистия, при положение че няма никаква изгода от това? Даже не е и похвален за това, че си е купил екоавтомобил.
Другата част на въпроса по трудните икономически времена – магическо измъкване от кризата няма. От кризата може да ни изкара бизнесът. Бизнесът, който произвежда, който продава, който плаща данъци, който създава работни места. Автомобилът е средство за производство, надавам се, че никой през 21 век няма да спори за това. След като е средство за производство, няма никаква логика и никакво обяснение, той в данъчното тълкуване да не бъде считан като такъв и ДДС да не бъде кредит за него.
Така както ДДС е кредит за този компютър, с който работим, както е за трактора, за комбайна, ние работим използвайки автомобила като средство за производство. Ако държавата приеме това мислене и направи тази крачка и започне да връща ДДС на данъчно регистрираните фирми, не трябва да се опасява, че този приход ще падне.
Какъв е този приход, касаещ ДДС днес: ние продаваме по 1000-1200 автомобила на месец. Нивата са паднали поне 3 пъти в сравнение с 2008 година, когато пазарът ни беше около 50 000 автомобили. Тази година има вероятност да бъде под 20 000. За какво ДДС говорим?! Тази мярка може да бъде шлифована, може да бъде насочваща или основно стимулираща покупка на по-малък автомобил, но да обсъждаме днес, в 21 век, че автомобилът е средство за производство, ми се струва ненужно, защото бих обидил партньора си, който стои насреща и с когото имаме подобен спор.
- Тезата на Александър Миланов от BMW е, че в момента не са на 100% ясни правилата и критериите, според които даден автомобил има право на данъчен кредит. Каква е вашата позиция по този въпрос?
До съвсем скоро имаше ясно понятие за това на кой автомобил ДДС-то може да бъде кредит или не. Вместо да отиваме към разширяване на базата, в момента се създаде един смут, една неяснота по отношение на този въпрос. Регулациите оставят данъчните служители да тълкуват и да взимат решение.
Разбирате за какво става дума – това внася още по-голямо объркване и у нас и у нашите клиенти и у данъчните, които трябва да изповядват този закон. Дали автомобилът се ползва по предназначение, дали не се ползва – какво значи това?
- Какво значи „дали автомобилът се ползва по предназначение“ - автомобилът има само едно предназначение?!
Е, това са въпроси без отговор. Има куп неразбории! Казва се, че автомобил с над седем места може да ползва данъчен кредит, но ако те са заводски монтирани. Ако не са....
- Какво значи заводски? Ако една фирма ги монтира в България?
Е, хайде де, какво значи? При условие, че фирмата е сертифицирана, че заводът и е разрешил това оборудване, кой е този, който може да каже НЕ – автомобилът не може да бъде оборудван тук, при положение, че самият завод позволява това. Иначе трябва да кажем – забраняваме всякакви трансформации на заводски произведен автомобил, което би създало допълнителен и тотален хаос. Никой не произвежда, поне аз не съм запознат с производител, който произвежда с всички възможни спецификации – линейка или брониран автомобил или катафалка или какъвто и да е специализиран автомобил – всичко това се прави от допълнителни работилници. Защо в България това да не може да се прави? Защо може да се направи в някоя друга страна това допълнително оборудване, а не тук? Никой няма полза от това.
- Вие ми кажете, прав ли съм, но аз имам чувството, че вие като Съюз на вносителите на автомобили в България сте малко пасивни?
Аз приемам тази критика, но ще ви кажа нещо друго – ние сме обвинявани в гонене на лични интереси. За това ми се ще тази тема или всички споменати теми да бъдат публично обсъждани, защото необходимо ли е да обясняваме, че например екологията не е въпрос само на нашия бранш, или безопасността по пътищата? Е ли този въпрос само на вносителите и продавачите на автомобили, или на цялото общество? Защото, ако задам въпроса - "вие като олицетворение на нашата общественост, искате ли да караме сигурни автомобили?" - всички ще кажат 100% "Да, искаме". "Искате ли да караме екоавтомобили и нашата атмосфера да е по-чиста?" - всички ще кажат "ДА". Е, как да стане?
- Вие имате ли позиция по сега обсъждания нов данък "лукс", който касае двойно по-висок данък за автомобили с цена над 70 хиляди лева?
Със или без извинение ще кажа, че това е една от популистките мерки. Трябва да отговорим първо на въпроса – какво постигнахме с 10% данък, граница за ДДС и данък печалба за фирмите. Постигна ли се целта, която беше поставена при въвеждането? Защото аз нямам отговор, никъде не съм прочел с колко се е увеличила събираемостта и какво се очаква при въвеждането на новите данъци и такси? Не бива да налагаш мярка, преди да имаш възможност да контролираш изпълнението й. Ако не си в състоянието да имаш контрол върху това, което се случва след като си я въвел, по-добре не я прави, защото този, който трябва да я изпълнява, виждайки, че не може да бъде контролиран, понякога е принуждаван или стимулиран да я избегне.
- Кога смятате, че пазарът ще тръгне нагоре отново?
Когато бизнесът тръгне нагоре. Нашият бранш е огледало на бизнеса. Тръгне ли бизнесът, той има нужда от средства за производство и част от тях са автомобилите. От там и служителите в този бизнес, говоря за покупките от физически лица. Когато те се почувстват сигурни, че имат стабилна работа и доходи, те също идват и си купуват кола.
15:53 | 03.09.22 г.