Стоян Желев е изпълнителен директор на София Франс ауто и председател на Управителния съвет на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България. Той ще е сред лекторите на предстоящия през април в София 6-ти Международен конгрес за енергийна ефективност (ЕЕ) и възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) за Югоизточна Европа, който ще се проведе с медийното партньорство на Investor.bg.
Г-н Желев ще говори по време на форума за електрическите и хибридните автомобили.
- Наскоро стана ясно, че британски фонд планира инвестиция от 100 млн. лева за производството на завод за електромобили до Стара Загора. Според Вас има ли страната ни потенциал да се превърне в център за производство, сглобяване или изпитване на електрически автомобили?
Искрено се надявам тази инвестиция да се реализира, защото това би дало сериозен тласък на много отрасли на икономиката ни. Спорно е обаче доколко страната ни има потенциал и конкурентно предимство, за да привлече инвеститорите в подобни индустриални проекти. Като плюс вероятно можем да посочим това, че сме член на ЕС, плоският данък и евентуално географското положение. Но от друга страна държавните и общински стимули са много скромни, а бюрократичните спънки – колосални! Налице са и липсата на развита инфраструктура, както и на квалифицирана работна ръка. Все пак има обнадеждаващи инвестиции като например производителите на автомобилни компоненти като Монтюпе, Язаки България, Джонсън Контролс.
- Каква поука може да си извадят държавата и частният бизнес след многото неуспешни опити за развиване на автомобилна индустрия в България през последните години?
Поуката е, че не можем само да искаме, но трябва и да даваме. И не само преки облекчения под формата на освобождаване от данъци, подаряване на земята и безплатно изграждане на инфраструктурата, а подкрепа чрез осигуряване на пазарна възможност за реализацията на продукта – стимулиране на продажбите на нови автомобили. За съжаление, бяха въведени повече рестриктивни мерки, отколкото стимулиращи.
- Според Вас кои региони или индустриални зони в България биха могли да приютят производството на електромобили?
Стара Загора ми се струва един много подходящ регион предвид традициите в областта на електрониката.
- Какви са прогнозите ви за продажбите на автомобили в България през тази година след силния спад, който пазарът отчете през миналата?
Тенденцията за спад от около 50% спрямо 2009 продължи и през февруари. Надявам се тя да се промени през идните месеци, но и месец март засега не дава поводи за оптимистични прогнози. Продажбите ни са функция от състоянието на българската икономика, която е в дълбока криза. Надявам се държавата да даде глътка въздух на българския бизнес и да му помогне да се съвземе.
- По какъв начин се възприемат електромобилите от потребителите в България?
Има интерес към този вид автомобили, но засега той е базиран най-вече на любопитство. Според мен, най-заинтересовани от електромобилите следва да бъдат общините в големите градове или в туристически дестинации край морето и в планините, които така могат да намалят значително замърсяването на въздуха.
- Кога те ще станат по-достъпни за потребителите в ценово отношение?
Проблемът не е в цената, а в наличието на инфраструктура за зареждане. Такава вече е достъпна за жителите на 19 от големите градове в Европа благодарение на EVA (Electric Vehicles for Advanced cities). Инициативата обединява 19 големи европейски града, 17 световни производителя на автомобили, 12 европейски доставчици на електричество, редица компании в областта на информационните технологии и др. за широко въвеждане на електромобилите в Европа. Докладът на консорциума EVA е внесен през юли 2009 г. в Европейската комисия и се очаква финансиране от ЕС. Вече са изградени над 14 000 зареждащи точки.
- Как очаквате да се промени пазарът на електрически и хибридни автомобили в страната ни през следващите пет години?
Не очаквам съществен ръст на продажбите предвид липсата на каквито и да било стимули за покупка на такива автомобили в нашето законодателство. Не съм чувал и да се разработват проекти за изграждане на инфраструктура за зареждане на електромобили.
- Според Вас какво може да направи държавата, за да навлязат тези технологии колкото се може по-скоро в ежедневието?
Първо, както вече споменах, е нужно създаването на инфраструктура. Има далновидни фирми, които биха проявили интерес да развият нужните станции за зареждане и една държавна програма в тази насока би поставила здрава основа и предвидими перспективи пред подобни инициативи.
Заедно с това, държавата трябва ясно да обяви стимули за покупката на тези екологични автомобили. Има редица регулаторни мерки, които биха били достатъчно ефективни.
- Съществуват ли пречки, които не позволяват на зелените технологии в автомобилната индустрия да вземат превес на пазара?
Сериозен проблем при хибридите е високата цена. На практика при тях имаме два силови агрегата, два двигателя – един традиционен с вътрешно горене и един електрически. Това струва пари. При електромобилите пък освен липсата на инфраструктура, проблемите са свързани с относително късия път между зарежданията и свързаните с това малки размери на купето. Те са ограничени засега до ползване основно в градовете. И за двата вида автомобили съществува проблемът с цената и времето за полезно използване на батериите. Ако след известен брой зареждания капацитетът на батерията ви рязко намалее и трябва да я смените, това естествено ще охлади екологичния ви ентусиазъм предвид високата й цена.
- Коя технология е най-перспективна според Вас: електромобили със сменяема батерия, с презареждаща се батерия, с водородна горивна клетка или комбинация от батерия и двигател с вътрешно горене?
Трудно е да се каже и зависи от това какви открития ще направи науката в следващите години. Едно е сигурно – днес най-лесно приложими са хибридите, следвани по петите от електромобилите. Свидетели сме на все повече серийно произвеждани модели от почти всички световни производители и това ни изпълва с оптимизъм. Водородната горивна клетка е по-далеч в бъдещето.
16:51 | 13.09.22 г.