Кристиян Орбан (К.О.) е управляващ партньор в инвестиционната компания Oriens, която е активна в Унгария, България и Румъния. Тамаш Войнич (Т.В.) е главен икономист в нея, а Виктор Димитров (В.Д.) - инвестиционен мениджър на компанията за нашата страна.
Пред Investor.bg те представиха мнението си за инвестиционната среда у нас в условията на криза и ново правителство, предизвикателствата пред икономиката и необходимите стъпки, които трябва да се вземат, за да може страната ни да запази инвестиционната си привлекателност за в бъдеще.
- Какъв е вашият коментар за последните политически и икономически промени в България в контекста на кризата?
К.О.: Това, което не се отразява от повечето публични дискусии за кризата, е, че това е не е просто финансова криза. Това е криза също и на свръхкапацитета – точно както е било и по време на Голямата депресия. Свръхпредлагането на финансови средства породи огромни притоци на капитал, както и търсене на ескпортни стоки. Съответно имахме голямо предлагане, което да удовлетвори това търсене. Това са всички нови автомобилни заводи, всички фабрики, които бяха отворени в развиващите се икономики.
Сега с понижаване на финансовите средства поради кризата, която е и по-продължителна, се оказа, че част от това търсене е било илюзорно. Така че с неговото изчезване трябва да изчезне и предлагането. Това е корекцията в капацитета. Всичко това означава, че многобройни производства ще бъдат затворени и милиони души ще останат без работа, тъй като се адаптираме към по-ниско и устойчиво ниво на капацитета. И тези производства няма да бъдат възобновени през следващите 4-5 години.
Съществена част от този излишен капацитет беше трансфериран към развиващите се пазари през последното десетилетие, така че няма как тази корекция да не се отрази дългосрочно на тези икономики.
- Какво означава всичко това за Централна и Източна Европа (ЦИЕ)?
К.О.: Ние приемахме нашия ръст досега за даденост. България, Унгария, Румъния растяха. Това вече не може да се приема за даденост.
Също така в системата имаше огромен обем евтин капитал, който изчезна. Сега няма капитал, няма и търсене. Това означава, че моделът, върху който ЦИЕ бе изградена, също се промени. Така че големият въпрос е как могат страните от ЦИЕ отново да растат.
Честно казано, за региона като цяло, не смятам, че ще продължи да расте и да скъсява разликата със Западна Европа със същите темпове през следващите поне 5-6, може би 8 години.
Въпросът е: възможно ли е някои страни все още да продължат да растат в тази обстановка? И отговорът е „Да“. Тези страни обаче трябва да имат ясна стратегия как да привлекат капитал и да гарантират, че са специализирани в онези индустрии, за които има търсене.
Затова вече се изисква лидерство. Това означава, че докато през изминалите шест години, на практика, всяка източноевропейска държава, която не направи някоя много груба грешка, бе в състояние да расте, сега единствено онези, които са най-далновидни и умели, ще могат да растат по-бързо от Западна Европа. И затова се изисква лидерство.
- Смятате ли, че България има шанс да бъде между тях?
К.О.: България се намира в много специална ситуация в това отношение, тъй като има нов лидерски екип. Тя има шанс да прави нещата по различен начин в сравнение с миналото. Унгария също е в тази завидна ситуация, тъй като и тя много скоро ще има ново правителство.
Какво обаче би могла да направи страна като Румъния, чието правителство бе част от тази бъркотия, е трудно да се каже. На теория за България би трябвало да е по-лесно. Затова обаче трябва да има много далновидна и добре премислена стратегия.
В исторически аспект може да се види, че политическият елит на много малко страни е успявал да бъде толкова умел. Затова през последните 200 години малките и отворени икономики дългосрочно трудно поддържаха силен ръст, както това правят големите страни.
Има няколко примера за страни, които са успявали – като Сингапур и Чили. И двете обаче имат уникален политически елит. Всички политици и икономисти в правителството на Чили са възпитаници на Университета в Чикаго, който е вторият по престиж икономически университет в света. Сингапур има най-доброто правителство в историята на Азия досега и това се признава от всички.
Така че е необходимо да имаме умни хора, които да работят в правилната посока в дългосрочен план, което е огромно предизвикателство.
- Като говорите за лидерство, предполагам, че наред с политиците имате предвид и бизнес лидерите, които са същите както и преди кризата и преди изборите. Какво смятате, че се е променило по отношение на бизнес средата от началото на годината и какво ще се промени в контекста на новото правителство?
К.О.: Първо трябва да се отбележи, че това, което видяхме като ръст през последните 15 години, не изискваше лидерство. Всичко, което изискваше, бе донякъде пасивно приемане на чуждестранен капитал. Честно казано, не смятам, че българските политици са допринесли особено с изключение на едно нещо – това, че запазиха валутния борд и цялата стабилност на системата. Мисля, че политическият елит на България подходи благоразумно и зряло в това отношение.
Сега предизвикателството е на друго ниво: трябва да намерим нов модел на развитие. Това е значително предизвикателство и изисква интелект, стратегия, която да бъде приложена по правилния начин. На всичкото отгоре това е и политическо предизвикателство, тъй като хората ще преминат през труден период на преход.
Не съм в състояние да давам оценки за хората, които ще се занимават с това, още повече че все още не е ясно кои точно са тези хора, но общо казано предизвикателството е огромно.
- Имате ли някаква прогноза или вътрешно усещане как ще се развият нещата?
Т.В.: Моето лично усещане е, че ни предстои едно още по-трудно второ полугодие.
- За ЦИЕ или за България или като цяло?
Т.В.: Да, включително и за България. Ако погледнем пазарите, общата нагласа е, че вече достигаме дъното и положението бавно се нормализира. Хората смятат, че САЩ и вероятно Западна Европа ще се върнат към положителен ръст в началото на 2010 г. и това ще помогне на ЦИЕ да расте отново, тъй като ще осигури търсене за нейния износ.
Въпреки това трябва да се има предвид, че кризата и ограниченото кредитиране нанесоха сериозен удар върху преките чуждестранни инвестиции и върху потреблението, предвид факта, че потреблението бе базирано почти изцяло на потребителски и ипотечни кредити. Ако вземем предвид всички тези ефекти ще видим, че общото търсене е много по-ограничено.
Това е един от ефектите от намалялото финансиране, който ще продължи да се проявява доста дълго.
Лошите новини обаче идват от друга посока. Корпоративният сектор в много от икономиките в региона и е в окаяно състояние. Наред с това нямаме ясна представа точно колко окаяно е, тъй като много от компаниите не са публични и не обявяват резултати. Също така много от самите банки, които имат представа за тяхното състояние, целят да преструктурират задължения, за да предпазят резултатите си. Банките се надяват, че тези трудни времена няма да траят вечно и, че когато компаниите се възстановят техните кредитни портфейли също ще се възстановят.
Проблемът обаче е, че тези компании не могат да получат кредитиране и много от тях ще фалират. Това не са официални данни, но много компании, особено малки и средни предприятия, ще изпаднат в затруднено положение ако не могат да рефинансират своите кредити.
При някои банки в ЦИЕ, за някои сегменти необслужваните кредити са над 20%, което не е толкова учудващо, тъй като такова ниво сме виждали и при предишни рецесии и то не толкова тежки. Така че следва два видим дали всичко това ще доведе до нова финансова буря – такава каквато видяхме през октомври 2008 г.
- Предвид цялата тази ситуация, това по-скоро добре ли говори или не за инвестиционни фирми като Oriens и за инвестиционния сектор като цяло?
К.О.: Мисля, че това винаги е добре дошло за опитните инвеститори. Тъй като сега е моментът, когато те могат да се разграничат по отношение на инвестиционните резултати.
Когато времената са добри и всеки отчита добри резултати, онези инвеститори, които поемат безразсъден риск, се справят най-добре. Ако се опитвате да прилагате разумна капиталова политика и не поемате рискове, никога не може да се мерите с безразсъдните. Сега обаче е моментът да се плати за този риск. Сега е моментът, когато ще проличи кой е опитен инвеститор и кой просто е вървял с масата.
Т.В.: Нека добавя нещо. Това, което се случава на капиталовите пазари също е важно. Сега настъпва структурна промяна. През следващите периоди дяловите капитали ще станат много по-важни. Това обаче няма да е видимо за определено време. И междувременно ще бъде важно това, което става на фондовите пазари, тъй като те създават основа за пазарните оценки.
В.Д.: Смятам, че въпросът за политическото лидерство намира своето отражение и на бизнес ниво. Бизнесите трябва да се научат да работят по съвършено нов начин. Ресурсите, които досега са използвали, са твърде ограничени. Затова те трябва да бъдат много по-конкурентни по отношение на привличане на капитал и оптимизиране на процеси, за да могат да повишат своята ефективност и да се борят за пазарен дял.
- За кои сектори смятате, че имат шанс да са по-успешни?
К.О.: По отношение на сектори има някои, които се открояват като вероятни печеливши. Енергийният сектор е един от тях. И то не защото има повишено търсене за електричество, а защото има повишен политически натиск за инвестиции в енергийния сектор.
- Алтернативна енергия?
К.О.: Главно алтернативна енергия и също енергийна ефективност. И няма толкова значение дали всъщност има глобално затопляне, или не. Важно е, че хората вярват, че има глобално затопляне. И ако хората смятат така, тогава правителствата създават търсене за тези услуги и инвестиционна среда, като се опитват да предоставят стабилност за инвеститорите в тази сфера. Затова смятаме, че в този сектор ще има много инвестиции. През последните 3 до 6 месеца имаше застой, но занапред ще има.
Да се каже за другите сектори е малко по-сложно. Кои се услугите и секторите, за които има сравнително стабилно търсене, което до голяма степен не е зависимо от богатството на хората? Някой циник би казал: погребалните услуги. Това просто илюстрира какви услуги остават стабилни по време на криза – най-основните. Така че сред тях са хранителният сектор, този на здравеопазването и на основните суровини и материали и също развлеченията. Знаем, че по време на криза разходите за развлечение се повишават.
- Да, храна и развлечения.
К.О.: Точно така. Много от другите сектори ще имат проблеми и няма много видове бизнеси, които ще се справят добре.
Т.В.: За България например имотите ще са в застой известно време. Въпреки че развитието на имоти в България все още е обещаващо в дългосрочен план.
К.О.: В много дългосрочен план. Същото се отнася и за финансовия сектор. При финансите виждаме преход, какъвто имаше и при електричеството. В началото на 20 в. производството на електричество бе единственият и най-предпочитан сектор на растеж. След това обаче премина през преход и в крайна сметка се превърна в скучна комунална услуга. Мисля, че финансите са също на път да се превърнат в скучна, свръхрегулирана комунална услуга – има ниска норма на печалба (сравнително стабилна, но ниска), малко пространство за иновации и много, много ограничен ръст.
- Проучвате ли потенциални сделки в България в някои от тези сектори, които изброихте?
К.О.: Да, проучваме различни възможности. Не бихме искали да изпадаме в подробности, но твърдо вярваме в развлекателната индустрия например.
- Но съществува съображение, че българите не са свикнали да плащат за развлечения?
К.О.: Да, това е един от аспектите, на който трябва да се обърне внимание, съгласен съм. Наскоро бе публикуван доклад на Morgan Stanley. От компанията помолили едно 15-годишно момче да опише потребителските навици на своите връстници по отношение на развлекателната индустрия. Това, което написало то, било толкова показателно за банкерите, че решили да го публикуват като доклад на Morgan Stanley. Това, което той установява е, че като цяло хората не обичат да плащат за развлечение. Въпреки това обаче има някои неща, за които са готови да плащат. Това са сферите, в които трябва да се концентрираме.
Целият модел на приходи от реклама е един голям въпрос. Смятам, че през следващите 10 години ще продължи да работи, но дългосрочно не може да се каже. Услуги като платената телевизия също не са непременно устойчив и рентабилен бизнес в дългосрочен план. Има много неща, за които хората не са готови да плащат. Музикалната индустрия също е голямо предизвикателство, тъй като хората я приемат за даденост, че е безплатна.
В.Д.: В България също търговските вериги имат стабилна макроикономическа основа.
- Секторът на икономично пазаруване или като цяло?
В.Д.: Всички видове пазаруване. Очевидно е, че и тук трябва да си по-конкурентен и по-ефективен, за да продаваш повече. Една търговска верига има капацитета да работи много по-ефективно. Също така България е все още много по-назад по отношение на проникване на търговията, така че и това е един от секторите, който трябва да се има предвид.
- Не смятате ли, че спадът в потреблението и покупателната способност са предизвикателство пред сектора?
К.О.: Разбира се. Но ние гледаме по друг начин на нещата. Кое е по-фундаментално от парите? Какви са промените, които ни карат да плащаме? Оказва се, че наред с храната (защото независимо колко пари имаме ние купуваме храна) развлеченията са едно от нещата, за които продължаваме да плащаме, независимо колко пари имаме. А за учудване или не, пазаруването също е форма на развлечение. Хората имат вътрешна потребност да пазаруват.
И това е нещо по-основно от това дали имаме пари или не. Затова смятам, че ще се отварят все повече търговски центрове. Разбира се не с главоломната скорост както в миналото, но ще има нови. Също така тези нови търговски формати са много по-ефективни от по-малките. Същите стоки, които се продават в големите центрове, ще бъдат по-евтини, така че ще бъде и икономически по-изгодно да се пазарува там. Наред с това те са част от една културна промяна, в която потребителите искат да участват. Мисля, че всичко това прави сектора достатъчно обещаващ за в бъдеще.
- С други думи смятате, че България има шанс за ръст за в бъдеще с подходящите лидери и стратегия, за които говорихме в началото?
К.О.: Моето мнение като инвеститор е, че в България винаги ще има добри инвестиционни възможности.
Т.В.: Има някои неща, за които правителството трябва да вземе мерки: бюджетът е една от основните задачи. Той трябва да се адаптира към забавения ръст на икономиката, към рецесията. Гледах данните преди няколко месеца и промяната в бюджетния излишък е доста голяма в сравнение с годините на бума. Ако рецесията се задълбочи може да се стигне до значителен дефицит.
Има и нещо друго, което е положително. Вие имате много благоприятна данъчна среда, което означава, че има възможност за някои данъчни промени. Не става въпрос за цялостна промяна на системата, а само на някои данъци. Това отчасти би помогнало за компенсиране на дефицита.
- Смятате ли, че в даден момент България ще има нужда от споразумение с МФВ?
Т.В.: Да. Тези промени могат да се направят в контекста на такова споразумение.
Наред с това България трябва да изготви стратегия за излизане от валутния борд. Страната смята да въведе еврото в един момент и затова трябва да има преходен период.
- Един изход от борда не крие ли риск за инвестициите?
Т.В.: Да, винаги има риск за инвестициите.
В.Д.: Нека поясним нещо: ние не лансираме тезата, че валутният борд трябва да се разпусне сега, но въвеждането на механизма ERM2 е подходящ начин за изход от валутния борд в периода на преход преди присъединяване към еврозоната.
10:48 | 08.09.22 г.