Атанасиос Стефос и Майкъл Николетос са съответно директор "Продажби на ценни книжа" и директор "Международни капиталови пазари" към Юробанк И Еф Джи Секюритис. Част от компанията е ЕФГ Секюритис България, който за една година активна дейност е сред 10-те инвестиционни посредника в България с най-голям оборот на БФБ. Посредникът предлага достъп до 26 чуждестранни фондови пазара, като сключените сделки имат сетълмент с реална доставка, т.е. клиентът става собственик на закупените финансови инструменти и се ползва с всички произтичащи от това права.
С Атанасиос Стефос и Майкъл Николетос разговаряме за това какви са перспективите пред регионалните и западни пазари, както и какви са тенденциите сред международната инвестиционна общност.
- Коя е целевата група от клиенти, към която EFG Securities е ориентирана?
Атанасиос Стефос: Ние обслужваме, както институционални инвеститори, така и корпорации и индивидуални инвеститори. До преди кризата съотношението между институционалните и индивидуалните ни клиенти бе 70:30, а след като пазарите се сринаха, този баланс се промени в полза на индивидуалните инвеститори, които в момента формират 55% от общия оборот. Такава е тенденцията и в целия свят, породена от спада на активите на хедж фондовете и договорните фондове.
Миналия октомври, когато индексът на волатилността VIX (бел. ред. "индексът на страха") регистрира остър ръст, на пазарите влязоха много спекуланти и за първи път в най-новата история на капиталовите пазари това не бяха хедж фондове, а индивидуални инвеститори с големи финансови ресурси.
Това е тренд, който по мое мнение ще наблюдаваме през следващите години и причината за това е, че хората все повече избягват доверителното управление, тъй като изгубиха доверие в този начин на инвестиране на борсите. На практика те изгубиха голяма част от спестяванията си, без да знаят защо се получи така, тъй като липсва прозрачност в дейността на инвестиционните и хедж фондовете.
Майкъл Николетос: Много инвеститори се ориентираха към ETF-ите*, тъй като те като фондове, които копират представянето на даден индекс, са по-прозрачни от всички останали. Индивидуалният инвеститор винаги може да забележи, когато доходността на индекса и доходността на съответния ETF, който го копира, се различават, и да продаде акциите си от капитала на съответния ETF.
По време на кризата забелязахме още нещо – след като цените на акциите на всички основни банки регистрираха невиждан спад, много индивидуални инвеститори видяха уникална възможност, която никога няма да се случи отново и заеха дълги позиции в банковия сектор.
- Означава ли това, че институционалните инвеститори сега имат по-малка склонност към поемане на риск в сравнение с индивидуалните инвеститори?
Атанасиос Стефос: Такава е тенденцията в момента. Освен че институционалните инвеститори сега са по-консервативни по отношение на риска, те се опитват да намалят ливъриджа в своите портфейли (deleveraging)*. Това бе направено масово в края на миналата година и в началото на тази и по тази причина станахме свидетели на продължителен спад на пазарите между януари и март. Индивидуалните инвеститори си поискаха парите обратно от институционалните мениджъри и така броят на хедж фондовете намаля от 10 000 през 2008 до под 8 000 сега.
От друга страна, е абсолютно вярно, че склонността за поемане на риск от страна на индивидуалните участници се увеличи, но само при тези от тях, които са спекулативно настроени. По-голямата част от инвеститорите остават извън пазарите и ликвидността, която остава пасивна, е огромна. Поради това считам, че в момента пазарите предлагат интересна възможност, тъй като при евентуално подобряване на икономическата среда тази ликвидност ще се влее обратно на борсите, което ще покачи цените на акциите.
Майкъл Николетос: През последните дни индивидуални инвеститори отново заеха дълги позиции с банковите книжа в очакване на тримесечните резултати. Забелязва се и друга особеност на пазарите – те в момента предлагат висока ликвидност, при която сравнително големи капитали могат да влязат и излязат лесно. Това, от своя страна, също засилва привлекателността на пазарите и покачва търговските обороти.
Атанасиос Стефос: Голяма част от новите ETF, които бяха създадени напоследък, представляват ETF с ливъридж елемент** от втора, трета и по-голяма степен. Засиленото им търсене говори и за повишен рисков апетит, а основни инвеститори в подобни схеми са индивидуални инвеститори, а не институционалните.
- Стабилна ли е финансовата и банковата система в Западна Европа и САЩ?
Майкъл Николетос: Систематичният риск на световната финансова система е редуциран значително и вероятността голяма банка да фалира в момента е много малка. Американското правителство придоби голям процент в щатските банки, за да успокои инвеститорите и депозантите в тях с цел те да не изтеглят парите си и да не продават акциите си. В резултат на тези действия хората вече са спокойни за своите спестявания и систематичният риск повече не стои на дневен ред.
- Но все пак икономическото възстановяване зависи от възобновяване кредитирането на частния сектор от страна на тези същите банки...
Атанасиос Стефос: Понастоящем, от началото на 2008, живеем в кейнсиански*** свят – повиши се инициативата на правителствата под формата на засилване на държавните разходи, захранване банковата система с ликвидност, сваляне на лихвите и т.н., като тези мерки отнемат между 6 и 12 месеца за катализиране на икономически растеж.
Сега имаме чудесна възможност да видим дали кейнсианската икономическа рецепта работи и, ако това е така, то през следващите тримесечия трябва да имаме растеж, който да върне доверието на банките и те да започнат да кредитират отново. Прави ми впечатление, че икономическият фокус в САЩ и някои части от Европа, се измества към инвестициите като генератор на растежа, отколкото към потреблението. Знаете, че 2/3 от американската икономика е потребление, но последните тенденции показват намаляване на този дял.
В EFG Securities вярваме, че през второто полугодие на 2010 ще станем свидетели на подобрение на икономическия растеж. Оптимисти сме и по отношение на големите развиващи се икономики като Китай и Индия.
Приспособяването на запасите е много бързо – те намаляват с бързи темпове и това е признак за подобряване на изгледите пред производството. От друга страна, при условие че степента на натоварване на мощностите е ниска, инфлационните опасения не стоят на дневен ред, което ще задържи лихвите на сегашното ниско ниво, за да може растежът да не се убива в зародиш.
Според нас банките няма да са основният двигател на растежа, а правителствените разходи ще са тези, които ще създават стойност. Става въпрос за обявените инвестиции в инфраструктура, технологии, зелена енергия.
- Като споменахте зелена енергия, какво мислите за перспективите пред сектора на възобновяемите енергийни източници?
Майкъл Николетос: Има тенденция енергията да става все "по-зелена" и много инвестиции ще бъдат направени в този сектор, което принципно води до по-голяма ефективност. От тази гледна точка очакваме да има ръст на сектора, но инвеститорите трябва да бъдат внимателни. Част от компаниите, свързани с ВЕИ индустрията, са високо оценени от пазара и имат големи количества дълг в своите баланси. Затова инвеститорите трябва да бъдат селективни по отношение на отделните компании, когато инвестират в сектора.
Атанасиос Стефос: Представянето на сектора е функция и от цената на петрола, която по наше мнение ще превиши 90 долара за барел, световното търсене, правителствените инициативи и движението на пазарите на акции. От тази гледна точка нашата препоръка е "hold" (бел. ред. "дръж акциите").
- Нека поговорим за регионалните икономически перспективи.
Атанасиос Стефос: Един от основните ни инвестиционни фокуси са развиващите се пазари като цяло, но към настоящия етап намалихме експозициите си към Източна Европа като процент от общия ни портфейл под управление.
Майкъл Николетос: Поради ниската ликвидност на борсите в региона в сравнение с развитите пазари и дори с пазари като руския и турския, тяхната привлекателност отслабна. От тази гледна точка стратегиите за влизане на регионалните ниско ликвидни пазари биха били две – или инвеститорът влиза стъпка по стъпка, закупувайки малки количества акции, или влиза изведнъж, чакайки момент, в който икономиката и рисковете пред съответната страна се подобрят. Ако това обаче не се случи, то той ще бъде хванат в капана на ниската ликвидност и няма да може да излезе от своята инвестиция. Това покачва още повече риска.
Наистина имаше съживяване и на местните борси, но това се случи с малки обеми, което загатва за първия споменат вид стратегия.
- Уважавани западни икономисти твърдяха, че страните от Източна Европа ще фалират...
Атанасиос Стефос: Не видяхме такива, а и не е в интерес на никого това да се случи.
- А валутният борд в България предимство или недостатък е в текущите икономически условия?
Валутният борд не е недостатък за България, но въпросът е дали има риск за него. В страната съществува железен консенсус за поддържането му, а и Международният валутен фонд заяви, че е отворен за разговори. Основното опасение е относно стопяващия се бюджетен излишък и тенденцията към дефицит - всеки следи тези данни, тъй като не е тайна, че това е най-големият риск за България.
Мисля обаче, че страната ви е по-добре позиционирана от останалите страни в региона и валутният борд ще издържи, като най-вероятно България ще трябва да сключи споразумение с МВФ.
Има и политическа гледна точка за запазване на валутния борд – не е в интерес на Европа една евентуална девалвация на лева, при което спестяванията на европейците да се стопят.
Така, че не се притеснявам за България, а по-скоро за Румъния, където потребителските заеми в чуждестранна валута са огромни.
- Видяхме ли дъното на пазарите вече?
Атанасиос Стефос: Видяхме локално дъно и ако сценарият за възстановяване на глобалната икономика през второто тримесечие на 2010 година се материализира, то достигнатите ниски нива на пазарите в началото на годината ще са абсолютното дъно.
От друга страна, ако инвеститорите започнат да се притесняват например за инфлацията и в резултат цените на облигационния дълг паднат, то тогава не бих се изненадал, ако видим ново дъно на капиталовите пазари догодина.
Въпреки това съм оптимист за капиталовите пазари и към настоящия момент инвестирам собствените си пари в акции. Нашата краткосрочна стратегия е да увеличаваме експозициите си в акции при слабост на пазарите.
Майкъл Николетос: Реакцията на пазарите от края на миналата година беше проява на паника и извън всякакво рационално поведение. Мисля обаче, че най-лошото е зад нас и няма да видим нови дъна, тъй като правителствата и централните банки бяха изключително агресивни и това помогна пазарите до известна степен да се възстановят и доверието да се върне. Позитивен сигнал за пазарите е и това, че икономиките се свиват с намаляващ темп.
*ETF – exchange traded funds – инвестиционен фонд, който се търгува на фондова борса и който копира представянето на даден индекс от акции (секторен или общ). Обикновено акциите на фонда се движат в унисон с нетната стойност на активите му. Поради това, че предлагат пасивна инвестиционна стратегия те се храктеризират с ниски транзакционни разходи.
**Leveraged ETF – специален ETF, който предлага доходност, която е по-чувствителна на промените в пазарните цени на акциите. Ливъридж ETF с финансово усилване от 2 пъти означава, че ако пазарният индекс се покачи с 5%, то стойността на инвестицията на закупулите акции на този ETF ще се увеличи с 10 на сто.
***Кейнсианство – от името на икономиста Джон Мейнърд Кейнс. Кейнсианството е макроикономическа парадигма, защитаваща тезата, че решенията на частния сектор понякога водят до неефективни икономически резултати и следователно е необходима активна икономическа и монетарна политика от страна на държавата за активно управление на икономиката и изглаждане на икономическия цикъл.
06:13 | 11.09.22 г.