Петя Димитрова е изпълнителен директор на ТБ Юробанк И Еф Джи АД (Пощенска банка). Постъпва в Пощенска банка през 2003 г., а от 2005 г. е прокурист. От 2007 г. е изпълнителен директор. Преди Пощенска банка Петя Димитрова работи като старши мениджър и одитор в ПрайсуотърхаусКупърс България.
- Г-жа Димитрова, през май 2009 г. за първи път от три години кредитният портфейл на банките намалява на месечна база, ще се запази ли тази тенденция?
Действително има намаление на кредитния портфейл, но това е нормално явление в условията на финансова криза. Колебания в кредитния портфейл ще продължат да се наблюдават, докато икономиката в глобален план не се стабилизира и не започне да показва признаци на възстановяване. В момента при кредитирането основният проблем не са наличните ресурси за добрите клиенти и проекти, защото такива има, а намаленото търсене и неясната перспектива пред някои сектори в краткосрочен план.
- Кредитирането на дребно или фирменото кредитиране отчитат най-голямо увеличаване на лошите и необслужваните кредити?
За съжаление, отговорът на този въпрос не е еднозначен. Кредитирането се намира в една доста нестандартна фаза. Наблюдаваме, че някои компании и физически лица изпитват затруднения при погасяването на своите задължения, и това е естествено отражение на последствията от глобалната финансова криза. В този процес банките имат важна роля – едновременно да помогнат на своите клиенти и да запазят стабилността на банковата система в България. Банките трябва да партнират на клиентите си и заедно с тези от тях, които вече изпитват затруднения при редовното погасяване на задълженията си, следва да намерят ефективно решение за преодоляване на проблема.
В това отношение Пощенска банка винаги е проявявала гъвкавост в политиката си. Ние се стремим не само да предлагаме разнообразни и актуални продукти на пазара, но и да бъдем активни и полезни партньори на бизнеса и домакинствата, да им предлагаме възможности и адекватни решения в отговор на предизвикателствата на средата. От края на миналата година ние периодично въвеждаме мерки, които са насочени както към бизнеса, така и към частните лица. Например, отпускане на кредити по различни привлечени от нас кредитни линии, премахване на такси за предсрочно погасяване на всички заеми, преференциални депозитни условия и т.н. Предвидили сме допълнителни облекчения за бизнеса, свързани с оптимизация на банковите разходи и опростяване на процедурите. Успоредно с всичко това въвеждаме преференциални условия по разплащателни сметки и интернет банкиране.
За домакинствата сме въвели няколко конкретни мерки, сред които възможността за застраховане на потребителски кредит срещу нетрудоспособност или безработица, защото в момента един от най-големите страхове на хората е да не изгубят своята работа. С програмата ни „Защита на плащанията” всеки може да защити не само месечните си вноски, но и пълния размер на заема си при определени непредвидени обстоятелства, свързани с настъпване на временна или трайна нетрудоспособност. Друга възможност, от която клиентите ни могат да се възползват до септември, е отлагане на плащането на една месечна вноска по ипотечен кредит.
- Доколко банките могат да помогнат за усвояването на еврофондовете чрез консултации и кредитиране на кандидатстващите?
Банките могат да бъдат много полезни в този процес, защото вече имат голям опит в тази област. Ние можем да помогнем на своите клиенти с ноу-хау по отношение на техническата страна при кандидатстването за тези средства, а също така и с консултации за жизнеспособността на проектите им.
Пощенска банка има няколко подобни споразумения, благодарение на които може да предостави ресурси на кандидати за еврофондове. Например, подписахме рамково споразумение за сътрудничество с Министерството на икономиката и енергетиката във връзка с реализацията на инвестиционни проекти, одобрени по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.”.
Също така Пощенска банка подписа Рамково споразумение за сътрудничество с Държавен фонд „Земеделие” за осъществяване на съвместна дейност във връзка с кредитирането на кандидати за подпомагане по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз (ЕС).
- Кога очаквате лихвите по кредитите и депозитите да се понижат? През април банките са получили 66 млн. евро чужди кредити, означава ли това, че чуждите пазари вече се отпушиха?
Действително през април има признаци за оживление. Но тези 66,4 млн. евро нови чужди кредити трябва да се гледат в контекста на намалението на кредитите от началото на годината, което е 612 млн. евро. А ако сравним обемът на получените кредити и депозити от нерезиденти през първите четири месеци на 2009 г. с тези за 2008 г., ще видим, че той е почти три пъти по-малък. На фона на тези цифри отчетеното увеличение през април все още не е достатъчно убедително, за да говорим за отпушване на чуждите пазари, но определено е един оптимистичен сигнал.
- Има ли признаци за интерес от банките майки и други чужди финансови институции, за депозиране на парични средства у нас предвид по-високите лихви у нас? Имате ли намерение да търсите финансиране на международните пазари, ако от майката е ограничено?
Ние сме банка, която още преди кризата активно търсеше и се възползваше от финансиране от чуждите финансови пазари при изгодни условия –през лятото на 2008 г. получихме кредитна линия от ЕБВР на стойност 25 млн. евро и взехме синдикиран заем от международни банки на стойност 150 млн. евро. Но е важно да се отбележи, че все още цената, на която частните чуждестранни финансови институции са склонни да отпуснат пари на български банки е твърде неизгодна, защото рисковата премия на страната остава висока. За сметка на това има заявен интерес от международните банки за развитие по отпускането на кредитни линии.
- Какви са наблюденията ви върху сектора на недвижимите имоти и на промишлените предприятия в условията на кризата?
Наблюденията на пазара показват, че в настоящата среда малко са желаещите да започнат нови инвестиционни проекти. Вижте само колко много проекти в сектора на недвижими имоти бяха замразени за неопределен срок или чието строителство умишлено се забавя.
Най-много средства банките отпускат за оборотни нужди, и то в преработващата промишленост.
На пазара на недвижими имоти се забелязва известно стабилизиране, след като цените в различните сегменти отбелязаха застой или спад. По-ниските цени на някои имоти стимулираха купувачите да инвестират както в по-големи, така и в по-луксозни жилища. Пазарът очаква цените да продължат да падат, но със значително по-бавни темпове.
- Очаквате ли увеличаване на кредитния портфейл през 2009 спрямо 2008 - какъв е планът за годината?
През 2009 г. целта ни е да продължим да развиваме всички сегменти, в които има потенциал, като това, разбира се, ще става при по-умерени темпове от тези, с които всички свикнахме през последните години на бърз растеж. Очакванията ни за годината са депозитите да отбележат ръст от около 5%, а кредитите да се увеличат с до 10%.
Като финансова институция ще поставим акцент върху реорганизация на дейността, целяща да подобри ефективността на нашите операции и качеството на кредитния портфейл. Също така ще предложим нови банкови продукти и услуги, с които да компенсираме нетните приходи от лихви, които намаляват поради нарасналите разходи по привлечени депозити и намаляването на кредитния портфейл.
11:20 | 10.09.22 г.