Андрей Пръмов е роден през 1960 г. в София, завършил е финанси в УНСС, има специализация в чужбина. Работил е в банки във и извън България, управител е на финансовата къща „Адлон Дисконт“, член на Съвета на директорите на БФБ-София.
Г-н Пръмов е в журито не тазгодишния конкурс на в. Пари „Банка на годината“, който се провежда с медийното партньорство на Investor.bg. Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на 8 юли.
- През май 2009 г. за първи път от 3 г. кредитният портфейл на банките намалява на месечна база, ще се запази ли тази тенденция и колко дълго банките ще охлаждат икономиката?
Свиването на кредитните портфейли се дължи основно на две причини – свиването на кредитната експанзия от страна на банките, причинено от световната финансова криза, от една страна, и свиването на производствената дейност от фирмите, причинено от глобалната рецесия, от друга. Според мен това е тенденция за поне още две тримесечия, тоест, до края на 2009-а година. Мнозина биха ме нарекли оптимист.
- Какво е отражението на спасителните мерки в САЩ, ЕС, Китай и Русия върху България и по кои направления ще окаже ефект?
Отражението е безспорно пряко, имайки предвид отвореността на българската икономика и голямата й зависимост от „външния фактор”. Най-непосредственият положителен ефект на тези мерки у нас бе стабилизирането на кредитно-финансовия ни сектор. Капитализацията и повишената ликвидност на западноевропейските банки, в частност, ниските лихвени нива в еврозоната неизбежно ще доведат до появата на положителни тенденции и на родния кредитен пазар, което ще е предпоставка за икономически растеж.
Възстановяването на производственото и потребителското търсене на пазарите на основните ни търговски партньори – ЕС и Русия – е основна предпоставка за стопанския ни растеж.
Има и негативни ефекти – например, подпомагането в Китай на конкурентни на българските производства автоматично обрича родните производители, които не се радват на подкрепа от държавата.
- Поскъпването на горивата в последните месеци ще усложни ли още повече възстановяването на българската икономика?
Струва ми се, че поскъпването на горивата по-скоро би свидетелствало за възстановена икономика – повишеното търсене на горива е онова, което води до поскъпването им, а повишено търсене имаме при икономически растеж. Забележете, че днес основното гориво на индустрията, на транспорта, на индивидуалните потребители – дизелът – е над 20% по-евтино от лятото на миналата година.
- Колко очаквате да е изменението на БВП за 2009 г. (в България) и със знак минус или плюс?
Това е малко като гадаене – нямам идея, какъв точно ще е спадът, но със сигурност ще имаме спад. Прогнозите за нулев или дори позитивен ръст на БВП, заложени при приемането на бюджета, бяха невалидни още при публикуването им.
- Държавния бюджет е с дефицит за май 2009 г., ще се наложи ли ревизия на бюджета и какъв дефицит очаквате за годината, ако не бъде направена актуализация?
Всъщност бюджет 2009 се актуализира постоянно. Въпросът е как и от кого. През октомври м.г., когато бюджетът бе все още само проект, на една конференция, в присъствието на финансовия министър и на председателя на бюджетната комисия, направих предложение този проект да бъде основно преразгледан откъм макроикономическата рамка, нещо повече, да бъде приета рамка на бюджета едновременно за 2009 и 2010 година, с цел справяне и противодействие на последиците от финансовата криза. При обсъжданията на бюджета в парламента опозицията също предлагаше преработка на проекта, разчитан по данни от преди кризата, спрямо икономическите реалности. Вместо това, правителството и мнозинството предпочетоха да не променят и една цифра в проекта, а да въведат в бюджета някакви „буфери”, и да декларират, че ще се харчи толкова, колкото са приходите. Очевидно това се прави с цел правителството да поеме неизбежните актуализации на бюджета на „ръчно управление” при пълна своя дискреция, вместо, както е законосъобразно, това да става с решение на парламента. Тази деликатна ситуация ще бъде първият сериозен проблем пред новото Народно събрание, което ще е принудено да актуализира Бюджет 2009 по времето, когато е редно да разглежда проекта на Бюджет 2010.
- Каква е ситуацията с еврофондовете, в какви срокове европари могат да потекат към България и какво е необходимо да се осъществи?
Съжалявам, но това е въпрос извън компетенцията ми. Принципно, доколкото съдя по изказвания на вицепремиера Плугчиева, проблеми със средствата по структурните програми няма, и те са на разположение на всеки, който ги пожелае, стига да представи действителни проекти пред разплащателните агенции. Дали това е така обаче, не зная – не работя по никакви проекти, свързани с еврофондове.
- Кога очаквате лихвите по кредитите и депозитите да се понижат?
Това е изключително труден за отговор въпрос. За да спаднат лихвите по кредитите, трябва поне две предпоставки да бъдат налице: европейските банки – майки отново да експандират на българския кредитен пазар чрез клоновете и дъщерните си банки у нас, и българският бизнес по-уверено да търси алтернативно финансиране на оборота и инвестициите си, включително от чужбина. Това случи ли се, ще спаднат лихвите и по активните, и по пасивните операции на банките у нас. Очевидно е, че това няма да стане преди да настъпи оживление на кредитния пазар в еврозоната, а дали дотогава бизнесът у нас ще продължава да удържа на кредитната „примка”, трудно е да се прогнозира.
- Докога ще продължи вегетацията на търговията на БФБ-София, имайки предвид основно отслабващата ликвидност и липсата на посока в последния месец и като цяло застоя на индексите около мъртвата точка на 80% спад?
Аз гледам малко по-прагматично на ситуацията на капиталовия пазар. Първо, смятам, че кризата не само приведе цените на повечето акции до реалистични нива, редица акции са реално подценени. Като следствие индексите стигнаха дъната си някъде в началото на пролетта, и оттогава, общо взето, са в процес на устойчиво възстановяване. Това личи и по резултатите на пенсионните и другите инвестиционни фондове за полугодието. Второ, много от парите, изтеглени от инвестиции на фондовия пазар, се намират в краткосрочни депозити или дори по разплащателни сметки, което ме кара да очаквам бърз ръст на ликвидността на пазара, щом инвеститорите в по-голямата си част се убедят, че най-лошото от кризата е преминало. „Докога” е коварен въпрос, но, ако се придържам към прогнозата си от първия си отговор, вероятно през четвърто тримесечие на 2009-а. Това, разбира се, не е препоръка за покупко-продажба на акции!
- Кои сектори на БФБ-София са най-перспективни?
Няма да е коректно да коментирам по този въпрос, от позицията си на член на СД на БФБ-София АД. Все пак смятам, че един анализ на състоянието на отделните индекси, които БФБ поддържа, би дал доста прецизен отговор.
- В настоящия момент икономиката е в обратна спирала, свързана с намалено потребление, спад на износа, спад на туризма, спад в недвижимите имоти, спад в кредитирането, орязване на бюджетни разходи и т.н. Единствено аутсорсингът на програмиране и кол-центрове увеличават дейността. Откъде може да дойде закрепването и след това растежът?
Това е въпрос „за 1 милион долара”, както обичат да казват на Запад. Аз не мога да посоча сектор или бизнес, който в краткосрочен план да поведе растежа у нас, и не мисля, че изобщо това е възможно. Лично за мен, преодоляването на „обратната спирала” може да стане основно чрез преструктуриране и оптимизация на бизнесите, включително закриване на неконкурентоспособните предприятия и сектори; пълноценно усвояване на средствата от Европейския съюз; иновации и обучение на персонала – независимо от това, какъв е бизнесът или секторът. В дългосрочен план, България трябва да възстанови земеделието и хранително вкусовата промишленост, защото само там имаме естествени икономически предимства пред останалия свят, и е безумие да не ги използваме. Държавата би трябвало да играе водеща роля за стимулиране на този процес, но, тъй като ние не сме свикнали държавата ни да подпомага активно почтения бизнес, дано поне не пречи активно.
00:54 | 05.09.22 г.