Петър Андронов е главен изпълнителен директор на СИБАНК от март 2008 година. От октомври 2007г. е Представител на Асоциацията на банките в България в Комитета по банков надзор към Европейската банкова федерация. От 2002 г. до май 2007 г. е главен директор на управление „Банков надзор”, Българска народна банка.
Завършил е Университет за национално и световно стопанство - София в периода 1990-1995 г., специалност „Финанси”, профил „Банково дело”. От 1995 е преподавател в УНСС, катедра „Финанси”, във ВУЗФ и в НБУ/МБИ дисциплини „Основи на финансите” и „Банково регулиране”. От 2003 г. е гост-лектор на МВФ.
- Г-н Андронов, на какво се дължи забавянето в ръста на кредитирането у нас?
Предполагам, че следите статистиката и за другите страни от ЕС. При почти всички кредитните портфейли на банковите системи не просто не растат по-бавно, както у нас, те намаляват - и то съществено.
Причините са очевидни и са валидни и за България. Затруднената икономическа обстановка, която прави невъзможно дългосрочното планиране и напълно дебалансира основните пазари, принуждава предприемачите да бъдат много по-предпазливи. Повечето фирми ограничиха значително инвестиционните си програми и отложиха много инициативи за по-добри времена.
Проектите, свързани с получаване на грант по еврофондовете, са едно от малкото изключения, при които бизнесът поема дългосрочни ангажименти. Гражданите също предпочитат да изчакат известно нормализиране на пазара, преди да инвестират в покупката на имот, например. Други не са сигурни за работата си или пък вече са я загубили, като с това престават да бъдат потенциални кредитоискатели.
От друга страна, самите банки са по-взискателни по отношение на платежоспособността на своите клиенти. Принудени да се финансират предимно със скъпи местни депозити, закономерно финансовите институции пренасят високата им цена върху кредитните си продукти. Към нея добавете и нарастващата премия за загуби по проблемни кредити, която е допълнителна предпоставка за по-ниската атрактивност на предлаганите заеми.
Въпреки това данните за отделните банки показват, че почти всички продължават да кредитират, макар и в по-малки мащаби. Нещо повече, първите за 2009 г. рекламирани преференциални предложения по кредити вече са на пазара. Ако индикациите за стабилизация в САЩ и Европа се окажат начало на траен глобален процес на възстановяване на стопанствата, то след известно време и при нас ще има предпоставки за по-активно кредитиране, което обаче в никакъв случай няма да е съпоставимо с бурното нарастване отпреди кризата.
- Наблюдавате ли увеличение на лошите кредити и къде – при компаниите, или при физическите лица?
Разбира се, всички банки се сблъскват с този проблем, макар че като се имат пред вид данните за БВП за първото тримесечие може да се смята, че обемът на просрочените кредити е в рамките на относително нормални граници. За разлика от първите прояви на кризата основно в строителството и търговията с недвижими имоти, сега фирми със затруднения има в почти всички сектори, които можем да изброяваме продължително - добивът и преработката на метали и дървесина, текстилната и шивашката промишленост, химическите производства, транспорта и т.н. В тези случаи банките и клиентите им търсят съвместно и в повечето случаи намират подходящи решения, които да дадат възможност за преодоляване на затрудненията.
От друга страна, ако работодателите се сблъскват със сериозни трудности, няма как това да не се пренесе и върху физическите лица. Конкретните стойности в отчетите на БНБ показват, че общо проблемните заеми на банковата система са се увеличили с около 1,5% в сравнение със сравнително устойчивите нива от предишните две години. Делът на тези кредити, отчетени средно от банковата система е малко над 7%. Ако погледнем кредитите през провизиите, ще видим, че най-големи загуби формират потребителските кредити – 6,3% от общата им сума, докато заради обезпечеността си фирмените и ипотечните кредити водят до значително по-малки загуби на този етап - съответно 2,8% и 2,2%.
- Надцени ли българинът възможността си да връща взетите кредити?
Сигурно може и така да се каже. Но не ми се иска да нарочваме българина за най-големия грешник, при положение че преди него в много по-развити икономики с богати финансови традиции като американската гражданите масово надцениха възможностите си и, подведени от евтините заеми и трайно възходящите цени на повечето пазари, особено на имотния, се ангажираха с дългосрочни рискови кредити.
Не забравяйте, че кредитите за населението у нас допреди 7-8 години бяха под 5% от БВП на страната. Сега те са над 27%, но са отново са в пъти по-малко от съотношенията във високоразвитите страни. За съжаление, започнахме да се учим да живеем на кредит в неподходящи времена, когато отвъд Океана си бяха наумили да победят икономическия цикъл с ниски лихви.
Тази амбиция закономерно докара криза на всички. И тъй като тя вече е реалност и у нас, е добре поне да се опитаме да намалим щетите. Клиентите, които сега виждат, че са надценили възможностите си, трябва да се обърнат навреме към обслужващата ги банка, за да бъде потърсено съвместно решение. Една от най-често допусканите грешки е, кредитополучателите да изчакват до последния момент, когато ситуацията вече е излязла от контрол. Банките са заинтересовани клиентите им да се справят със задълженията си и тогава, когато те имат обективни аргументи и демонстрират коректност, са готови да им предложат разумни алтернативи.
- Осъществихте ли оптимизация на персонала и клоновата си мрежа? Предприехте ли други оптимизации на разходи?
През миналата година СИБанк премина успешно процес на интеграция към структурите на КВС, която държи над 80% от капитала на банката. Ние работим по дългосрочна стратегия, в която са заложени редица мерки за оптимизиране на работата, подобряване на качеството на обслужване, иновативен подход и т.н.
В този смисъл структурните промени в по-голяма степен са резултат от приетата през 2008 г. стратегия за развитие на банката. Тя предвижда да препозиционираме част от голямата ни клонова мрежа в по-подходящи локации, да преструктурираме губещи единици и да се установим на нови места с висок потенциал.
Реорганизацията на централното управление и на клоновата мрежа по стандартите на КВС е основният критерий и при кадровите ни решения. Това означава назначаване на служители в едни звена, както и пренасочване или освобождаване на служители в други. Кризата добави и допълнителен елемент, характерен за всички банки – специалисти от звената по продажби да се преквалифицират в събирачи на проблемни вземания.
Естествено кризата ни накара да потърсим и резервите в разходите си и да ограничим всички онези, които не спомагат за генериране на приходи.
- Кои са секторите в икономиката, които продължават да се радват на по-високо доверие и които продължават да получават кредити от вас?
Водещ приоритет за СИБанк са малките и средни предприятия. Това е заложено в нашата стратегия и от началото на 2009 усилено работим в тази посока. КВС има богати традиции в подкрепата на малкия и среден бизнес и ние ще стъпим на най-доброто от опита на компанията-майка.
Един от атрактивните за банката сектори е земеделието, където вече натрупахме опит и финансирахме редица проекти. Енергетика, хранително-вкусова промишленост, фармация са сред секторите, които представляват интерес за нас. СИБанк има и специализирано звено за работа с общински и други публични институции. Приоритетно се разглеждат и проектите, съфинансирани по еврофодндовете.
- Как осигурявате нужното ви финансиране – на вътрешния или на външния пазар? Каква роля играе привличането на депозити?
Освен финансирането, което ни осигурява КВС, се стремим да търсим и други външни и вътрешни институционални източници на ресурси. Работим активно с Европейската инвестиционна банка; Българска банка за развитие, Национален гаранционен фонд и др. Благодарение на това сътрудничество на клиентите ни се предлагат и специализирани продукти при преференциални условия. Пример е подписаният договор за 25 млн. евро за финансиране на МСП и общини с Европейската инвестиционна банка през декември 2008г. Активно се работи и по нови възможности за сътрудничество с други партньори.
По отношение на депозитите се стремим да предлагаме на клиента атрактивни условия, но без да минаваме разумните граници. Използваме различни маркетингови подходи за привличане на вниманието, но по-важно остава качеството на обслужване и стабилността на институцията. - Смятате ли, че високите лихви по краткосрочните депозити мога да изиграят негативна роля за стабилизиране на финансовия пазар?
Да.
- Кога очаквате лихвите по кредитите да се понижат и какво възпира тази тенденция в условията на много ниски Eonia и Leonia?
Аз и моите колеги от другите банки обяснявахме това десетки пъти. Eonia и Leonia не са отправната точка, от която да правите изводи за цената на кредитите. Тя е пряко зависима от цената на ресурса, който в момента се набавя основно от местния пазар.
С други думи, ако сега банките плащат средно 1,5% повече за новите си депозити в сравнение със септември 2008 г., то няма как да не препродават парите си най-малко със същото увеличение. Не забравяйте, че част от привлечените средства остават в БНБ като МЗР и не носят доход, а и немалка част от кредитите се превръщат в загуби, т.е. надбавката за риск над стойността на ресурса върви също нагоре.
Темата кога тази тенденция ще се промени е много голяма, но отново повтарям – не разчитайте Леония да ви подскаже обрата. Индексът просто отразява съвсем краткосрочен и плитък пазар, който няма нищо общо със същинския източник на банковите ресурси – депозитите на клиенти.
- Има ли признаци за интерес от банките майки и други чужди финансови институции, за депозиране на парични средства у нас предвид по-високите лихви у нас?
Трудно е да се правят обобщения за всички банки майки. Те не винаги имат еднаква политика и някои и сега предоставят депозити или ликвидни ресурси. Да не говорим за средствата, които вече са депозирани и които не са никак малко. Ако правилно разбирам въпроса ви обаче, става дума за евентуален спекулативен интерес от чуждестранни финансови институции. В тази посока на мисли нека да напомня, че спекулативните капитали днес са много по-малко отколкото преди година. Второ, ако външен инвеститор желае да спечели като пласира евродепозити в България, той със сигурност ще търси доходност, която представлява цената на ресурса му плюс рисковата премия, валидна за нашата страна на международните пазари. Като се има предвид каква е тя в момента и се сравни с цената на евродепозитите у нас, не мисля, че разликата понастоящем е достатъчно съществена, че да породи спекулативен апетит.
00:47 | 11.09.22 г.