Петър Славов е председател на Управителния съвет (УС) и изпълнителен директор на ПроКредит Банк (България) АД. Роден е през 1970 г. в Първомай, завършва специалност „Макроикономика” в УНСС през 1994 г. В Управителния съвет на ПроКредит Банк е от създаването й през октомври 2001 г.
- Как се отразява финансовата криза върху кредитирането от страна на вашата банка?
Ние не сме спрели да кредитираме въпреки кризата. Условията ни на кредитиране се промениха и това стана още през есента на миналата година при първите сигнали, че кризата ще се стовари и върху България.
- Какво ви накара да промените условията и кое е основното нещо, което гледате при отпускането на кредит?
Това, че осъзнахме, че международната криза ще съвпадне с пукането на балона при недвижимите имоти и кредитирането като цяло. При отпускането на кредит гледаме много неща, но никога не сме поставяли фокуса върху обезпечението. За нас е по-важно да видим, че кандидатът за кредит си разбира от работата и че пред неговите планове има достатъчно добри перспективи. Тоест, ние търсим икономическата логика във всеки един проект.
- Как успявате да си набавите финансиране в настоящата ситуация и използвате ли вътрешния пазар за осигуряване на ресурс?
Вътрешният междубанков пазар в момента е изключително краткосрочен. На практика все едно не съществува в нормалния си вид. Това, което се случва на пазара на депозити, пък може да се определи като несериозно според мен.
Ние разчитаме изцяло на външни кредитни линии, при това дългосрочни – за минимум три години. Съвсем наскоро подписахме споразумение за 10 млн. евро с KfW за финансиране на фирмени проекти за подобряване на енергийната им ефективност, имаме и кредитна линия с Банката за развитие за насърчаване на агробизнеса. Сега водим преговори и с ЕБВР за още 5 млн. евро за финансиране на проекти за енергийна ефективност и на домакинствата.
- Какъв е основният проблем, до който водят високите лихви по депозитите, които наблюдаваме от известно време?
В тази икономическа ситуация действията ни би трябвало да са насочени към стимулиране на бизнеса, осигуряване на финансов ресурс и съответно кредитиране и насърчаване на икономическия ръст, докато ние правим точно обратното. Увеличавайки лихвите по депозитите, ние на практика натоварваме системата и прехвърляме тежестта върху цялата икономика.
Чрез високите лихви сега се опитваме да пълним дупката, която изкопахме с агресивното кредитиране. Години наред в България бяхме изключително агресивни и в потребителското, и в жилищното кредитиране. Това кредитиране бе финансирано с външни средства, които в момента се налага да компенсираме, а това правим като копаем нова „дупка” – тази с депозитите.
- Последните данни на БНБ за банковата система показват спад в ръста на новопривлечените депозити. Очаквате ли поне това да подейства по посока понижаване на лихвите по депозитите?
Не, аз очаквах още в началото на годината да си дадем сметка, че това, което се прави с лихвите по депозитите, е равнозначно на това сами да си копаем гроба. От една страна, по този начин се подкопава финансово цялата икономика. Ако по един депозит се плащат по 8-9 на сто лихва и към това се прибавят минималните задължителни резерви и вноските във фонда по гарантиране на депозитите и се добавят административните разходи, то лихвите по кредитите ще скочат драстично.
От друга страна, в дългосрочен план това настроение, което създаваме в настроенията на населението, този банков туризъм и търсенето на най-високата лихва на всяка цена и без да се замисляме върху въпроси относно качеството на услугата и без да се замисляме върху това, че получавайки преференциална лихва, губим защитата от фонда за гарантиране на депозитите, например, ще изиграе много лоша услуга.
- Споменахте агресивното кредитиране. В настоящата ситуация наблюдавате ли изменение на количеството на лошите кредити?
Разбира се, това съотношение няма как да не се измени. Нашата банка обаче никога не е била агресивна при потребителското и жилищното кредитиране. В продължение на години призовавахме да се спре с потребителското кредитиране по този начин и че тази агресия е много опасна. Поради тази причина потребителските кредити се равняват на 2% от целия ни кредитен портфейл, а жилищните – още около 4-5 на сто.
Големите просрочия, които се наблюдават в момента, няма как да не продължат на фона на тази икономическа криза и свиването на БВП. Така че няма начин делът на лошите кредити да не се увеличи. Тук обаче трябва да кажем какво разбираме под „лош кредит“.
Ние например смятаме за лош всеки кредит, който е с просрочие над 30 дни. Това се различава от официалната практика да се следят просрочията над 180 дни, но спецификата на работа в сектора на малките и средни предприятия го налага. Към края на месец май ние имаме 1,7 на сто процент на лошите кредити, като смятам, че до края на годината този процент да се увеличи.
- Делът, който посочвате, е по-нисък от средната стойност за банковата система като цяло. Това поставя ли ви в по-добра позиция от останалите?
Добрите изходни позиции не са свързани с тази статистика. Това, че статистиката показва един или друг процент не може да бъде показателно за това какво ще се случва занапред. В момента добри позиции може да даде само добрата капиталова адекватност, добрата капитализация. Българската банкова система в момента е добре капитализирана, което е резултат на действията от последните няколко години.
Това се дължи както на действията на централната банка – къде с препоръки, къде с убеждаване, така и на самия мениджмънт на отделните банки. Всичко това води до възможност за поемане на ударите на кризата чрез буферите, които сме създали.
- Наложи ли ви се да преминете през процес на оптимизация на разходите си заради кризата?
Естествено. Все още нямаме закрити офиси, но вече имаме сериозни дискусии на тема дългосрочното развитие на банката. В условията на това свито търсене, в условията на затегнато кредитиране и рецесия, този процес е неминуем.
- Като банка, ориентирана към кредитирането на бизнеса, смятате ли, че правителството трябва да се намеси с мерки срещу голямата междуфирмена задлъжнялост?
В този момент на практика нямаме правителство, което да е в състояние да се занимае и с този проблем. Влизаме в избори и до есента вероятно няма да има кабинет. Възможно е да се окаже, че тогава, когато имаме способно да се намеси в тази област правителство, вече ще е прекалено късно. В момента и част от спокойствието за запазването на валутния борд идва и от това, че до края на годината реално няма как и няма кой да го отмени.
- Какви перспективи виждате пред страната ни за влизане във валутния механизъм ERM2?
Неизбежно е да попаднем в този механизъм. Валутният борд няма друг вариант за финал освен влизането в ERM2, въпросът е кога ще стане това.
- Очаквате ли в такъв случай скоро и междубанковият пазар да покаже промяна?
Междубанковият пазар у нас, както вече посочих, е изключително краткосрочен. Той всъщност няма и какъв друг да бъде. Причината за това, е че банките са предпазливи заради сложната икономическа ситуация. Случващото се сега е пряко следствие от грешките, допускани в миналото.
- Каква е вашата прогноза за икономиката. Колко време ще е нужно на рецесията, за да отмине?
Със сигурност това няма да се случи през идващото лято. Есента няма да е никак лека, а предстоящата зима ще е доста тежка. Всичко това зависи и от това за колко време ще бъде създадено реално действащо правителство. Колкото по-бързо се създаде правителство, толкова по-добре за всички.
13:26 | 13.09.22 г.