Стефан Иванов: Финансовите пазари няма да бъдат блокирани за дълго

Стефан Иванов е управляващ директор на Ситибанк за България. Финансовата инситуция у нас е фокусирана изцяло върху корпоративни клиенти - както местните дружвества на глобалните клиенти на Сити, така и по-големите български фирми от частния и държавния сектор. Банката е с най-силен ръст на печалбата за първото тримесечие на годишна база (185%) от всички банки, опериращи на местния пазар.

Иванов е сред първия випуск възпитаници на Американския университет в Благоевград, където се дипломира с бакалавърска степен по Бизнес администрация. По-късно получава магистърска степен по същата специалност от университета Корнел в САЩ. Завършва и програмата за развитие на висши управленски кадри към Харвардския университет.

Преди да се присъедини към Ситибанк през 1998 г., Стефан Иванов работи в отдела за деривати върху ценни книжа в банка Париба в Ню Йорк. Кариерата му в Ситибанк го отвежда последователно в Тунис, Бразилия, Южна Корея и Великобритания и отново в Бразилия. Ръководи дейността на Ситибанк за България от началото на 2007 г.

Понастоящем Стефан Иванов е зам.-председател на Управителния съвет на Американската търговска камара, член на УС на КРИБ и член на борда на директорите на Джуниър Ачийвмънт България.

- Какъв е интересът към услугите по инвестиционно банкиране, които предлагате – усеща ли се съживяване на интереса на компаниите към публичните пазари?

В момента работим върху по-голям брои мандати за продажба/покупка на компании в страната, от колкото в предходните няколко години. След като пет от най-големите инвестиционни банки в света фалираха или бяха принудително изкупени, някои анализатори заговориха за края на този тип банкиране.

Не мога да се съглася с подобно мнение. Компаниите няма да спрат да изкупуват свои конкуренти, нито пък ще престанат да имат нужда от финансиране чрез облигации, синдикирани заеми и т.н, за което ще им бъдат нужни услугите на инвестиционни банкери. Структурите на тези операции могат да бъдат по-различни, но финансовите пазари няма да бъдат блокирани за дълго.

- Как се отразява на дейността ви случващото се на Citigroup и усещате ли отлив на доверие?

Сити бе една от първите банки, който предприеха решителни мерки за справяне с възникващите проблеми. В резултат на своевременните действия, предприети на глобално и местно ниво, клонът ни в България не усети пречки да продължава активно да развива дейността си и не сме изпитали отлив на доверие към банката от страна на нашите клиенти в страната. За това спомогна редовната и открита комуникация, която поддържаме с нашите клиенти, чрез която ги държим в течение на това което се случва с банката и пазарите.

Още преди кризата да набере скорост, Сити издаде акции за около 50 милиарда щатски долара, които бяха пласирани чрез капиталовите пазари сред инвеститорите по цял свят. Освен това получихме и 45 милиарда щатски долара от американската хазна под формата на преференциални акции и така успяхме да укрепим капиталовата база и ликвидността на банката.

Набрахме и над 20 милиарда щатски долара капитал от продажбата на звена, които не са свързани с основните дейности на банката.

- Как се отрази това на дейността и финансовото състояние на Citigroup?

В резултат от предприетите мерки, нивото на капитала от първи ред на Сити е повече от два пъти по-високо от считаното от федералната банка за добро ниво на капитализация. Ликвидното състояние на банката също е сред най-добрите измежду големите световни банки. Американското правителство издаде гаранция, с която да покрие до 90% от евентуалните загуби в портфейла на Сити от 306 милиарда щатски долара, който съдържа някои от най-рисковите ни експозиции.

Не на последно място - Сити има най-диверсифицираната депозитна база произтичаща от над 200 млн. клиенти в 109 страни и вероятността тя да се свие драстично е много по-малка от тази при банките, които оперират в една или малкък на брой страни. Освен това, както беше съобщено на скоро, Сити възнамерява да превърне част от издадените от банката преференциални акции в обикновени акции, което ще доведе до чувствителното увеличение на TCE (Tangible Common Equity – съотношението на обикновения капитал към материалните активи на банката), без да бъде необходима допълнителна инвестиция на американски държавни средства под формата на капитал.

Целта на една такава стъпка е да се премахне чувството за несигурност и да се възвърне доверието на инвеститорите в банката.

- На кои пазари разчита мениджмънтът на Citigroup и ще се търси ли засилване на присъствието на банката на по-малки пазари, какъвто е българският?

От дълги години Сити акцентира върху развитието на международните пазари и особено развиващите се пазари, където темповете на растеж на финансовия сектор са по-високи от тези на развитите пазари. В резултат Сити оперира на местните пазари в далеч повече страни (109 към момента) от която и да е друга банка. По отношение на Централна и Източна Европа и в частност България, вече имаме значимо присъствие и уверението на регионалния ни мениджмънт, че Сити ще продължава да инвестира в неговото развитие.

- Очаквате ли драстични корекции на прогнозите, които Citibank даде за България в публикувания неотдавна доклад за състоянието на страната ни?

Не очаквам драстични корекции.

- Къде Citigroup среща най-големи трудности в условията на криза – на американския пазар или на външните пазари, на които оперира банката?

По-голямата част от финансовите загуби, които Сити понесе през послeдните две години, бяха свързани с американския пазар. Като цяло обаче уязвимостта на баланса ни в световен мащаб беше драстично намалена и бяха заделени значителни резерви срещу евентуални бъдещи проблеми в кредитния ни портфейл, в резултат на което на глобално ниво през първото тримесечие на 2009 г. Сити удвои приходите си спрямо същия период на 2008 г. и излезе на печалба от 1,6 милиарда щатски долара.

- Много от банките, взели участие в стрес-тестовете на американската система, ще направят опити бързо да върнат кредитите си към държавата. Какви са намеренията на Citigroup?

Сити официално обяви, че ще посрещне всички задължения към американското правителство при първа възможност и в съответствие с условията, свързани с държавните инвестиции. Наша цел е да направим тези инвестиции доходоносни за американския данъкоплатец.