Павел Кърлев е завършил Техническия университет в София, специалност „Управление и контрол на качеството на продукцията”. Има няколко специализации в чужбина, в т.ч. по „Потребителска защита и лоялна търговия” в САЩ и по „Законодателство на ЕС за защита на потребителите" в Белгия. Заемал е ръководни длъжности в Научно-производствено предприятие за геодезични прибори, в Института за тежко машиностроене и др.
От 1993 г. е изпълнителен секретар на Федерацията на потребителите в България. Кърлев същевременно е и председател на Национално сдружение за потребителска информация и съвети на гражданите, член е на консултативния съвет на Българския институт по стандартизация, на консултативния съвет на Българска акредитационна служба, на Националния съвет по туризъм и др.
С Павел Кърлев разговаряме за основните проблеми на потребителите в България, нивото на защита от нелоялни търговски практики спрямо другите страни от ЕС и хода на делото срещу Топлофикация София заради надписаните сметки на граждани.
- Г-н Кърлев, по кои въпроси през последните месеци има най-много оплаквания от гражданите във Федерацията на потребителите?
Най-острият проблем на българските потребители са обществените услуги, т.е. топлоснабдяване, електроснабдяване, водоснабдяване. Потребителите се оплакват главно от нелоялни търговски практики на операторите на тези услуги, а също и от постоянното повишаване на цените им и свързаната с това невъзможност за издължаване.
Има и много оплаквания, свързани с хранителни стоки, с гаранционно обслужване на технически продукти и др. А от последните дни мога да дам пример с оплаквания от прах за пране от определена марка, който няма съответните качества - което мислехме, че сме го изживели. Имахме среща с представител на фирмата, опаковаща праха в България, и в близките дни предстои въпросният прах за пране да се изследва в лаборатория.
- От какво друго се оплакват гражданите, има ли проблеми в областта на домашната техника?
Да, масови – но не колкото от обществените услуги - са оплакванията от граждани във връзка със закупени мобилни телефони, вкл. и такива с много високи цени за този вид продукт. Когато има дефект, фирмите „се измъкват” с протокол, че има някаква корозоя и така не изпълняват задълженията си.
Друг проблем е свързан с това, че ремонтът на съответните уреди в гаранционен срок – телевизори, перални и др., се бави с месеци. Което е нарушение на закона, защото съответната услуга по ремонта трябва да се извърши за срок до 1 месец, иначе въпросният уред се подменя с нов или се връща сумата на потребителя. А да не говорим, че транспортът на едрогабаритните уреди (перални, бойлери) трябва да се извършва от съответния сервиз за негова сметка, което масово не се спазва. Имаме и много сигнали за нарушения на срока на годност на хранителни стоки.
- Какви са способите на Федерацията за защита на потребителите да помага на засегнатите граждани и какви са резултатите от тази дейност?
Нашите основни способи са, когато има нелоялна търговска практика, най-фрапиращият пример за която е Столичната топлофикация, а и други топлофикации в страната, да се завеждат колективни искове. По моя информация в Зелената книга за колективните искове на Европейската комисия (ЕК), издадена преди няколко месеца, България фигурира на първо място, главно заради делата, водени от Федерацията, като най-големите са срещу Топлофикация София.
- В такъв случай, докъде стигнаха съдебните дела срещу Топлофикация София?
Федерацията води срещу Топлофикация София,две, бих ги нарекъл мегадела, тъй като са свързани с колективни искове на много потребители. Едното е от 2004 г. и е свързано с Общите условия, то още не е приключило.
Другото дело е от края на 2006 г. и е относно надписаните сметки на абонатите в София. При него първоначално имаше един продължителен и тягостен спор на каква инстанция на бъде гледано делото, защото искът е от близо 1300 ощетени абонати. Сумата на искането обезщетение от Топлофикация София е на стойност общо от 60-70 хил. лева. В крайна сметка съдът реши да раздели делото на две, като исковете на множеството потребители за по няколко хиляди лева ще се гледат от Районен съд, а Федерацията, като организация за защита на интересите на потребителите, е с иск от 10001 лв. и това дело отива направо на втора инстанция, т.е. в Градски съд.
И на 13 май имаше заседание на съдебния състав по делото, но то беше отложено за юли поради това, че не са готови съответните технически експертизи. А с тях ние искаме да докажем, че сметките, които плащаме за топлинна енергия са надвишени драстично и че Топлофикация неправомерно претендира за суми, които не се дължат от потребителите.
Бих искал да спомена, че заслуга на федерацията е инициираната промяна в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), която стопира бързото изпълнително производство при неплатени сметки на потребителите, т.е. разпродажба на имуществото им, и се преминава към обикновено исково производство. По данни на самата Топлофикация София, тя е завела около 38 хил. дела срещу свои абонати за неплатени сметки. Лично мое мнение е, че абонатите с основание са отказали да плащат сметките за парно, тъй като те са надписани.
- Но тези абонати би могло да бъдат осъдени от Топлофикация за неплатените сметки...
Според мен Софийската топлофикация няма шансове да спечели делата срещу абонатите, защото има много пропуски и нарушения при формирането на сметките, които при проверките във връзка с делата излизат наяве. Например т.нар. наказателни лихви са по-високи от допустимите. Освен това, част от задълженията вече са влезли в погасителна давност, т.е. минал е 3-годишният период по Закона за задълженията и договорите, в който могат да бъдат изискуеми.
Ще спомена и един интригуващ факт – като се имат предвид съдебните такси, завеждането на едно такова дело струва на Топлофикация София средно около 1200-1400 лв., или общо над 40 млн. лева - а в същото време дружеството не си плаща дълговете към Булгаргаз.
- Как ще коментирате факта, че топломерите се проверяват веднъж или два пъти в годината – както е сега след края на отоплителния сезон, а през останалото време абонатите плащат на площ или според отопляемия обем на жилищата, независимо че може да са си изключили част от радиаторите, каквито случаи са болшинство?
Това е другото основно нарушение на топлофикациите, вече на европейски разпоредби. През годината ние плащаме прогнозни сметки въз основа на някакви прогнозни дялове, въпреки че преди години гражданите бяха принудени от топлофикациите да си монтират топломери (топлоразпределители), които само на потребителите в столицата струваха около 180 млн. лева. Като се има предвид, че отчитането е само 1-2 пъти годишно, то монтирането на топломерите според мен стана почти безпредметно.
Друг е въпросът, че не се изпълнява и директивата на ЕК, приета през 2006 г., заплащането на потребената енергия (независимо каква) да става само възоснова на реално потребеното количество, т.е. в случая при заплащането на топлоенергията не трябва да има прогнозни дялове и пресмятания на сградни инсталации.
Ще отбележа един парадоксален факт. В приетите промени в края на миналата година в Закона за енергийната ефективност фигурира и разпоредбата, абонатите да заплащат само реално потребената енергия, но не е записана санкция за фирмите, в случай че това не се спазва. Ако скоро Народното събрание не направи съответната поправка, ще отнесем и този въпрос до съда.
- Г-н Кърлев, какви са наблюденията Ви за нивото на защита на потребителите у нас в сравнение с ЕС?
Ще започна оттам, че когато преди две години г-жа Меглена Кунева стана еврокомисар за защита на потребителите, много разчитахме „защитната мрежа” на потребителите в България да се подобри – сега не бих казал, че се получи.
Да, бяха предприети стъпки и има напредък по отношение например на детските играчки и запалките, но не и при енергийните услуги, където проблемите според мен са най-големи и масови. Така че в тази област засега само може да мечтаем за защитата, която имат потребителите от част от страните от ЕС, където се работи по правилата.
Ще дам пример и с безопасността на храните, за които се заговори напоследък – като използване на палмово масло в кашкавала и т.н. По тези въпроси федерацията сигнализира още преди 10 години.
Друг нерешен проблем е с нитратите в зеленчуците. У нас се казва, че в европейската директива няма определени норми за съдържанието им. Това е така, обаче там има норми за чистота на почвата, чието спазване предварително елиминира завишените норми на нитратите, а у нас това не е въведено.
Ще отбележа, че все пак в сравнение с до преди няколко години, потребителите сега подават много повече сигнали и обръщат по-голямо внимание на правата си.
- Мнението Ви за създаване на енергиен омбудсман в България какво е?
По мои данни тази институция не е широко застъпена в Европа. Мисля, че за въвеждането на енергиен омбудсман ще може спокойно да се говори, когато на практика започнат да се прилагат у нас изцяло директивите на ЕС в областта на енергетиката и защитата на потребителите. По-рано такава институция едва ли би сработила.
01:04 | 06.09.22 г.