Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Божидар Божинов е завършил „Карлови университет” в Прага, специалност „Международно и патентно право”. Започва кариерата си като адвокат, в периода 1985-1993 г. е зам.-председател на (БТПП), след което става председател.
Член е на Съвета за икономическо развитие и на Националния съвет за тристранно сътрудничество, председател е на Асоциацията на балканските палати. Освен това е и президент на адвокатско бюро за патенти и търговски марки.
С Божидар Божинов разговаряме за проявленията на икономическата криза в страната, за мерките, които трябва да се вземат за подпомагане на бизнеса, и за причините за неусвояване на средства от европейските фондове.
- Г-н Божинов, какви са наблюденията на БТПП за първите прояви на икономическата криза у нас?
Финансовата криза, която прераства в икономическа, вече се усеща у нас, но по-силната й проява ще бъде през следващата година. Засегнати са производства, сектори на услугите, експортни сектори – тъй като над 60% от износа ни е за страните от ЕС.
Затова ние апелираме към правителството да има специална антикризисна програма, защото постепенно изпъкват много проблеми. Развитието на процеса е бързо и невинаги може да има адекватни реакции, затова ще е много полезно да има по-чести срещи на бизнеса с правителството и разменяне на мнения в това отношение и съответно търсене и намиране на оптимални инструменти на действие в тази ситуация, тъй като още не са ясни какви ще са последствията за нас и за Европа.
А т. нар. буфери в бюджета са предвидени още преди кризата, чийто размер все още не може да се определи и дори не се знае дали вече кризата е стигнала „дъното”, или ще продължава да се отива надолу. Затова смятам, че трябва да имаме набелязани специални антикризисни мерки, а не само общи действия, каквито се предвидени чрез бюджета.
- БТПП набелязала ли е от своя страна такива антикризисни мерки?
БТПП вече набеляза някои мерки, свързани и със законодателни промени, които са представени на правителството. Една от основните мерки е да се намали акумулирането на средства в бюджета, т.е. да няма толкова голям излишък. А тези средства да се отправят по един или друг начин към добре работещите фирми, защото те биха могли да бъдат „гръбнака” в кризисното положение и съответно да издържат на финансовия натиск. Препоръчахме още да се намалят централизираните разходи по направления, които не са свързани пряко с растежа на икономиката.
Бихме искали цялостно преоценяване на дейността на администрацията. Защото сега имаме една недобре работеща администрация, бавеща дейността на бизнеса и същевременно консумираща огромни средства – и в Бюджет 2009 г. нямаме намаление, а увеличение на средствата за администрация. А средствата за администрация по-конкретно биха могли да се намалят чрез прехвърляне на някои административни дейности на бизнеса (например регистрационни режими и др.), което може да се регламентира чрез Закон за браншовите организации. Така браншът ще осъществява и по-висок контрол върху тези дейности.
Обслужването на „едно гише” и т.нар. „електронно правителство” също се бави, а много пари се похарчиха за това. Отдавна сме поставили въпроса и за уеднаквяване на документите, които се искат от бизнеса за едни и същи дейности в различните общини и т.н. Накратко, смятаме, че нещата трябва да се вършат своевременно, да се знае кой е отговорен и съответно за несвършена работа да се носи отговорност.
- Според Вас намеренията на правителството за влагане на повече средства в инфраструктура, здравеопазване и образование ще помогнат ли за намаляване влиянието на кризата?
Първо ще кажа, че загубените наскоро средства по ФАР в условията на криза щяха да бъдат сериозна „финансова инжекция”, а сега осезаемо липсват. И затова сега питаме защо за следващата година се планират средства от бюджета за инфраструктура, образование и здравеопазване, които ще отидат в същите тези институции, които досега не се справиха с усвояването им. Разбира се, принципно не сме против да се дават средства за здравеопазване и образование, но би трябвало първо тези сектори да се реформират.
Всъщност идеята да се влагат пари в инфраструктура, за да се създават работни места и да се оживи икономиката по принцип е добра, както е добре и да се ползват пари от европейските фондове. Но идеята към момента е опорочена при прилагането й у нас поради корупционни практики.
- В такъв случай полезно ли е според Вас натрупването на голям излишък в условията на криза?
Свидетели сме на големи бюджетни излишъци през последните години, за които се казва, че едва ли не благодарение на тях почти ще „прескочим” кризата – аз не споделям това мнение, което ще се потвърди през следващата година. Според мен по-полезно е тези средства да останат в бизнеса, защото той ще ги вложи в реалната икономика. А например излишъците от около 1 млрд. лева, които се разпределят години наред, отиват за неща, които нямат връзка с реалната икономика.
- Средствата по оперативните програми ще помогнат ли на фирмите да „тушират” влиянието на кризата?
По изчисления на БТПП общо от предприсъединителните програми и от оперативните, бихме могли общо да усвоим досега (или да се подпишат договори) за към 5 млрд. евро (вкл. спрените средства), а сме усвоили общо малко над 1 млрд. евро. И обобщено казано, отговорна за несправянето с въпроса е администрацията, която не създаде благоприятни условия за бизнеса да усвои средствата.
В случая имам предвид не само приемането на проекти на фирми по програмите, но и извършването на ред други услуги, които биха улеснили този процес – като например разясняване начина на възстановяване на средствата и съответните документи за това и т.н.
- Като се има предвид, че средствата на фирмите по проекти по оперативни програми се възстановяват едва след приключване на проекта, а в момента банките не отпускат лесно кредити, имате ли идеи за подпомагане на този процес?
Имаше идея да се създаде специален фонд, който да подпомогне фирмите при първоначалното финансиране на проектите им по оперативните програми, но това досега не се получи. Вече има фирми, които търпят загуби по тази причина, т.е. взели са кредити от банки за осъществяване на проекти и сега не могат да върнат средствата, нито да довършат проекта.
А що се отнася до държавната Банката за развитие, тя трябваше по-рано да започне да функционира, а и парите, с които ще оперира, са малко и не могат да изпълнят предназначението си, а именно – да се подпомага бизнеса в необходимата степен, вкл. и чрез банкови гаранции.
Има и други финансови инструменти, познати в Европа, в които биха могли да се включат бизнеса и държавата, но и това трябваше вече да започне да се прави.
И пак ще кажа – и тук има административни затруднения, защото хората от администрация са далече от реалните въпроси на бизнеса и затова не могат да вземат добри решения, а и не търсят съдействието на бизнеса.
- Г-н Божинов, реалистичен ли е икономическият ръст от 4,7%, заложен в Бюджет 2009 г.?
Собствени прогнози БТПП не е правила по въпроса, но ако трябва да се съди по косвени показатели, и по прогнозите на съседните ни страни за техния ръст, то растеж от 4,7% не е реалистичен.
А ние например направихме запитване до наши фирми през август и наскоро също, за очакванията им за техния собствен ръст през следващите месеци. Докато през август около половината фирми смятаха, че ще имат ръст на дейността си, то сега всички смятат, че тя ще се свие или запази в по-добрия случай.
- Като друга проява на кризата се счита намаляването на размера на чуждестранните инвестиции...
Намаляването вече се наблюдава реално, особено в строителството, но и в други отрасли. Безспорно, свиването на инвестициите ще бъде най-голямо там, където е имало най-голям растеж. Не е добре, че има и свиване на производството, особено на инвестиционни стоки, но инвестициите в цял свят напоследък намаляват. А това води до съществено намаляване на поръчките. При повече такива случаи, по света и у нас, се стига до ефекта на доминото, т.е. намаляването на поръчките и производството на дадени фирми и сектор като цяло, води до същия ефект и в други сектори, което пък стопира цялата икономика.
- Може ли да се даде приблизителна прогноза кога ще приключи кризата?
В момента ситуацията е непредвидима, забелязва се едно въздържане от активна дейност от страна на икономическите субекти, има недоверие от страна на банковата система в световен мащаб, което както се знае, намалява кредитирането. Поддържам тезата, че сега всъщност финансовата криза се състои повече в породилото се недоверие, отколкото да се основава на реални икономически причини.
- Тогава възможно ли е да се даде препоръка дали да се инвестира на фондовата борса?
Не мога да дам препоръки дали да се инвестира на фондовата борса, по принцип играта на борсата е рисково начинание и всеки трябва да си прави сметката. По принцип, когато фондовите индекси падат, значи „не вървят” и инвестиционните процеси, няма свежи пари за инвестиране. От друга страна, нашата борса не е в такъв размер развита, за да оказва съществено влияние на реалната икономика, което е нещо положително при сегашните обстоятелства.
- Споделяте ли мнението на някои анализатори, че кризата би могла да има и положителни страни?
Кризите по принцип имат цикличен характер и са свързани, бих казал, с едно „пречистване” на икономиката, т.е. отпадане на нежизнеспособните фирми, на тези, които „тежат” на икономиката, и оставане на жизнените, което би могло да се разглежда в известна степен като нещо положително.
Един от проблемите, свързани с кризата, е повишаване на безработицата. Но у нас доскоро недостигаха хора в някои сектори и там се получаваха заплати, надвишаващи производителността. Така че нещата там сега ще се нормализират и ще има съответната диференциация на заплащането за по-висококвалифицирания труд.
21:13 | 13.09.22 г.