Адриана Младенова работи от три години в Института за пазарна икономика (ИПИ) и в момента заема длъжността старши икономист. Тя е магистър по финанси от Софийски университет. Успешно е преминала трите нива на професионалната акредитация „Лицензиран финансов аналитик“ (Chartered Financial Analyst – CFA).
Адриана Младенова ще бъде един от участниците във Форума за финансови услуги в Югоизточна Европа, който ще се проведе на 2 декември тази година. В рамките на форума финансисти от световно известни компании и институции ще се съберат, за да обсъдят влиянието на глобалната криза върху страните от Югоизточна Европа. Форумът, който се организира за втора поредна година от SeeNews и чийто медиен партньор е Investor.bg, събира на едно място представители на финансовите пазари, агенциите за кредитен рейтинг, консултанти, банкери, инвеститори, брокери, финансови съветници. Водещата тема тази година ще е по какъв начин световната финансова криза се отразява на държавите в региона.
С Адриана Младенова разговаряхме за проблемите и бъдещето на българските частни пенсионни фондове в условията на световната финансова криза:
- Преди няколко седмици КФН изнесе данни пред Парламента за спада в доходността на пенсионните фондове, които предизвикаха широк обществен отзвук. Според повечето представители на пенсонноосигурителните дружества няма поводи за притеснение, тъй като инвестициите им са с дългосрочен характер. Какво е Вашето мнение по въпроса?
Глобалната финансова криза и спадът на фондовата борса в страната през последните 12 месеца няма как да не се отрази негативно върху пенсионните фондове. Но те са са дългосрочни инвеститори и постигнатите резултати за кратък период не са определящи за крайния резултат, който ще се постигне от процеса на инвестиране на средствата за пенсия. От Комисията за финансов надзор съобщиха, че всички фондове за задължително осигуряване са постигнали доходност над определените минимални нива. За период от 24 месеца до септември среднопретеглената доходност на универсалните пенсионни фондове е положителна, в размер на 2,57%. А инвестиционният хоризонт на инвестираните средства в пенсионните фондове е много по-дълъг – средно около 40 години. В този дълъг период е нормално да има спадове и подем на капиталовите пазари, но средната постигната доходност е винаги положителна при професионално управление на средствата.
- В доброволните пенсионни фондове предсрочното теглене на вложенията е по-лесно отколкото в задължителните. Смятате ли, че евентуално масово теглене на спестявания от доброволните фондове може да затрудни по някакъв начин дейността на универсалните и професионалните такива?
Евентуалното изтегляне на спестявания от доброволните фондове не застрашава стабилността на тези финансови посредници, но действително може да повлияе върху обемите на пазара и оборотите. На индивидуално ниво хората, които изтеглят предсрочно спестяванията си, няма да получат доходи при пенсиониране, т.е. техните спестявания няма да изиграят ролята, за която са били заделени – получаване на пенсия. От друга страна обаче, е напълно възможно в условията на криза и затруднено финансово състояние някои хора да предпочетат да изтеглят спестяванията си, за да ги използват сега, а не след като се пенсионират. Това е въпрос на лично решение и избор.
Това е хубавото на капиталовата пенсионна система, основана на лични сметки – пенсионните вноски представляват спестявания, те остават собственост на работещите, които могат да разполагат с тях. Това не важи за държавната осигурителна система (така наречения първи стълб на социално осигуряване), при която работещите нямат правото на избор и пенсиите, които ще получат в бъдеще, се влияят в по-голяма стенен от демографските процеси, макроикономическото състояние на страната и политическата воля, а не толкова от размера на вноските, които са били правени в системата.
- Имат ли нужда частните пенсионни фондове в България от някаква форма на държавна подкрепа (например увеличаване на частта от осигурителната вноска, която постъпва в универсалните пенсионни фондове - УПФ)?
Увеличаване на вноската, която постъпва в частните пенсионни фондове, не е форма на държавна подкрепа и не трябва да се разглежда като такава. В условията на пазарна икономика не е нормално да се получават преференции и да се раздава държавна подкрепа за избрани сектори от икономиката.
Действително обаче е необходимо да се увеличи вноската към пенсионните фондове и дори да се премине изцяло към капиталова пенсионна система, основана на лични пенсионни сметки, защото този вид пенсионно осигуряване е по-ефективно за работещите - при два пъти по-ниски вноски пенсиите са над 50% по-високи (и това може да установи всеки чрез пенсионния калкулатор на ИПИ). В момента 5% от брутните доходи на хората (родени след 1960 г.) постъпват в частните пенсионни фондове. Ако се увеличи тази вноска до 10%, държавната осигурителна система постепенно може да се премахне – т.е. вместо сегашните 22%, хората могат да внасят само 10% от заплатите си и да получават дори по-високи пенсии.
- Някои експерти са на мнение, че в недалечно бъдеще демографските процеси в България ще окажат много сериозна тежест върху пенсионната система, която няма да може да се компенсира само от частните пенсионни фондове. Как може да бъде преодолян този проблем според Вас?
Действително България е застрашена от негативните демографски процеси и застаряване на населението. След няколко десетилетия един работник ще трябва да издържа около един и половина пенсионера, ако не се промени принципът на осигуряване, при който в момента преобладава държавният разходопокривен елемент.
Предвидените промени през 2009 г., според които държавата ще стане официално трета страна в процеса на осигуряване (като прави трансфер във фонд „Пенсии” на НОИ в размер на 12% от осигурителните доходи на лицата в икономиката), не са структурна реформа в системата на държавното социално осигуряване, а представляват само параметрична промяна, при която ще се запази статуквото. И в момента държавата покрива дефицита на НОИ чрез трансфер от централния бюджет. По този повод архитектът на пенсионната революция в света, бившият министър на труда и социалното осигуряване в Чили, д-р Хосе Пинера, коментира следното: „По-този начин само се удължава агонията на фалиращата държавна пенсионна система”. Той беше в България в началото на ноември по покана на ИПИ.
Политиката на правителството за „осигуряване на финансова стабилност на пенсионната система” е създаването на така-наречения Сребърен фонд, в който ще се събират 25% от излишъка, 90% от приходите от приватизация и 100% от приходите от концесии. Според изчисления на ИПИ след 10 години натрупаните средства в Сребърния фонд ще бъдат между 8% и 12% от БВП. В същото време разходите, свързани със застаряване на населението, ще достигнат 21% от БВП през 2050 г. според прогнози на Агенцията за икономически анализи и прогнози, което означава, че Сребърният фонд ще има само временна роля за стабилизиране на фискалния дисбаланс в държавната осигурителна система.
Алтернативата на държавното социално осигуряване е частната капиталова пенсионна система, която не само, че е финансово устойчива в дългосрочен план и не се влияе от негативните демографски процеси, но води до по-висок икономически растеж чрез увеличаване на спестяванията и инвестициите в икономиката. Действително, преходът от държавната разходопокривна към капиталова пенсионна система ще струва скъпо. Но няма време за отлагане – реформата в тази посока трябва да продължи, като се увеличава вноската към частните пенсионни фондове. В противен случай се трупа все по-голям скрит пенсионен дълг, който представлява обещанията на правителството за пенсии на бъдещите пенсионери. Колкото повече застарява населението, толкова по-голям става този дълг и в един момент бремето по изплащането му ще падне върху младото и новото поколение.
- Има ли смисъл от засилване на ограниченията по отношение на типовете активи, в които инвестират пенсионните фондове (например свиване на максималния дял на вложенията в акции, фючърси и т.н.)?
Инвестиционните ограничения пред пенсионните фондове са достатъчно строги в момента и според мен няма нужда от допълнителни рестрикции. Като цяло портфейлите в сферата на пенсионно осигуряване имат консервативен характер – не се търсят спекулативни и краткосрочни печалби и високорисковите инструменти (като опции и фючърси и други деривативи) служат само за хеджиране на общия риск, но не са основният източник на печалба. От друга страна, инвестициите в пенсионни фондове не са краткосрочни, а имат дългосрочен хоризонт на инвестиране – над 30-40 години, така че текущото състояние и турбуленции на капиталовите пазари са само временно явление и имат краткосрочен ефект върху натрупаните средства и инвестиционни резултати на фондовете.
- Създаването на т. нар. мултифондове, профилирани според риска, ще помогне ли за по-добро разпределение на активите в пенсионната система и въобще смятате ли, че има нужда от създаване на подобен тип инвестиционни схеми?
Възможността за по-голям избор винаги е добър подход. Особено в сферата на финансовите инвестиции действително отделните инвеститори имат различен рисков профил. Създаването на универсални решения означава, че те са консервативни и по-рисковите инвеститори са повлияни негативно.
Обикновено по-рискови инвеститори са младите хора, със стабилна работа, които са по-предприемачески настроени. Те са готови да поемат по-висок риск срещу по-голяма възвръщаемост на вложените средства, при ясното съзнание, че може да загубят повече средства. Като по-рискови инвестиционни портфейли се считат тези, в които има по-голям дял на акциите и алтернативните ценни книжа, както и облигациите с по-нисък кредитен рейтинг. По-консервативни са портфейлите, които се инвестират основно в държавни ценни книжа и облигации от инвестиционен клас.
05:23 | 11.09.22 г.