Божидар Данев е завършил Техническия университет в София през 1965 г., след което постъпва на работа в Институт по кибернетика при Българската академия на науките. Две години провежда следдокторска специализация в Университета в Хановер по управление на системи.
През 1980 г. постъпва на работа в Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА, днес Българска стопанска камара - БСК) като експерт в направление „Икономически анализи”. Последователно заема длъжностите старши експерт, ръководител направление, директор. През 1987 г. е назначен за зам.-председател на Централния кооперативен съюз (ЦКС) по финансовите въпроси. През 1989 г. постъпва отново в БИСА, като заместник-председател. За периода 1991-1997 г. работи и като управител на Софийска фондова борса. През 1993 г. е избран за председател на БСК.
През 2004 и през 2006 г. е зам.-председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Основен двигател е по учредяването на Смесения консултативен комитет Европейски съюз – България и е негов съпредседател от българска страна в периода 1999 - 2004 г. През 2006 г. е избран за зам.-председател на Икономическия и социален съвет на България и на Националния съвет за тристранно сътрудничество, член на Европейския икономически и социален комитет (EESC) и ръководител от българска страна на работната група по Лисабонската стратегия към EESC.
От 1995 г. досега е изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на най-голямата лизингова компания в България Интерлийз АД. Член е на Съвета на директорите на Солвей Соди АД, Индустриален холдинг България, ПОК Доверие и др.
- Г-н Данев, има ли криза у нас?
За мен първите индикатори, че настъпва икономическа криза са налице. За разлика от финансовата криза, която стартира от САЩ и се пренесе в Европа доста бързо, в България нещата стоят по доста по-различен начин. Докато в Америка и Западна Европа финансовата криза по всяка вероятност ще прерасне в икономическа, то у нас е по-вероятно икономическата криза да донесе трусове за финансовата система.
Не очаквам тези трусове да са сериозни, тъй като българската финансова система е изключително стабилна, може би заради получената през 1996-97 година имунизация. Ние имаме капиталова адекватност от над 14 на сто при изисквания на Базел 2 за 8 на сто, сериозен резерв на БНБ и други стабилни показатели.
- Къде са тогава проблемите?
В реалната икономика. Това, което започва да се случва в икономиката, е породено от обстоятелството, че през последните 4-5 години страната ни се радваше на сериозен икономически ръст, без никой да говори какво е качеството на този ръст. Никой не говореше, че на практика основният двигател на строежа беше строителният сектор, търговията с недвижими имоти и финансовите услуги, свързани с обслужването й.
- От тази гледна точка кои сектори са поставени под най-голяма заплаха?
Във всички случаи строителството. За това обаче голямо влияние играе и един друг феномен – на практика през последните години имаше изключително спекулативно нарастване на продуктите на строителството, включително недвижимите имоти. То донякъде дойде заради външни фактори – търсене на конвергенция с цените на външните пазари и в частност с европейския.
Българският инвеститор и голяма част от нацията, изтъргувала недвижим имот, получи огромна маса средства, голяма част от които – при силно занижени данъчни оценки. По този начин се получиха два ефекта – от една страна, спекулативно нарастване на цените и скриване на реалния им размер. Оттук спекулативната маса се мултиплицира заради огромната възвращаемост и така беше засмукана голяма част от трудовия ресурс на страната.
Последва изкривяване на икономиката и деформиране на чуждестранните инвестиции в България. Е, сега дойде моментът да стане ясно, че това не са нормални пазарни отношения и смущенията са факт.
- До каква степен тези смущения ще се отразят на останалата част от икономиката? Ще се отразят значително. Вече имаме сигнали за спад на продажбите на готовия продукт на строителството с 20 на сто, а това е колосално за размерите на бранша. От тук започва срив на цените, който води до понижаване на надниците в сектора, опасност от невръщане на кредити от по-слабите фирми, а от там и проблеми за финансовата система. Подобно развитие е имало в Япония през 80-те години, когато властите са били принудени да печатат пари, за да увеличат инфлацията и да накарат потребителите да купуват. Ние обаче имаме валутен борд и подобен инструмент в ръцете на централната банка няма.
Очакванията ми относно влиянието на отрасъла върху останалите сектори са доста мрачни – вече виждаме проблеми в цялата икономика, Това е съчетано и с изключително неблагоприятната ситуация на международните пазари за ключовите български експортни продукти.
- Смятате ли, че валутният борд е удачният път за България и дали пред страната ни има и друга алтернатива?
Категорично не. Особено при нивото на ръководството на страната ни и на това, че политиците по някакъв начин влияят върху вземането на решения. За мен валутният борд е изключително полезен за страна като нашата, където технологичната дисциплина не е на много високо ниво.
Изключително важно е да поддържаме валутния борд, както всички виждате, в много отношения той ни предпазва от финансовата криза, която наблюдаваме при западните страни. Виждате какво става и с някои от страните в Източна Европа – Румъния и Унгария.
Имаме големия шанс, че решението за приемането на валутен борд беше взето, това беше много успешен ход. Особено с оглед манталитета на българина, културата на управление и т.н. Колкото повече ограничения има в управленската политика на България, толкова по-добре.
- Мислите ли, че съотношението евро/лев отразява реалното съотношение между двете валути?
За мен българският лев е подценен. Валутният курс би трябвало да бъде някъде около 1,30-1,39 лева за едно евро на база паритета на покупателната способност. На тази база трябва да бъдат изменени доходите и цените, за да може да се търси конвергенция с еврозоната.
- Как влияе кризата върху пазара на труда?
Веднага казвам – силно негативно. Чухме министъра на икономиката да казва, че 1 200 души от Кремиковци ще изгубят работата си. Горубсо обяви освобождаването на около 300 работници, ние имаме информация, че се подготвя освобождаване на още около 400 сега и 1 000 догодина. В Български морски флот също се предвиждат значителни съкращения. Това е силно показателно.
По наши оценки безработицата ще се повиши значително, а не както се очаква от правителството. Вземете за пример Кремиковци – зад всеки служител там стоят още поне 10 в железниците, пристанищата, банките и т.н. Това е огромен проблем за страната ни.
- Все пак какво се случва, какво можем да очакваме от икономиката в подобна ситуация и има ли повод за оптимизъм?
Мнението ми е, че случващото се ще има отрезвяващ ефект върху икономиката. Натискът за висока доходност при ниска производителност ще бъде смекчен. Заетите в икономиката трябва да разберат, че това, което получават, е равно на тяхната производителност. Нашата производителност е изключително ниска, ефективността – енергийна или производствена също, трудовата дисциплина е ниска. Оттук следва, че и заплатите е нормално да бъдат ниски.
- Одобрявате ли действията на правителството и намеренията за противодействие на кризата?
Виждането на правителството, че бюджетът трябва да е рестриктивен е правилно, но по наше мнение той трябва да бъде още по-рестриктивен. Голяма част от разходите трябваше да бъдат съкратени, но това не стана. БСК многократно е настоявала, че за мекото приземяване на строителството е редно да се инвестира в транспорта, тъй като по този начин се развиват някои странични отрасли, подпомагаши строителния сектор.
- Как оценявате мерките за стабилизиране на финансовия сектор?
До известна степен да, но в по-голямата си част те деформират конкуренцията между отделните банки. Прекомерното увеличаване на гарантирания лимит по депозитите води до надпревара по повишение на лихвите по депозитите, а това води и до оскъпяване на кредитите. Това е реалният проблем за икономиката.
- Съгласни ли сте с оценките на правителството, залегнали в Бюджет 2009 и мислите ли, че заложените очаквания са оправдани?
Инфлацията според нас ще бъде по-ниска, тъй като цените на суровините се понижават силно – петролът, металите и т.н. Това предполага спад в цената на енергията, което прави твърде вероятно инфлацията да е по-ниска от заложената от правителството.
Проблемът е, че ние категорично не вярваме в достигането на предвидения икономически ръст от 4,7 на сто. Причината за това е, че сега сме едва в края на 2008 година, а първите индикации за настъпваща икономическа криза или стагнация вече са налице. 65 на сто от износа ни е насочен към ЕС, а там всички виждаме какво се случва.
- Виждате ли възможност чрез подобряване на административния капацитет и по-висока усвояемост на европейските пари да бъде компенсирана част от прогнозирания от мнозина застой на инвестициите заради кризата?
Във всички случаи това би могло да помогне, но това няма да е достатъчно, за да бъдат разрешени проблемите пред българската икономика. Средствата, които идват от ЕС, са относително малки – те са 7 млрд. евро до 2013 година, а ние само за миналата година сме поели инвестиции за около 16 млрд. лева. Не трябва да се забравя също и това, че голяма част от средствата на ЕС влизат не като инвестиции, а отиват и по други направления – подготовка на кадри, селско стопанство и т.н.
- Какви са основните проблеми пред българските фирми при усвояването на средствата по еврофондовете?
Основните проблеми са свързани с липсата на административен капацитет – това е изключително наболял и драматичен проблем. България имаше уникалния шанс в продължение на две години да се учи от опита и уроците на останалите страни от ЦИЕ, които влязоха в ЕС, но независимо от това ние буксуваме и то сериозно.
Голямата пречка е административният капацитет. В момента нещата са блокирани именно в администрацията и аз се надявам, че следващата година тя ще се поучи от грешките си и ще постигнем по-добра усвояемост.
06:15 | 28.08.22 г.