М. Маринов: Вътрешният одит е разход за емитентите, но повишава резултатите

Мариан Маринов е мениджър „Контрол на риска” в Делойт България. Роден е на 21 май 1976 в Стара Загора. Завършил е Международни икономически отношения в УНСС. Преди да се присъедини към Делойт, е бил регионален мениджър Вътрешен контрол за Източна Европа, Близкия изток и Африка (ЕЕМА) в Kraft Foods International със седалище Виена. Участвал е в множество проекти „Вътрешен одит” в България и 11 други държави в ЕЕМА. Сред клиентите му са: Нестле, БТК, Енел, Beirsdorf, Orica, Global Steel, Copper Beech, Generali, Uniqa.

- Г-н Маринов, какво точно представлява задължителният вътрешен одит за публичните компании в страната?

На първо място трябва да се отбележи, че на вътрешния одит не бива да се гледа като на поредното нормативно изискване, което компаниите са задължени да изпълнят. Тази функция е необходимост за всяка фирма, която се стреми към добро корпоративно управление и надзор (Corporate govarnance). Целта на корпоративното управление и надзор е да защитава правата и интересите на акционерите, а и на всички заинтересовани страни като цяло. Това се постига, от една страна, чрез правилно разпределение на ролите и отговорностите на Борда на директорите и на мениджмънта, така че да се следва бизнес стратегия, водеща до високи резултати и печалба. От друга - чрез въвеждането на ефективни инструменти за отчетност и съблюдаване на законовите разпоредби, както и за контрол над оперативната дейност.

Шеговито наричан „полицаят на компанията”, вътрешният одитор е всъщност служителят, който наблюдава и информира за спазването на система за вътрешен контрол, ползите от която са намалени финансови, операционни и юридически рискове и по-високо качество на финансовите отчети. С други думи, вътрешният одит води до добро корпоративно управление, базирано на правилното управление на риска (Enterprise risk management).

- Кои са законодателните мерки, които въвеждат това изискване?

В САЩ това е законът Sorbanes-Oxley (SOX), а в Европейския съюз от 2006 г. – така наречената Директива 8. Най-общо тези мерки изискват публичните компании да изберат одитен комитет, който да отговаря за ефективността на вътрешните контроли, вътрешния одит и управлението на риска, които пък, от своя страна, подсигуряват последователност, пълнота и качество на финансовите отчети. С други думи, одитният комитет е липсващото досега звено във веригата вътрешен одит, финансов одит, корпоративен надзор.

Българското законодателство вече е хармонизирано с Директива 8 - Законът за независимия финансов одит беше изменен и допълнен, като промените влязоха в сила на 29 юли, 2008 г. (Д.В. брой 67).

- Какви са най-важните моменти от промените в българския закон, засягащи публичните компании?

Глава 8Б, чл. 40е. от закона гласи, че „Всяко предприятие, извършващо дейност от обществен интерес, създава одитен комитет”, който се избира от Общото събрание или от едноличния собственик на капитала. Освен в отделни случаи, членове на одитния комитет не могат да бъдат изпълнителни директори, членове на управителния съвет или лица, които имат трудови правоотношения със съответната компания. Връщайки се към темата за корпоративното управление и надзор, това осигурява спазването на принципа за независимост, там където има потенциал за конфликт на интереси.

Отговорностите на одитния комитет са най-общо: да следи процесите по финансово отчитане; да наблюдава ефективността на системите за вътрешен контрол и за управление на рисковете; да наблюдава независимия финансов одит; да извършва преглед на независимостта на регистрирания одитор.

Освен това одитният комитет играе важна роля при избора на регистриран одитор, който пък от, своя страна, е длъжен всяка година да информира комитета относно другите услуги, които предоставя и да обсъжда с него заплахите за своята независимост и мерките, които се прилагат срещу тях.

- Колко често одитният комитет ще докладва резултатите от работата си?

Одитният комитет ще отчита дейността си веднъж годишно, когато се приема и годишния финансов отчет.

- Защо е нужен допълнителен одит, освен сегашното задължение за заверка от одитор на годишните финансови отчет?

Процесът на финансово отчитане е тясно свързан с оперативната дейност и материалното състояние на дадено предприятие. Когато има слаб вътрешен контрол, има и потенциал за финансови грешки и дори измами. Ето защо регистрираните одитори са задължени да „докладват на одитния комитет по основните въпроси, свързани с изпълнението на одита, като обръщат внимание на съществените слабости в системите за вътрешен контрол на предприятието във връзка с процеса на финансово отчитане” (чл. 40и.). Крайната цел е по-високо качество на годишния финансов отчет и защита на инвеститорите.

- Известни ли са предпоставките за промени в Закона за Независимия Финансов Одит – има ли разкрити злоупотреби, които предполагат създаването й?

Винаги, когато се спомене законът Sarbanex-Oxley (SOX), първата асоциация, която идва на ум е скандалът Енрон; Директива 8 е отговорът на Европейския съюз в областта на доброто корпоративно управление и надзор и представлява една стъпка напред към единен глобален стандарт за финансова отчетност, контрол на риска и корпоративен надзор. Промените в нашето законодателство са най-вече с цел за хармонизиране с практиките в европейското законодателство.

- Изграждането на системи за вътрешен одит ще станат задължителни за новите компании, които искат да предлагат акциите си на борсата, или ще се отнасят до всички компании на БФБ?

Дефиницията на предприятията, извършващи дейност от обществен интерес, включва публично търгувани дружества (т.е. всички компании, листвани на БФБ, независимо от датата на първичното предлагане), както и кредитни институции, застрахователни и осигурителни дружества и други от обществена значимост, например занимаващи се с търговия с природен газ и телекомуникационни компании.

- По какъв начин ще се отрази тази промяна на ситуацията на борсата с оглед на настоящото нестабилно положение?

Вярно е, че въвеждането на система за вътрешен одит е свързано с повишаване на разходите на дружествата. От друга страна обаче, колкото по-добър контрол се осъществява над всяка една функция в компанията, толкова по-голяма ефективност се постига и се ограничават до минимум рисковете за компанията, което води до по-добър финансов резултат. Тези фактори заедно с прозрачен и независим финансов одит сформират по-строг корпоративен и регулаторен надзор, което пък от своя страна подсилва сигурността на инвеститорите, а следователно и до по-висока цена на акциите на компанията. Т.е. законът реално въвежда взаимно подсилващи се процеси, които ще доведат до по-голяма стабилност на компаниите, листвани на борсата.

- Какво бихте посъветвали сегашните публични дружества и компаниите, които планират своите IPO-та в близко бъдеще?

Преди всичко е важна тяхната нагласа – трябва да бъдат убедени в ползите от вътрешния одит, за да въведат качествена и ефективна система за контрол и управление на риска. Планирането също е много важен елемент: за да се анализират съществуващите контроли в компанията, да се идентифицират пропуските, да се въведат подобрени процедури и в крайна сметка да се постигне добра контролна среда и финансова отчетност са необходими от 6 до 9 месеца. Трябва да се изберат членовете на екипа, който да ръководи проекта, да се вземат предвид специфични елементи като например ИТ инфраструктурата или юридически въпроси, да се проведат документиране и тестване на контролите и т.н. Когато компанията е притисната от предстоящо IPO или от законовата рамка (какъвто е случаят в България), това допълнително усложнява процеса. В такива случаи най-лесният изход за предприятията е аутсорсинг на нетипични дейности и процеси.