Стоян Сталев е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Бил е старши научен сътрудник в Института по правни науки към БАН и съветник по правните въпроси на президента Ж. Желев в периода 1990/1991 г. Сталев е посланик на Република България във Федерална Република Германия в периода 1991-1998 г., а след това, до 2006 г. е български посланик в Турция. От 2006 г. е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ).
С него разговаряме за ситуацията за инвестиции в страната при условията на забавяне на световната икономика и прогнозите за размера на инвестициите у нас.
- Г-н Сталев, след като навлизаме в последната четвърт на годината, бихте ли оценили ситуацията за инвестиране у нас през 2008 г. спрямо 2007 г.?
Тази година ситуацията у нас и в Европа е по-тежка от миналогодишната и ще се усложнява. Имам предвид, че конкуренцията за привличане на чужди инвестиции се засилва не само в ЕС, но и извън него. Например наши преки конкуренти от региона са не само Румъния, но и Украйна, където няма толкова регулации, колкото в ЕС. А всяка регулация, освен че създава ред, обременява инвестиционния процес.
Така че трябва да сме много гъвкави, за да не загубим конкурентните предимства, които имаме при привличането на чуждестранни инвестиции, като ниските данъци, ниски цени на енергия и др. Освен това важно е да квалифицираме и задържаме в страната работната ръка.
Аз бих предложил в тази връзка, вместо да се „внасят” работници от страни извън ЕС, да се помисли за привличане обратно в страната ни на нашите емигранти от Гърция и Испания, които са около половин милион души. А това може да стане при наличие у нас на трайни работни места, реализиране на големи проекти, добро заплащане и др.
- Тази година колко са сертифицираните от Агенцията за инвестиции проекти и колко очаквате да станат до края на годината?
От началото на годината до момента сме сертифицирали 7 проекта, всички от клас „А”, до края на месеца по всяка вероятност сертификат ще получат още два. Най-големи досега са инвестиционните проекти на „Кроношпан” България (215 млн. лв.) в Бургас и на „Мега Груп” АД (195 млн. лв.) във Варна, като и двата са в областта на преработващата промишленост.
Както знаете, вече сме се концентрирали в инвестиции в производството – промишлено, високи технологии, възобновяема енергия, медицина, образование и т.н, без тези в туризма, търговията и недвижимите имоти, което е правилно. А това означава, че като брой заявленията за сертифициране от агенцията намаляха в сравнение с миналата година, когато бяха върхови – над 60 заявления за сертифициране и подкрепа от държавата.
Надявам се до края на годината сертифицираните от БАИ проекти да надхвърлят 20 броя, като повечето са от клас „А”. Все пак трябва да се има предвид, че тази година в световен мащаб не е лесна за осъществяване на чужди инвестиции. Например ние получихме писма от две фирми от САЩ, които ни съобщават, че отлагат планираните за тази година инвестиции в Европа, и в България също, т.е. има известен процес на рецесия и съответно на икономии от страна на фирмите.
- В такъв случай каква е Вашата прогноза за размера на чуждестранните инвестиции за годината?
Все пак аз съм умерен оптимист, че размерът на чуждите инвестиции у нас ще е приблизително колкото този през миналата година, т.е. около 6 млрд. евро. Основание за това ми дава фактът, че според данните на БНБ (които са неокончателни) за чуждите инвестиции за полугодието, излизащи през август и данните за първите 6 месеца на 2007 г., също от август, то разликата е само 34 млн. евро в полза на миналата година.
Ще отбележа, че положителното е, че за тази година решително нарастват инвестициите в производството. Докато миналата година те са били 10% от общия обем на чуждите инвестиции, то сега за шестте месеца на годината те относително излизат на трето място и за полугодието са 430 млн. евро, главно в преработваща промишленост. За полугодието по неокончателни данни на първо място отново са инвестициите в недвижимости в размер на около 600 млн. евро, на второ място – тези във финансово посредничество в размер на около 500 млн. евро.
Що се отнася до размера на инвестициите за полугодието по държави, Австрия запазва първото място, следвана от Германия, а Гърция е на трето място. По-нататък в класацията е Великобритания – главно с инвестиции в недвижимости, следвана от Люксембург – предимно с офшорни инвестиции, Русия е шеста.
- Г-н Сталев, според Вас необходими ли са корекции в Закона за насърчаване на чуждестранните инвестиции, който се прилага у нас вече почти година?
Да, вече се открояват някои неща, които биха могли да бъдат коригирани, въпреки че като цяло законът е добър. Например нашата агенция работи с производствени проекти, но някои сектори са изключени, като пълната фаза на рудодобива. В областта на енергетиката са включени възобновяемите енергии, но би могло да се включат и електроцентрали на природен газ, които са екологично чисти.
От друга страна, услугата на държавата, респ. на агенцията по отношение на изграждане на инфраструктура би могла да се разшири, да кажем с газификация и електрификация, където е необходимо, защото сега подкрепяме финансово изграждането само на пътна и ВиК инфраструктура.
Би могло да бъде опростена и процедурата по придобиване без търг на държавна и общинска земя с инвестиционни цели, която сега е доста сложна. И някои други процедури могат да бъдат опростени и да не се изискват толкова документи при сертифициране.
Удачно е, според мен, да се свали прагът на лимитите за сертифициране на проекти, т.е. да е по-нисък от 40 млн. лв. за клас „Б” и 70 млн. лв. за клас „А”, за да могат да бъдат подпомогнати повече инвеститори.
- Предвид целите и задачите, които Агенцията за инвестиции има, а и евентуалното разширяване на пълномощията й, предвидено в Стратегията за насърчаване на износа, за 2009 г. ще поискате ли по-висок бюджет?
За другата година при всички случаи ще поискаме по-висок бюджет, това е заложено и в подготвената от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) Стратегия за насърчаване на износа, която предстои да бъде утвърдена от правителството и парламента.
Без да фиксирам точни цифри, по предварителни разчети ще поискаме с около 50% по-висок бюджет за 2009 г., т.е. общо около 30 млн. лв. Пак според стратегията, представителствата в чужбина за насърчаване на износа също ще са към агенцията, т.е. и дейността им ще се финансира от нас. Друг е въпросът дали специално там ще бъдат изпратени наши служители, или ще бъдат наети фирми, вече работещи там.
- Временно спрените средства от еврофондовете за страната ни биха ли могли да повлияят на размера на чуждестранните инвестиции у нас?
Пряка връзка между временно спрените европари и инвестиционния интерес към нашата страна няма. Но страната ни има интерес да използва кохезионния фонд, за да се повиши нашата конкурентоспособност като цяло, което е изключително важно, защото влияе и на търговското ни салдо.
А от друга страна, не трябва да забравяме, че добрата инфраструктура е основна предпоставка за привличане на чужди инвеститори и там не можем да си позволим забавяне. Като се има предвид, че част от спрените средства от еврофондовете - тези, чийто бенифициент е Национална агенция „Пътна инфраструктура”, са за пътна инфраструктура, косвено това може да повлияе на размера на чуждите инвестиции, ако възобновяването на финансирането се забави.
18:11 | 13.09.22 г.