Явор Куюмджиев: Темпът на ръст на износа ще продължи да изпреварва вноса

Зам.-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев е завършил Чешкия технически университет и има магистърска степен по компютърни технологии от Техническия университет в София, специализирал е в САЩ. Работил е в международни консултантски компании, включително в ръководството, и е бил зам.-генерален директор по външна търговия на „Шкода-Прага” АД. От октомври 2007 г. е зам.-министър.

С него разговаряме относно последните данни за дефицита по текущата сметка, търговското салдо и реализирането на чуждестранни инвестиции у нас.

- Г-н Куюмджиев, дефицитът по текущата сметка за първото тримесечие на годишна база снижи темпа си до 6,2% (по данни на БНБ от вчера), което е първи едноцифрен растеж от много време насам – оптимист ли сте, че тази положителна тенденция ще се запази?

Това е много позитивно и не е изолирано явление. Надявам се да продължи и през следващите месеци, така че в края на годината търговският ни дефицит да е по-малък от 20% от БВП.

- Според Вас на какво се дължи забавянето на ръста на дефицита по текущата сметка?

През последните две години в структурата на вноса в България голям дял заемат инвестиционните стоки – машини, съоръжения, оборудване за производство на други стоки, които явно вече влизат в употреба. И тъй като българският пазар до голяма степен е наситен с продукти, изглежда голяма част от тях отиват за износ, което повишава като цяло обема на експорта ни.

Ще отбележа, че за пръв път България реализира толкова голям обем на износ на инвестиции – 400 млн. евро за първото тримесечие на годината, главно в съседните ни страни, което е много позитивно.

Това се обяснява по следния начин – българският бизнес е „израснал” дотолкова, че може да си позволи да инвестира в чужбина, а и част от чуждите компании са избрали като седалище България, откъдето могат да инвестират и в региона. А това като цяло се дължи на много добрата фискална и данъчна политика на държавата, което прави страната ни едно много атрактивно място на инвестиции, за правене на бизнес и за износ на бизнес. А намаляването на дефицита по текущата сметка е пряко свързано с износа на инвестиции.

- По последни данни темпът на нарастване на износа е по-висок от темпа на увеличение на вноса. Очаквате ли и през следващите месеци да се запази изпреварващият ръст на износа над вноса?

Като цяло причините за тази положителна тенденция са същите, поради които намалява и дефицитът по текущата сметка. Данните за нарастването на износа ни са показател за повишаването за конкурентноспособността на българската икономика. Още по-положително е, че тенденцията на внос на инвестиционни стоки продължава.

Ако изхождаме от предпоставките за изпреварващия ръст на износа над вноса – много добри данъчна и бизнес среда и развитието на нови производства и услуги, които не са изолирано, а закономерно явление – смятам, че тенденцията ще се запази и занапред.

- От друга страна обаче, през първото тримесечие се наблюдава спад на преките чуждестранни инвестиции на годишна база със 17,5% до 740 млн. евро. Какви са причините за това?

Причините според мен на няколко. Първата е, че това е един от ефектите на глобалната финансова криза, която „изяде” големи пари от световната икономика. За щастие, нашата икономика е много добре застрахована чрез валутния борд, наличието на голям валутен резерв и от макроикономическата стабилност. Така че ние не усетихме преки последици от тази криза.

От друга страна, имайки предвид нейните последици в световен мащаб, би трябвало чуждите инвестиции у нас да спаднат 2-3 пъти, така че това, че са намалели само със 17,5%, всъщност е позитивно на фона на световната финансова криза.

Освен това важна е и структурата на чуждестранните инвестиции – възможно е отливът на годишна база да се дължи на намалените инвестиции в имоти - а ако за сметка на това са се увеличили инвестициите в производство, това е много добре. Защото, както и преди съм казвал, важен е не само обемът, но и структурата на инвестициите, т.е. по-полезни са тези вложения, които носят впоследствие добавена стойност.

- В тази връзка каква е вероятността австрийската компания „Фьост Алпине” да построи металургичен завод в България? Наскоро те обявиха, че проучват сериозно възможността да инвестират в страна от Черноморския регион.

При посещението ми в Австрия заедно с министъра на икономиката и енергетиката, те ни представиха комбината, който евентуално мислят да построят едно към едно в България. Той ще е на много високо техническо ниво, ще създаде 25 хил. работни места (преки и косвени) в страната, в която бъде построен. Ако това е у нас, като цяло би имал много висок положителен ефект върху икономика и върху експорта. Първо, защото е структуроопределящо предприятие, т.е. ще „повлече” след себе си други обслужващи фирми, доставчици и др. Освен това ще допринесе в значителна степен за намаляването на търговския дефицит и подобряване на търговския ни баланс, защото те планират 90% от продукцията да е за износ.

До края на юни експертни екипи на „Фьост Алпине” ще събират информация за условията за инвестиции в страните от Черноморския регион, а от мениджмънта съобщиха, че до средата на септември ще са готови с решението си.

- А от какво ще зависи основно тяхното решение?

Самото решение ще зависи главно от две неща, като едното е, доколко властите в съответната страна ще улеснят реализирането на инвестицията - така че по този показател те предпочитат това да е страна от ЕС.

Вторият фактор за вземането на решението им до голяма степен зависи от волята на ЕК да предефинира регламента за разпределението на квотите за емисиите от въглероден двуокис. Защото ако се запази досега съществуващата схема и структура, това ще направи на практика невъзможно комбинатът да бъде на територията на ЕС, защото ще излезе прекалено скъпо.

Правителството на Австрия, заедно с още 6 страни от ЕС, изпратиха наскоро писмо до ЕК, в което мотивират желанието си за промяна на регламента, която промяна предвижда от регулациите по регламента да бъдат изключени производствата на стомана и енергия (преди всичко топлоелектрически централи на въглища). Един от основните аргументи е, че металургичните фирми ще бъдат принудени, поради големите си разходи, да изнесат много от производствата си извън ЕС. Защото аналогичните заводи в страните от ЕС не плащат допълнителни средства за изхвърляните от тях вредни емисии, което път прави продукцията на европейските заводи по-скъпа и неконкурентноспособна.

А и в стоманодобива в Европа работят близо 3 млн. души и закриването на повечето от тези работни места може да доведе до социални сътресения. България в момента обмисля възможността да се присъедини към седемте държави. Бих обобщил,че ако регламентът се промени, има голяма вероятност заводът да бъде построен в България. В противен случай той ще се реализира в страна извън ЕС.