Стоян Сталев е завършил право в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Бил е старши научен сътрудник в Института по правни науки към БАН и съветник по правните въпроси на президента Ж. Желев в периода 1990/1991 г. Сталев е посланик на Република България във Федерална Република Германия в периода 1991-1998 г., а след това, до 2006 г. е български посланик в Турция. От 2006 г. Сталев е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ).
С него разговаряме за инвестиционния климат в България, за очакваните чуждестранни инвестиции и дейността на БАИ.
- Г-н Сталев, от началото на годината е в сила новият Закон за насърчаване на чуждестранните инвестиции – вече имате ли впечатления от практическото му приложение и съответно предложения за изменения?
Като цяло споделям основните идеи на закона, че трябва да се насърчават проекти в областта на производство, енергия, медицина, високи технологии, без недвижими имоти и туризъм. Разбира се, и развитието на туризма трябва да се насърчава, но то е приоритет на Агенцията по туризъм.
Крайното одобрение и подписването на сертификата от министъра на икономиката и енергетиката също е положителен момент, тъй като придава още по-голяма „тежест” на документа пред другите институции и министерства, независимо че има малко забавяне на издаването му.
От друга страна смятам, че има възможност за известни опростявания по процедурите, особено в правилника за прилагане на закона. Има някои текстове, които са взети директно от европейски закони или директиви, които сами по себе си са добри, но не са много подходящи за нашите условия, защото прекалено бюрократизират процеса. Нашите виждания ще бъдат обсъдени и с бизнеса и тогава ще бъдат направени конкретни предложения за подобрения на процедурата.
- А какви проблеми срещат най-често чуждестранните инвеститори у нас?
Досега най-големите проблеми са свързани с инфраструктурното задоволяване на инвеститорите - тъй като чуждите инвеститори търсят среда за инвестиции, работа, а и пребиваване на своите представители в условия, близки до тези в техните страни. Затова има струпване на чуждестранните инвеститори и инвестиции главно в големите градове, въпреки че в 130 по-слабо развити общини в страната има нулев корпоративен данък. От значение са също и добрите транспортни връзки, вкл. и условия за износ на продукцията, а те също на места „куцат”.
- В контекста на скандалите в МВР, подозренията за корупция по високите етажи на властта и последвалата оставка на вътрешния министър очаквате ли отлив или пренасочване на чужди инвестиции към съседните ни страни?
По отношение на корупционната среда като цяло България далеч не е опасна и не се различава от съседните ни страни, а и от повечето членки на ЕС.
Но трябва да отбележа, че подобни процеси като тези напоследък в МВР не може да не рефлектират и в чужбина, защото правната среда е много важна за инвеститорите. Под правна среда в случая разбирам борбата с престъпността, в т.ч. и корупцията. Затова е много важно ние да бъдем ефективни и да поставим ясна граница между добро и лошо, най-общо казано.
А по принцип наличието на множество неразкрити престъпления, в т.ч. убийства, стряска инвеститорите и ние не трябва да си затваряме очите пред този факт.
- Има ли резултат от проучванията на няколко големи фирми (както споменахте в началото на годината) за инвестиции в производството у нас?
Интерес продължава да има, но още няма сключени договори. Затова не искам да конкретизирам кои са тези няколко фирми. Все пак ще кажа, че става въпрос за фирми за производство на автомобилни части от Дания, Германия и Австрия. Те евентуално ще кандидатстват за инвеститори клас „А”, т.е. биха направили инвестиции в размер на над 35-40 млн. евро всяка.
- Колко проекти на инвеститори, кандидатстващи за сертифициране, разглежда агенцията в момента и от какви области?
В момента в агенцията разглеждаме 25 проекта. Пет сертификата са подготвени и предадени за одобрение и подпис от министъра на икономиката и енергетиката. От началото на годината вече сме връчили 4 сертификата.
Проектите са главно в производството и по-конкретно на авточасти, а от областта на енергетиката се засилва интереса към т.нар. соларни проекти. Въпреки че все още в България няма реализирана соларна технология, смятам, че няма много да се забавим. За осъществяване на такива проекти водим разговори с няколко немски фирми и очакваме да ни бъде представен поне един инвестиционен проект.
- Какви са прогнозите Ви за размера на чуждестранните инвестиции за тази година и ще се запази ли съотношението от 20% на чуждестранните инвестиции спрямо БВП, което е най-доброто в ЕС?
Доколкото може да се прецени към момента, мисля, че размерът на инвестициите ще бъде поне колкото през миналата година, като е възможен и ръст до около 10%. В абсолютно изражение, това означава между 6,5 и 7 млрд. евро.
Посоченото съотношение досега продължава да е най-доброто, но погледнат от друг ъгъл, този показател е относителен. Защото е възможно да имаме и по-голям БВП, при същите или малко по-големи инвестиции, което ще е добре, независимо че посочената пропорция ще намалява.
- Какъв според Вас ще е делът на сертифицираните български инвеститори и инвестициите от коя страна ще са най-много?
Смятам, че делът на сертифицираните от нас български инвеститори ще бъде по-голям от миналата година, възможно е да достигнат половината. А като цяло по всяка вероятност Австрия ще запази първенството си по размер на чуждестранни инвестиции.
- Г-н Сталев, средствата, с които разполага агенцията – в размер на 20 млн. лв. за 2008 г., не са ли недостатъчни за подпомагане на инвеститорите?
Да, 20 млн. лв. не са достатъчни като цяло за нуждите на инвеститорите, но ще се опитаме да се вместим в тях – все пак са повече от тези за 2007 г., които бяха 14 млн. лв.
В случай че не достигат средства за подпомагане на някой особено важен проект, може да поискаме допълнително финансиране от Министерството на финансите – това обаче би станало трудно и досега не сме го правили.
- Какво е мнението Ви за създаването на Агенция за насърчаване на износа, която се предвижда ефективно да заработи от следващата година?
Подкрепяме създаването на такава агенция, защото привличането на инвеститори е обща дейност. А всеки инвеститор е потенциален износител. В нашата програма за привличане на инвеститори ние наблягаме на това, че България е мястото за производство и износ. Защото нашият вътрешен пазар не е голям и ние можем да привлечем големи инвеститори, като им покажем, че те имат възможност за реализация и на други пазари, до които може да се стигне от България.
Въпросът опира и до това например какви гаранции и застраховки за износ може да предостави държавата и т.н. Ще видим и как ще потръгне работата на новата Банка за развитие, която също ще насърчава износа.
Важното е да знаем като цяло какво искаме да произведем, за да го изнесем и за целта кого да привлечем - и в тази връзка, кои области да насърчаваме и с какви финансови и други механизми.
03:39 | 01.09.22 г.