Пощенска банка залага ръст съобразно дългосрочната си стратегия

Хората в България тепърва ще изградят житейската си връзка с банките и ще излязат от кешовото общество, заявява изп. директор на банката Петя Димитрова

По повод започналата 2008 г. и сътресенията на ипотечния пазар в САЩ и пазара на имоти в Западна Европа, потърсихме Петя Димитрова, изпълнителен директор на Юробанк И Еф Джи България, за да коментираме последните тенденции. Юробанк И Еф Джи България бе образувана след сливането на Пощенска банка и ДЗИ Банк и работи под търговското наименование „Пощенска банка“.

- Защо в последно време преобладават рекламите за изгодни лихви по депозитите, докато преди това се рекламираха основно кредитите? Аз мисля, че нещата малко се преекспонират. Депозитите бяха сегмент, който не беше точно пренебрегнат, но оставен на втора линия като продукти. Повечето банки рекламираха различни видове жилищни, потребителски и корпоративни кредити. Напоследък икономиката се разви. Хората имат повече спестявания и вярват повече в банковата система. Доходите на населението също се увеличават и е логично, че хората искат да правят инвестиции, така че банките предлагат не само депозити, но и взаимни фондове, спестовни продукти със застрахователен елемент и т.н.

Депозитите не са единствено ресурс, това е клиентска база. Дали ще бъде предложен продукт в кредитирането, или в депозитите, взаимните фондове и т.н., целта е спечелването на клиент, когото банката иска да привлече. Разбира се, налице е и елементът ресурс, но това е най-вече начинът банките да увеличават клиентската си база.

Връзката между клиент и банка е житейска и трябва да бъде изградена в дългосрочен план. В един момент може да ти трябва кредит, в друг депозит, в трети инвестиционно решение, или текущи плащания на сметки. Финансовите решения неизбежно съпътстват житейските решения. Важното е да можеш да изградиш подобна връзка. В България фирмите вече са го направили, докато при хората е малко хаотично. На Запад нещата са доста по-установени. Ние все още сме кешово общество и трябва да извървим дълъг път. Например, кредитните карти все още не са много разпространени.

- Излязоха данни, че за първите 20 години от членството в ЕС благосъстоянието на хората в Испания, Гърция и Португалия се е увеличило едва два пъти, а като че ли при нас очакванията са за по-бърз растеж?

Това е логично, защото не може да сравнявате миналия или по-миналия век с развитието на икономиките в момента. В момента икономиките като Румъния, България и т.н. се развиват, може би два пъти по-бързо от темпа на развитие в Гърция и Испания преди 10 г. Причината е в напредъка на технологиите – инфраструктура, комуникации, интернет, и може би следващата вълна присъединили се държави ще се развиват още по-бързо след 10 г.

- Според статистическите данни на БНБ има забавяне в темпа на кредитиране през февруари, как ще го коментирате?

По-скоро, когато и БНБ, и банките са правили своите разчети, са предвидили определен темп на растеж и първите месеци на годината традиционно са по-слаби поради обясними причини като сезонност. След месец декември януари е с по-бавни темпове на развитие.

- Какъв растеж е заложила Пощенска банка за цялата 2008 г.?

Темпът на растеж, който сме заложили, ще бъде подобен на този през 2007 г. и в унисон с дългосрочната стратегия на банката.

- Какво се обсъждаше на последната ви среща с БНБ?

Централната банка води политика на стабилен банков пазар и мисля, че е успяла да го постигне. Целта е разумен кредитен ръст, разумни кредитни оценки и модели. Знаете че въведохме Базел 2, така че това е основното.

- Работите ли при хипотеза за промяна на съотношението евро/лев?

Вие знаете, че сме във валутен борд. Курсът е фиксиран чрез закон.

- А защо кредитите в лева са по-скъпи от кредитите в евро?

Лихвата се определя от различни критерии. Един от тях е цената на ресурса, като левовият ресурс е по-скъп. Тук се включват и минималните задължителни резерви, и други разходи. Един друг прост отговор е каква е разликата между SOFIBOR и EURIBOR.

- Планирате ли да имате фиксирани лихви по някои кредити или политиката на плаващи лихви ще остане?

Считам, че продуктите които предлагаме в момента, са съобразени с търсенето, така че едва ли.

- По отношение на паричните потоци, за миналата година над 3 млрд. евро е дълговото финансиране на България, като вероятно част от тях са отпуснати кредити на физически и юридически лица. Има ли шанс този поток да намалее и дори да бъде с обратен знак?

Аз смятам, че валутният борд и икономическата макрорамка в България са стабилни. Банковият пазар непрекъснато се разраства, капиталът на банките се увеличава, дейността им се разширява, отварят все повече клонове.

- Проблем ли е за икономиката дефицитът по текущата сметка?

Това, разбира се, е проблем, но за момента маркоикономическата рамка в България е стабилна.

- Промени ли се нещо около изискванията към кредитополучателите във връзка с Базел 2 или кредитната криза в САЩ?

Ние винаги сме имали скорекс системи. Базел 2, разбира се, подобрява отчитането, но той просто е един по-усъвършенстван модел за определяне на риска, който спестява и капитал, ако се прилага добре. Смятам, че пазарът в България се развива нормално и ние все още сме развиваща се икономика, към която има голям инвеститорски интерес.

- В кои райони на страната намалявате активността си, например курорти или други?

Не бих казала подобно нещо. Важен фактор е наличието на ликвиден пазар и кредитоспособността на клиента, обезпечението на имота, неговата пазарна стойност.

- Има ли универсален отговор на въпроса по-краткосрочен или по-дългосрочен да е кредитът, например жилищен кредит за 5 г. или за 35 г.?

Всеки човек, трябва да прецени спрямо собствените си ресурси и възможности какви парични вноски иска да плаща. Това е индивидуално за всеки.

- По отношение на ипотечните кредити, във Великобритания има кредити, при които плащаш само лихвата, а главницата след 20 г. я изплащаш или теглиш нов кредит, кога и в България ще имаме такъв продукт, който реално намалява с над 30% месечната вноска по дългосрочен кредит?

Това зависи много от пазара, за момента не съм чувала за такива услуги в България.

- Продължават ли чужденците да се интересуват от българските имоти?

Мисля, че да. Всяка година този въпрос се коментира: дали има интерес, или не, продължават ли да купуват. Това, което аз мога да кажа, е, че строителството въобще не спира, разрешенията за строителство се увеличават, реално за мен икономиката върви напред и интересът не е намалял.

- Имате ли от проблемните американски облигации, които причиниха и причиняват доста сътресения в развитите икономики?

Не.

- Как се отрази ипотечната криза в САЩ върху България?

Не бих казала, че се е отразила пряко. Косвено не е точно така, ако направите връзка между ипотечната криза и SOFIBOR. Ние сме част от глобалния пазар, не можем да се разглеждаме изолирано от промените, които стават на пазара в световен мащаб.