Димчо Михалевски е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия, магистър е по „Промишлено и гражданско строителство”, а също и магистър по политически мениджмънт, има специализация по „Управление на човешките ресурси”. Бил е последователно изп.-директор на „Ковег”, Кърджали, „Булгар продукт” ООД и „СД лайтинг” АД. В периода 2000-2003 г. Димчо Михалевски е зам.-кмет на Кърджали. От 2005 г. е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.
С него разговаряме относно подобряване водоснабдяването на големите курорти, мащабните проекти във ВиК сектора и възможностите за публично-частно партньорство.
- Г-н Михалевски, наскоро казахте, че за цялостно обновяване на ВиК сектора в страната са необходими огромни инвестиции, в размер на около 10 млрд. евро за период над 30 години. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще увеличава ли средствата в сектора?
Вече трета година увеличаваме размера на инвестираните средства във ВиК в страната, като разбира се, се стараем да балансираме интересите на различните области, на потребителите, на растежа на икономиката и развитието на туризма. Вече имаме идентификация на нуждите на различните ВиК оператори в страната, стараем се да координираме нещата на национално равнище, защото, както знаете, започват да влизат сериозни средства по ИСПА - над 300 млн. евро, по оперативна програма „Околна среда”, първи приоритет - над 1,05 млрд. евро.
Непрекъснато сме заливани от общините с искания за средства за множество малки проекти, но при тази ситуация се стараем да концентрираме ресурси в по-големи проекти, тъй като общините имат възможности за финансиране на малките проекти и по други линии.
- В крайна сметка какъв е общият размер на средствата за ВиК инфраструктура за тази година?
МРРБ по своята програма ще инвестира около 80 млн. лева. Освен тях, във връзка с договорите за изпълнение по програма ФАР в подкрепа на туристическата инфраструктура, насочена към пътища и ВиК, компонентът ВиК е включен в 18 проекта на обща стойност 22 млн. лева. При договаряне на втората фаза на проекта през годината, пряко за ВиК ще има още около 11 млн. лева, така че общата сума ще стане около 114 млн. лева, и то само през МРРБ. Проекти от ВиК сектора ще бъдат реализирани и от МОСВ.
Така че, коректно ще е да обобщя, средствата директно през МРРБ и ФАР са над 115 млн. лв. и още толкова в рамките на интегрирани проекти, част от които ще бъдат завършени до средата на следващата година.
- Към момента има ли развитие въпросът със спрените от Европейската комисия (ЕК) в края на февруари средства по ФАР?
Предстои одит от ЕК, който ще се проведе от 31 март до 4 април. По всяка вероятност ЕК ще се произнесе по въпроса не по-късно от средата на април, като очакваме положителен резултат, т.е. възобновяване плащанията по ФАР. През това време сме създали перфектна организация по непрекратяване изпълнението на текущите проекти по ФАР, както и подготовката по договарянето на финансовите меморандуми за 2006 г.
Независимо от кратките негативи, които ще понесат нашите изпълнители поради липсата на свежи финансови средства, смятам, че това няма да повлияе на качеството и срока на изпълнение на проектите по ФАР.
- Бихте ли разяснили как виждате на практика възможностите за публично-частно партньорство във ВиК сектора?
Целта е чрез публично-частно партньорство да се увеличат инвестициите в сектора. Тук говорим за партньорство в обхвата на услугата, т.е., ние няма да приватизираме системите, които остават публични по характер (държавни или общински) – което е записано и в новия Закон за ВиК, а ще търсим взаимодействие с частния сектор в изграждането и разширяването на системите. Ще привличаме частните инвеститори чрез интерес в оперирането, влагането на средства и получаването в крайна сметка на печалби за тях, но поносими обществено.
На практика това означава, че моделите на публично-частно партньорство във ВиК сектора ще бъдат приложими само там, където има по-многобройно население, което да поеме изплащането на вложените инвестиции през таксата на услугата - и то на приемлива цена, където има туристически и общ потенциал за развитие на икономиката, и при ясни условия и правила.
Нарастването на цената на услугата вследствие модернизацията на системата трябва да бъде обществено приемливо, така че хората да са мотивирани да я плащат. Още при подписването на договорите за публично-частно партньорство трябва да има ясни условия и правила, които да се спазват и да не се стига до спорове между страните.
- Според Вас в следващите години ще има ли много договори за публично-частно партньорство във ВиК сектора?
Нашето очакване е, че при посочените ограничителни условия у нас публично частното партньорство във ВиК сектора може да се приложи в не повече от 6-8 области. Ще уточня, че то не е задължително, а въпросът ще се решава от съответните териториални съвети по ВиК, които се създават с новия закон и в които са с равно участие представителите на държавата и общините, а решенията се взимат с две трети мнозинство.
Освен това ресурсите, които могат да се привличат, могат да бъдат от различни източници, вкл. от българските пенсионни фондове, от инвестиционни фондове и др. В тази връзка ще посоча, че предвид важните решения, които ще взимат за ВиК сектора в даден район, териториалните съвети трябва да бъдат сформирани много внимателно, да са от компетентни хора с висок морал и да създадат условия за бърза, ефективна и обществено приемлива модернизация на системата.
- Какво прави държавата за подобряване на водоснабдяването на големите ни курорти и за какви суми на инвестициите става въпрос?
През 2005 г. бюджетът на ВиК сектора беше малко над 5 млн. лева, а миналата 2007 г. финансовите инвестиции в сектора бяха над 50 млн. лева. През този период решихме няколко важни проблема, свързани с техническата ВиК инфраструктура в райони с голям туристически потенциал. През 2006 г. пък само за 45 дни изградихме допълнителен нов водопровод от деривация Камчия за Несебър и Слънчев бряг, като по този начин предотвратихме надвисналата водна криза в района. Построихме и голям водоем на Банско.
А понастоящем реализирането на проектите последователно е следното. До два месеца ще бъде пуснат в експлоатация водопроводаът Камчийски пясъци, който се финансира през ВиК оператора на Варна. Водопроводът е с дължина 22 км и преминава през територията на община Долни чифлик, като захранва района северно и южно от устието на река Камчия, в т.ч. курортните селища Бяла и Обзор, като средствата за водопровода между тях с дължина от 9,5 км са осигурени от МРРБ.
Паралелно с това по програма за предварително финансиране на искания на общините се изграждат два водоема в Созопол и Поморие, така че в рамките на настъпващия летен сезон и тези общини ще подобрят устойчивостта на водоснабдяването си, тъй като и двата града досега нямаха достатъчни буферни мощности.
- Да очакваме ли подобряване на водоснабдяането и в зимните ни курорти?
Да, изграждаме и 9 подобекта в района на Пампорово и Смолян, които трябва да решат проблемите с подаването на необходимите количества вода за Пампорово, тъй като разрасналото се строителство и въвеждането в експлоатация тази и следващата година на много нови хотели, особено тип апартаменти, изисква чувствително увеличаване на подаваните количества вода и то от 45 л/сек. става 105 л/сек. Тези проекти ще бъдат завършени до средата на тази година.
- А какво е положението с ВиК-мрежата на Стара Загора, където имаше режим на водата?
Преди година и половина беше направена идентификация на реалните проблеми с водоснабдяването на този голям град. МРРБ финансира работното проектиране и се стигна до извода проектът да се концентрира в три направления, като се започне от реконструкция на довеждащия магистрален водопровод, който преминава през Средна гора, тъй като около две трети от водата, която постъпваше от помпените станции и др., се губеше при преминаване по него. В тази връзка ще отбележа, че само след няколко дни министърът на регионалното развитие и благоустройството официално ще обяви, че в Стара Загора е премахнат водният режим.
Второто направление е, че едновременно се прави мащабна реконструкция на главните водопроводи на Ст. Загора, тъй като иначе подаваните по-големи количества вода от магистралния водопровод ще създадат проблеми в налягането в амортизираната система на града. Тази мащабна реконструкция предвиждаме да приключи до края на годината.
Освен това се работи за подобряване на енергийно-ефективните показатели на помпените групи, които са от северната страна на Средна гора. По този начин нашият финансов разчет показва, че след цялостното изпълнение на инвестицията до края на 2008 г., заемът от ЕБВР в размер на 10-11 млн. евро ще може без проблеми да бъде обслужван, главно на основата на икономиите, които ще реализира ВиК Стара Загора от намаления разход на енергия за единица работа и драстичното намаляване на загубите на вода.
- На каква фаза е подготовката за модернизацията на водопроводите на Пловдив?
Паралелно подготвяхме подобен проект за Пловдив, така че е във финална фаза на стартиране процедурата за избор на изпълнител, подписан е договорът за заем с ЕБВР, който, както този за Ст. Загора, е от порядъка на 10-11 млн. евро и ще стартира в средата на настоящата година. Проектът основно включва реконструкция на главни водопроводи в Пловдив, хидрофорни уредби и някои подобрения на енергийната ефективност.
В процеса на работа преценихме, че ще е удачно да се разшири обхватът на този проект, тъй като един от основните проблеми, който открихме през последната година, е постепенно влошаване на качеството на водата в Пловдив. Всъщност в момента тя отговаря на всички санитарни и други изисквания, но за период след 5-7 години има опасност наличието на вещества като манган, нитрати, нитрити и др. да се завиши над нормите.
По тази причина със съдействието на местната власт се извърши актуализация на прединвестиционните проучвания на проект от преди над 20 години за допълнително водоснабдяване от каскада „Въча” за Пловдив и още пет общини – Кричим, Перущица, Родопи, Куклен и Стамболийски, като е възможно да се включи и Марица. Взе се решение проектът да се довърши, като в края на годината приключи фаза работно проектиране. МРРБ ще финансира през тази година работния проект с 1 млн. лв., а от началото на 2009 г. ще започне самото изпълнение на проекта.
- Какви средства ще са необходими за реализиране на допълнителния проект?
Ще отбележа, че заедно с проектите на пречиствателните станции в района, които се реализират от МОСВ, общата стойност на проектите е близо 400 млн. лв. Финансирането ще е от различни източници. Част от средствата ще дойдат по линия на ОП „Околна среда”, почти 130 млн. лв. ще бъдат кредит от ЕИБ със срок на изплащане 25 години, който ще бъде теглен от ВиК оператора. Останалите средства ще се осигурят от Републиканския бюджет в рамките на трите години на изпълнение на проекта, т.е финансирането е смесено. Проектът е много мащабен, но като се има предвид, че ще реши проблемите на водоснабдяването на над 500 хил. жители на този район, т.е. около 7% от населението на страната, то решаването и средствата си заслужават.
- Ще се подобри ли скоро водоснабдяването на Бургас и Русе?
Стартирало е изпълнението на двата интегрирани проекта за Бургас и Русе, като до два месеца магистралният водопровод в Бургас ще бъде готов и започва реконструкцията на вътрешната канализационна система на града и строежът на пречиствателна станция, които ще бъдат готови до края на следващата година. В Русе също се извършва реконструкция на магистрален водопровод, на вътрешна мрежа и се строи пречиствателна станция за отпадни води.
06:15 | 11.09.22 г.