През настоящата година Пощенска банка ще предложи на българския пазар 5 нови договорни фонда, инвестиращи у нас и в чужбина. Фонд „България/Румъния/Сърбия 30“ ще инвестира в акции, включени в българския индекс SOFIX, румънските BET и BETFI и сръбския BELEX 15. Фонд “Европейски Развиващи се Пазари“ ще влага набраните средства в акции и други инструменти, издадени от компании в Централна и Югоизточна Европа, „BRIC“ ще инвестира във фондове, влагащи в Бразилия, Русия, Индия и Китай, а “Комбинация от Акции“ и “Първокласен Доход“ ще се насочи към фондовете, инвестиращи в акции и облигации на топ компании от развитите страни.
Целта на Пощенска банка е да покрие над 10% от нетните постъпления във взаимните фондове на българския пазар, набирайки над 60 млн. евро.
„Конкуренцията в сектора в България навлиза в нова фаза, при която потребителите ще стават все по-взискателни и ще търсят по-сложни продукти от тези, които в момента се прелагат на пазара“, заяви Антъни Хасиотис, главен изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на Пощенска банка. Хасиотис препоръча на инвеститорите във взаимни фондове да имат дългосрочен инвестиционен хоризонт: „Ако вложените пари ще Ви трябват след шест месеца, то не ги инвестирайте на капиталовия пазар и във взаимните фондове в частност“.
За това какви са перспективите пред пазара на взаимни фондове, разговаряме с Арис Ксенофос, изпълнителен директор на Управляващото дружество на EFG Mutual Funds и председател на Борда на директорите на Юробанк И Еф Джи Люксембург УД:
- Защо точно сега Пощенска банка пуска взаимни фондове, а не преди една или две години?
Когато влизаме на даден пазар, ние го правим с дългосрочна цел. Няма значение дали това става днес или утре, всичко опира до правилното планиране на бизнес стратегията. Въпреки всичко според мен сега е точния момент за влизане на българския пазар на взаимни фондове, тъй като ние имаме присъствие в България чрез Пощенска банка и ДЗИ Банк и техните 260 клона, което осигурява достатъчна критична маса. Моментът е подходящ и поради това, че пазарите паднаха доста през последните месеци.
- Как виждате бъдещото развитие на пазара на взаимни фондове у нас?
Ако погледнете представянето на българския пазар на взаимни фондове до момента, то ще видите, че той всъщност все още е доста малък. Обемът му като процент от БВП е между 2,5 и 3%, а този показател за Европа е средно 15-20%. Точно затова очакваме в средносрочен план акумулираните средства във взаимните фондове в България да се утроят или дори учетворят.
Друг фактор в подкрепа на нашите очаквания са ниските нива на експозиции на пенсионните фондове към взаимните и нарастващата стойност на акумулираните средства в тях.
- Доколко съществува корелация между западните и източноевропейските фондови пазари и в частност България?
Първо, винаги има известна корелация не само между пазарите, които са в географска близост, но, както забелязваме през последните няколко месеца, съществува силна корелация и между развиващите се пазари и развитите такива. Това не означава, че тя ще се запази и ще бъде толкова голяма и в бъдеще. Фундаментът в региона като цяло е доста силен. Отражението на ипотечната криза в САЩ върху развиващите се и дори развитите страни и пазари е индиректно, тъй като банките и другите финансови институции в региона нямат експозиции в американските ипотечни облигации.
Когато говорим за фондови пазари, трябва да имаме предвид това, че винаги става въпрос и за психология. Западните финансови къщи имат експозиции не само на развитите пазари, но и на развиващите се като тези в региона, и когато при криза апетитът за поемане на риск намалее, е съвсем естествено те да затварят позиции и на тези пазари, които са им донесли добри печалби.
23:16 | 13.09.22 г.