Флориан Херал Схеерен (1977) е роден в Холандия. Следва бизнес икономика в Тилбург (Холандия) и в Катовице (Полша). Професионалната си кариера започва като стажант в холандска банка във Варшава, след което започва работа като финансов анализатор в голяма американска компания. В Middle Europe Investments (MEI) работи от 2003 г. насам и понастоящем е отговорен за българския офис на МЕИ. Освен това, той е фонд мениджър на листнатите в Амстердам MEI-Romenie and Bulgarije Fonds N.V. и MEI-Rusland Midcap Fund N.V.
Спасимир Симеонов Маджаров (1977) следва специалност "Финанси" в УНСС (София). Започва кариерата си в Биохим АД, отдел "Международни разплащания". В периода 2001-2003 работи в отдел "Корпоративни клиенти" в Сосиете Женерал Експресбанк АД, София, след което работи като Риск мениджър в отдел "Корпоративни клиенти" на HVB Bank, по-късно HVBBank Biochim. В MEI работи от 2005 насам, заема позицията Инвестиционен мениджър.
Фондът на MEI за Румъния и България има значителни участия в няколко български компании, управлява близо 72 млн. лв. в български акции и е един от големите, но сравнително неизвестни фондове, инвестиращи у нас. С двамата мениджъри на MEI разговаряхме за плановете на фонда и очакванията им за развитието на капиталовите пазари в България и Източна Европа:
Какво е MEI в Холандия и като цяло?
Middle Europe Investments (MEI) e холандско дружество, управляващо инвестиционни фондове. Създадено е през 1991 г. Централният офис на компанията се намира в Лохем, Холандия. MEI се представлява от локални офиси в страните, в които развива активно дейност - Чехия (Прага), Словакия (Братислава), Румъния (Букурещ), България (София) и Русия (Москва).
Към момента под управление на MEI са четири взаимни фонда, които са публични и се търгуват на NYSE Euronext в Амстердам. Първият от тях е MEI-Tsjechië en Slowakije Fonds N.V. (TSF). Той инвестира в публични компании, търгувани на фондовите борси в Чехия и Словакия. Вторият - MEI-Roemenië en Bulgarije Fonds N.V. (RBF), инвестира в публични български и румънски дружества, MEI-Rusland Midcap Fonds N.V. (RMF) инвестира съответно в компании с малка и средна капитализация в Русия, а четвъртият - Middle Europe Real Estate N.V. (MERE), осъществява дейност в областта на недвижимите имоти (основно офис имоти) и проучва възможностите за инвестиции в България.
Допълнително MEI управлява и три фонда за дялово инвестиране и развитие на проекти (private equity and project development funds) – MEI-Middle Europe Opportunity Fund N.V. I, II and III. Освен това MEI има няколко фонда със специално предназначение (SPV’s), включващи проекти по поръчка.
В кои IPO-та участвахте? Кои предстоящи IPO-та са интересни?
Основни критерии при оценката на ИПО-та са фундаментът на компанията, нейните показатели, секторът, в който е заета, мениджмънтът и перспективите както пред компанията, така и пред сектора, в който оперира. От голямо значение е и пазарната капитализация на свободно търгуваните акции. Много малки ИПО-та, като например това на Хидроизомат АД, не представляват интерес за нас. Предпочитаме по-големи предлагания като тези на Енемона АД, КТБ АД, ПИБ АД и Трейс Груп Холд АД. Когато цената достигне нива, които според нас не съответстват на фундамента, продаваме. Така например продадохме акциите на Трейс Груп Холд АД, които притежавахме посредством няколко дружества, още на първия ден на листване със 180% доходност. Проблемът с Трейс Груп Холд беше в степента на презаписване. Също като всички останали и ние страдаме от несъвършенствата на законовата рамка в България, поради които не можем да запишем целевите пакети в определени първични предлагания. Това трябва да се промени. Презаписване от 1 400 пъти не може да бъде оправдано и свидетелства за дефекти в нормативната база. Друг проблем са процедурите по алокация, при които спорадично се използват различни схеми за различни типове инвеститори. Подробности като тези трябва да бъдат надлежно обяснени в проспекта, така че да бъдат ясни за всички преди началото на ИПО-то.
Не всички ИПО-та са интересни, разбира се. Някои компании дори не трябва да бъдат листвани, тъй като не отговарят на критериите. Понякога мениджмънтът просто търси начини за извличане на облага.
Какви са очакванията ви за доходността от пазара на акции у нас в следващата година?
Оптимисти сме относно развитието на капиталовия пазар. Гледаме позитивно на корекцията, на която станахме свидетели през последните няколко месеца, и считаме, че тя беше необходима, за да се възвърнат цените в по-реалистичнни граници. Те все още са доста високи, въпреки че според нас спадът вече до голяма степен е стабилизиран. Броят на планираните ИПО-та за 2008 е огромен, което е позитивно развитие. Освен това по-големият брой увеличения на капитала със свежи средства също е интересна тенденция, от която не стоим настрани за компаниите, в които RBF притежава акции.
Активно купувате и държите или често продавате акции?
Инвестираме в компании със стабилен фундамент и потенциал за растеж. RBF е дългосрочен инвеститор и търси подценени комппании. В този смислъл за нас са много по-интересни малките и средни компании, които са останали до този момент незабелязани от инвеститорите до колкото това е възможно. Водени сме от фундамента и дългосрочните перспективи, при което не търгуваме твърде активно. Влошат ли се обаче показателите на компаниите, не се колебаем да продаваме. През последните 2 месеца не търгувахме активно, участвахме предимно в ИПО-та и продадохме няколко участия.
Къде могат да се следят цените и активите на фонда за България и Румъния?
Информация за дяловете може да бъде намерена на сайта на MEI. Бюлетинът се обновява ежемесечно.
В кои страни от Източна Европа инвестирате?
В Източна Европа инвестициите засега са в Чехия, Словакия, Румъния, България и Русия. Имаме, както споменахме по-горе, местни офиси във всяка една от тези страни.
Какви са функциите на офиса ви в България, откога действа и колко души персонал и анализатори има?
МЕИ се отличава от конкурентите си със своето силно регионално присъствие. Българският офис функционира от 2005 г. Оттогава активно инвестираме на фондовата борса в София. През 2006 година започнахме проекти в България за MEOF фондовете ни (дялови инвестиции). Понастоящем българският екип се състои от 4 човека – 2 инвестиционни мениджъра, един финансов анализатор и един строителен инженер, който подпомага проектите в сферата на недвижимото имущество.
Колко дружества сте посетили лично и на колко сте направили дю дилижънс?
Инвестиционните мениджъри и анализторът ни осъществяват регулярни срещи с мениджмънта на голяма част от компаниите, в които имаме участия, както и с мениджмънта на компаниите, които проучваме. При едни компании тези срещи са по-полезни, отколкото при други. Това до голяма степен зависи и от степента на откритост на компанията и отношението й към такъв тип инвеститори.
Понастоящем Middle Europe Opportunity Funds имат четири проекта в България. Провели сме дю дилижънс* в няколко компании, за осъществяването на който ни помага чешкият офис, който има дългосрочен опит с тези процедури. Ще ни разкажете ли повече за фонда си за дялово инвестиране и реализация на проекти?
Middle Europe Opportunity Funds инвестират в проекти в областта на рисковия капитал, реализация на проекти, преструктириране и дялово участие. Всеки от фондовете е на стойност 25 милиона евро (без привлечени средства) и всеки един от тях има приблизително по 10-15 проекта. Ежегодно стартираме по един нов фонд. Те оперират в това, което ние наричаме нишов сегмент: инвестициите на MEOF в проектите са между 750.000-2.500.000 евро. Активно продължаваме да проучваме възможности и на българския пазар. За последните 2 години успяхме да изградим доста обширна мрежа, поради което притокът от прокети не спира. Към момента MEOF развива проект в Чехия, за който бяха купени 700дка земя на разстояние приблизително 10км от Прага. Проектът е да използваме земята за жилищни, търговски, логистични и индустриални (лека индустрия) цели. Ще построим изцяло ново селище. MEOF има няколко сходни на този проекти и в други градове/държави. Можете ли да посочите примери за проекти за фонда си за дялово инвестиране? В Чехия понастоящем един от проектите за дялово инвестиране на MEOF е компания - производител на автоматични входни врати и камини. Компанията специализира в производството на врати за супермаркети, офис сгради и търговски помещения. Търсенето към тези продукти е голямо в Чехия, поради бързо развиващото се строителство. Инвестицията от страна на MEOF ще бъде насочена към увеличаване и подобряване производствените помещения на компанията. В Словакия MEOF закупи 55% от публичното дружество Биотика. Компанията има 800 служители и е втория по големина производител на пеницилин в Европа. MEOF осъществява преструктуриране на компанията. MEOF инвестира и в рисков капитал. Пример за това е инвестицията в производител на различни видове радиатори, сушилни, отоплителни уреди и др. Целта в следващите години е да увеличим производителността и продажбите, разширявайки продуктовия асортимент и пазарния дял. Друг пример е закупуването на оборудване от фалирала германска компания и основаването на нова компания, която произвежда дървени къщи, основно за германския, австрийския, чешкия и дори испанския пазар. Производствения капацитет е 150 къщи за година. Към момента MEOF има и малко дялово участие в румънската банка BCR (Banca Comerciala Romana). BCR е най-голямата банка в Румъния и втората най-голяма компания, след Петром (Petrom), Поради позитивното развитие на Румъния, банката показва отлични резултати. В момента тя е в процес на преструктуриране и вероятно ще бъде листната на борсата в Букурещ в близките 3 години.
В колко български дружества имате участие и какъв е размерът на фонда?.
RBF поддържа диверсифициран инвестиционен портфейл. Разпределяме риска, инвестирайки в широк обхват от компании и сектори. Към този момент притежаваме акции в близо 30 български компании и приблизително 40 румънски дружества. Големината на фонда в края на 2007 беше около 120 милиона евро, от които около 30% са инвестирани в България.
Кой са най-големите ви участия като пари и като дял?
RBF притежава повече от 5% от капитала на 2 компании в България, в други 5 притежава повече от 3%. С най-голяма тежест са Оргахим АД, Химимпорт АД и Стара Планина Холд АД. Решение за инвестиране в тези компании беше взето след подробен анализ на дружествата, дискусии с мениджмънта и сравнителен анализ със сходни компании. Инвестицията ни в Стара Планина Холдинг, например, датира от самото начало на фонда и съответно ни е донесла прилична доходност до този момент. Постепенно увеличавахме участието си в холдинга и понастоящем притежаваме почти 5% от капитала му.
Предлагате ли услуги за местни лица - управление на български фондове, предлагате ли дялове от вашите фондове на местни лица?
Не, на местни лица не предлагаме специални услуги (като консултантските), въпреки че, когато MEOF инвестира в проекти, получаваме управленски позиции в съответния проект/компания и оказваме например финансово сътрудничество, когато е необходимо. В Румъния RBF има няколко управленски позиции в листнати компании.
RBF беше листнат на NYSE Euronext в Амстердам през март 2006. Български граждани могат да закупят дялове от фонда, просто трябва да се обърнат към своя брокер или банка. Започнахме изграждане на портфолиото през 2006 г. и успяхме за същата година да спечелим 28,8% доходност. Доходността ни за 2007 г. беше 50,9%.
Кризата на пазарите в САЩ, Европа и Азия промени ли стратегията ви в последните месеци?
Не считаме, че кризата повлия в голяма степен на българския пазар. Стратегията ни за RBF също остана непроменена. Българските банки, например, не са в такава голяма степен изложени на рисковете от международно финансиране.
Очаквате ли ипотечната криза още да смъкне индексите на развитите пазари?
Считаме, че кризата ще направи индексите по-волатилни. Вероятно ако инвестиционните фондове започнат да изтеглят средста от борсата, индексите ще бъдат подложени на по-голям натиск. Повечето компании няма да бъдат дълбоко повлияни обаче. Временните спадове могат да се окажат и интересни възможности за придобивания, дори и за стратегически инвеститори. Възможен е по-нататъшен спад в индексите, ако негативните новини за кризата продължат, но инвеститорите трябва да съумеят да гледат отвъд тях.
Понижи ли се рисковата премия, която сте готови да давате, например преди ако сте били склонни да купувате при 30 P/E, сега да искате при 25 P/E? Кой показател харесвате най-много?
Винаги сме били консервативни инвеститори – търсим подценени акции. Отказахме да се присъединим към свръхентусиазма на борсата, в резултат на който инвеститорите купуваха при P/E 40–50. По-голямата част от портфейла ни беше закупена през 2006 г. и първото полугодие на 2007 при P/E 10-20. Разбира се по-високи нива на P/E са оправдани в случаите, когато очакваме голям растеж. В момента текущите P/E при настоящия растеж започват отново да стават привлекателни.
Базираме инвестиционните си решения на фундаментален анализ. Важни аспекти в селекцията на акции са здравословният растеж на приходите, добрите перспективи за растеж, надеждният мениджмънт. Най-често използваните показатели от нас са P/E, за банки P/B, естествено заедно с други фактори. Използваме преди всичко P/E forward, тъй като при взимането на решение за инвестиция за нас е важно да отчетем не само развитието на компанията до момента, а преди всичко перспективите за развитие в бъдеще.
Очаквате ли промяна на фиксирания курс евро/лев и как сте защитили инвестициите си от този валутен риск?
Очевидно е, че фиксираният курс лев/евро е под определен натиск. България се сблъсква с растяща инфлация и много голям дефицит по текущата сметка, но няма възможност да предприеме необходимите мерки за техния контрол, тъй като е приела монетарната политика на страните от евро зоната и съответния нисък реален лихвен процент. България не е първата страна поставена в тази ситуация. Балтийските страни, Литва, Латвия и Естония също са в условията на валутен борд и сходни проблеми. Наскоро Банка Нордеа, която е водещата банка в Скандинавските страни и Балтийския регион препоръча на инвеститорите да се защитят срещу риск от обезценка на естонската крона. Освен това под въпрос е и дали изкуственият фиксиран курс на лева не вреди на Българската икономика повече, отколкото й помага. В момента българските производствени компании са изправени пред нереалистична конкуренция на местния пазар поради сравнително евтин внос. На международните пазари, поради висока инфлация в България, местната продукция се оскъпява, тъй като маржините намаляват. Дори ЕЦБ признава макроикономическите проблеми и се обявява срещу фиксирания курс като пречка за правителствата да се справят с инфлацията. Фиксираният курс увеличава дисбаланса. ЕЦБ предупреждава, че държавите няма да получат защита на валутите си, което прави премахването на фиксирания курс неизбежно. Поради тази причина ние взехме необходимите мерки, за да предпазим инвеститорите си, като хеджирахме голяма част от портфолиото си срещу риск от евентуално премахване на фиксирания курс м/у лева и еврото.
*Цялостен финансов анализ на дадена компания
18:33 | 11.09.22 г.