Може да разберете кога и кой се е интересувал от платежоспособността ви

Дарина Орешарова е оперативен мениджър на кредитното бюро Експириън - Скорекс България, поддържащо първия частен регистър у нас за кредити и задължения. В дружеството е от три години. Преди това е работила във вече несъществуващата одиторската компания Arthur Andersen и в Българо-американски инвестиционен фонд (БАИФ). Магистър по Финанси, Счетоводство и контрол от УНСС. Омъжена с две деца.

Разговаряме с г-жа Орешарова за възможностите и услугите на частния кредитен регистър.

- Г-жа Орешарова, с какво вашият регистър е по-добър от регистъра на БНБ?

Поради спецификата на своята дейност Кредитното бюро не конкурира регистъра на БНБ, а го допълва. Централният кредитен регистър (ЦКР) на БНБ и частното Кредитно бюро обслужват различни цели и няма припокриване между двете бази данни. Частните кредитни бюра допълват информацията, която събират централните регистри и кредиторите ги използват успоредно.

Кредитните бюра обменят данни между банкoвия и небанков сектор, т.е достъпни са за по-широк кръг участници, докато регистрите на централните банки се осъществяват с цел контролни функции върху банковата система.

Справката на ЦКР на БНБ показва моментно състояние на сумата по кредитните задължения, докато частното Кредитно бюро предоставя информация за кредитната история на лицата и поведението по миналите им плащания.

Основните разлики се състоят в това, че данните на ЦКР представят кредитите сумарно, а кредитните справки на Бюрото дават детайлна информация за всяка кредитна сметка, включително какви са плащанията по нея за последните месеци, дните на просрочие, поръчители, съдлъжниците и др. Кредитното бюро дава информация за подадените нови молби за кредит и предоставя достъп до външни бази данни, т.е. с едно запитване към Кредитното бюро се получават справки и от всички свързани с него регистри.

- Как събирате данните си?

Българското Кредитно бюро събира позитивна и негативна кредитна информация от институциите участници в него и същите данни се разменят между самите институции. Кредитното бюро работи на принципа на реципрочност, т.е. нивото на информация, което се получава от дадена институция, е равно на нивото на информация, което се предоставя от нея.

Експирън – Скорекс България не е собственик на данните, изпращани от институциите участници в него. Данните остават собственост на организациите, които членуват в Бюрото, както и на лицата, за които се отнасят. Бюрото използва предоставените данни единствено за целите, съгласувани с институциите членове.

Посредствoм Кредитното бюро институциите членове имат достъп до актуални данни, нужни за оценката на кредитния риск, кредитоспособността, непогасените задължения, проверка на идентичността и други цели, свързани с отпускането на кредити.

- Колко струват услугите ви за клиентите ви?

Ние се стремим да предоставяме комплексни услуги на нашите клиенти, които постоянно развиваме, за да отговорим на променящите се нужди на кредитиращите институции. В процеса на работа с клиентите си създаваме дългосрочни взаимоотношения и се стараем да им помагаме успешно да развиват бизнеса си.

- Възможно ли е физическо лице да провери кредитната си история чрез вас?

Да, всеки български гражданин има право да проверява своята кредитна справка при нас, в нашия офис. От нашата справка може да се получи информация кога коя институция участник в Кредитното бюро е правила запитване за него в нашата база данни.

- Защитени ли са личните данни на гражданите?

Навсякъде по света, както и в България, Кредитното бюро спазва изключително стриктно изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и разпоредбите на Комисията за защита на личните данни. Важно е да се подчертае, че запитванията за кредитни справки и обменът на данни в Кредитното бюро се осъществяват единствено и само при наличие на доброволно писмено съгласие от съответните кредитоискатели в съответствие със ЗЗЛД. Кредитното бюро гарантира конфиденциалност на данните, дадени от всяка една институция, и прилага адекватни мерки за сигурност, за да осигури само легитимен достъп до своите услуги.

- Какви нужди на застрахователните компании задоволява вашият кредитен регистър?

Кредитното бюро може да бъде използвано от институции от различни сектори на индустрията. В световен мащаб застрахователните компании също ползват услугата на Кредитните бюра според нуждите си от информация. Обикновено застрахователните компании използват Кредитните бюра, за да оценяват застрахователния риск на дадено имущество или лице, за да се провери дали лицето вече е застраховало имота си и прави втора застраховка върху него, или вече е получило обезщетение за настъпило застрахователно събитие и отново прeтендира за обезщетение. Кредитното бюро помага на застрахователния сектор да проследява живота на всяка една издадена застрахователна полица или това какво се случва с всеки един застрахован обект. В България идеята за обмен на информация му застрахователните компании едва сега прохожда.

- Какви са наблюденията ви върху българския банков сектор по отношение на въвеждането на Базел II?

С актуализирането на банковата нормативна уредба в България изискванията за въвеждане на стандартите за капиталова адекватност БАЗЕЛ ІІ станаха задължителни за участниците на българския финансов пазар. Добро впечатление прави ориентирането на някои финансови институции и към по-сложните и по-напредничави подходи за определяне на капиталовите резерви за покритие на рисковите експозиции, с оглед по-детайлното определяне и възможността за по-гъвкаво управление на кредитния риск.

- Правейки рисков анализ на кредитните портфейли на банките, каквo ви прави впечатление спрямо аналогични на България или по-развити страни?

Повечето финансови институции в България предлагат кредитни продукти за граждани и юридически лица, подобни или идентични по вид с тези, които се предлагат на други финансови пазари. Поведението на клиентите във всеки един кредитен портфейл на финансова институция, на българския или друг пазар, е специфично и се обуславя от множество фактори: макроикономическите условия на пазара и мястото на финансовата институция, политиката й спрямо клиентската сегментация и формирането на различни клиентски групи, подходите при продуктовото структуриране и предлагане спрямо различните клиентски групи, политиката и/или прилаганите подходи по определяне степента на поемане и управление на кредитния риск с оглед постигане на желаната печалба.

При анализа на портфейлите и поведението на клиентите следва да се има предвид, че те са резултат от конкретен кредитен процес. Процесът трябва да бъде оценен по отношение степента на организация и ефективност с оглед осигуряване на способност за гъвкаво реагиране спрямо динамиката на факторите, които въздействат върху него. Тук се виждат и основните различия между финансовите институции в България и тези от по-развитите финансови пазари. Оптимизацията на кредитния процес посредством въвеждане на съвременни системи за оценка на риска, основани на внимателен анализ на техния статус и поведение на кредитния пазар, е фактор за по-гъвкав и по-справедлив подход към клиентите. Това неминуемо води до подобряване на финансовите резултати на кредитиращите институции.