Атанас Бобоков е завършил висше образования в УНСС, гр. София. От 2003 г. е председател на Управителния съвет (УС) на Монбат АД. Член е на УС на Българска стопанска камара.
- Г-н Бобоков, каква част от ръста на приходите на Монбат се дължи на ръст във физическото производство на акумулатори и каква от повишение на цените?
Във физическо изражение сме реализирали с 27% повече акумулатори. Добрата новина е, че всичко, което произвеждаме, се продава. До края на 2007 г. ръстът във физическото производство ще стигне близо 32%. За да може да има съпоставимост, през годините приравняваме акумулаторите към 55 Ah акумулатор, което е световно приета практика. Останалата част от ръста на приходите за деветмесечието до 51,9%, се дължи на ръст в продажните цени.
- Кой е най-силният сезон за Монбат?
Пиковете са септември, октомври и ноември. Декември също би трябвало да е силен, но работните дни са малко. Като цяло последното тримесечие е най-силното.
- Как влияе цената на оловото върху печалбите на Монбат предвид факта, че рециклирате много олово от акумулатори?
Когато цената на оловото се повишава, се повишава и печалбата ни, но не е много пряка зависимостта.
- Напоследък цената на оловото вдига ли се?
Не, напоследък цената е постоянна, но е рекордно висока.
- Какъв е делът на Монбат на българския пазар на акумулатори?
Към настоящия момент делът ни е 55%. Целта на Монбат обаче не е да увеличава дела си на българския пазар, във всеки случай не на всяка цена. В отчета си сме посочили, че 85% от нашите продажби се реализират на външни пазари. Всяка година делът на експорта ще се повишава. Като цяло в България няма как да растем. При нашия пазарен дял в България е безсмислено да правим масирана реклама и промоции, тъй като това ще свали маржовете ни. Цените ни за българския пазар и за експорт са едни и същи. Дори за нас не е проблем в следващите години да загубим малко от пазарния си дял в България, запазвайки високата си рентабилност. Защо трябва да даваме бонус за българския пазар, при положение че ние можем да продадем където си пожелаем в Европа на същите цени. Въпросът е не къде да продаваме, а колко, тъй като продукцията не достига. Монбат вече 4-та поредна година инвестира в увеличение на производствените мощности.
- На какво се дължи този недостиг в Европа?
Просто с времето си завоювахме постоянни клиенти, вече ни познават в Европа, поддържаме добро качество и цена, която е съобразена с пазарите на Западна Европа. По този начин успяваме да реализираме високи маржове.
- Има ли глобални предпоставки за вашия растеж, като например затваряне на производства в Западна Европа?
Има такива предпоставки. Например в Англия няма производител на акумулатори, а пазарът е толкова голям, колкото този във Франция. Във Франция има един производител. Преди време имаше и още една компания, която обаче изпадна в сериозни финансови затруднения, беше закупена и евентуално може да започне отново да произвежда. Малък производител има Швейцария, а Австрия има голям производител от акумулаторния бизнес. В скандинавските страни, Холандия и Белгия просто няма производители.
- Защо няма производители?
Просто с времето не са издържали на конкуренцията. Не са преоборудвали производствените си мощности си, не са отчели екологичния фактор и това в един момент е довело до преустановяване на дейността.
- Вероятно не са и рециклирали олово?
Тогава не се е налагало, защото тогава цената на оловото е била ниска и инвестицията в рециклиране не е била много смислена от финансова гледна точка.
- Какъв е делът ви в рециклиране на олово в България, има ли зачатъци на конкуренция?
Конкуренция има. По наши изчисления делът ни в рециклирането на олово в България е около 60-65%. Общо взето пазарът е преразпределен между нас и КЦМ, които сега пускат производствени мощности. Малки количества се рециклират и в ОЦК.
- В Сърбия и Румъния има ли други рециклиращи олово?
Има рециклиращи мощности, но те са остарели, не са екологично съобразени и ще се нуждаят от големи инвестиции за модернизация. Предимството на Монбат е в новото високо ефективно оборудване и съобразяването с европейските екологични норми.
- Г-н Бобоков, вашият бизнес е „дузпа“ на футболен език или има и някакви рискове да не се получи очакваният растеж?
Много е важно бизнес моделът да е правилен. Нашия бизнес модел е най-доброто, което съществува в момента. От една страна, имаме модерно производство, широка гама от акумулатори, която задоволява широк кръг клиенти, както и диверсификация на пазари. Ние продаваме на толкова много пазари, че сме неуловими за конкуренцията. Няма как да бъдем смазани в България. Ако принципно някоя голяма чужда компания дойде в България и прави промоции една година, сваля цените, местните производители няма как да издържат на конкуренцията. Това обаче за нас не е заплаха, тъй като, както казах, продаваме в 30 държави на Европа. Само за справка най-големият ни пазар е в Германия, който е и най-конкурентния и на него имаме едва 0,5% дял.
Друго наше предимство е рециклирането. Не повече от два са заводите в Европа, които сами си рециклират олово. Повечето разчитат на специализирани фирми, което не е същото, губи се голям марж в печалбата. Определено можем да кажем, че сме най-рентабилното предприятие в акумулаторния бизнес в Европа и ще станем още по-рентабилни, защото все още не са влезли в експлоатация новите ни заводи за рециклиране – Монбат Сърбия и Монбат Рисайклинг в Румъния. Дори за септември сме със 17% печалби към оборот. Това са убийствени резултати. Имаме стабилна работна ръка и конкурентно заплащане.
- Думата екология притеснява ли ви?
За да работим, трябва да спазваме екологичните норми, друг начин няма. Това е важно за всяка социално отговорна компания.
- Дали ще се вдигат още?
Екологичните изисквания са доста високи, след като Германия и другите страни членки на Евросъюза спазват точно тези екологични норми, които са залегнали и в нашето законодателство, не виждам притеснения в тази посока. Вярно, че трябва да се предвидят и други мероприятия, които са нови за нас, но и това ще бъде направено. Имам предвид например полиетиленови контейнери за събиране на акумулаторите в страната. Инвестицията за купуване на тези контейнери е около 500 хил. лв. Предвижда се те да бъдат разположени в магазините за продажба на акумулатори, в сервизите и в пунктовете за събиране на скрап.
- Какво ще кажете за модела за обслужване на „едно гише“ по изкупуване и продажба на акумулатори и продажба на масла Приста ойл?
Добър модел, не винаги дистрибуторът на акумулатори е дистрибутор на масла обаче, но когато се получи синхрон, клиентите са много доволни. Събирането на стари акумулатори е по-специфично и малко от нашите дистрибутори го правят, като това са основно малки играчи в нашия бизнес. Основно изкупуването се извършва от специализирани фирми за изкупуване на вторични суровини, с много точки в цялата страна, с които имаме дългосрочно партньорство. Събирането на акумулатори дори им е странична дейност, но интересът се повиши с повишаване на цените на оловото.
- Кога Приста ойл ще стане публично дружество?
Планираме след 2 години да има решение за излизане на борсата.
- Финансирането от Грамърси ли задоволи финансовите нужди на Приста ойл и отложи листването?
Не само това, а очакваме интересно развитие в дейността на Приста ойл, което да предшестват листването на борсата.
- Може би биогорива?
Не, нещо друго е, свързано е с разширяване на бизнеса
-Ще изкупувате компании?
Проучваме различни компании, но все още не сме набелязали нищо конкретно.
- На последното Общо събрание стана ясно, че сте си купил 60 000 акции на Монбат след IPO-то. Още ли ги държите?
Да, увеличил съм ги. Имам два пъти повече акции. Впрочем тази информация е публична и ние я оповестихме в тримесечния си отчет.
- А други борсови акции освен тези на Монбат притежавате ли?
Не.
- А договорни фондове, доверително управление?
Не, аз вярвам на себе си.
- Чия беше идеята да публикувате ежемесечно данните за дружеството, което започнахте първи да правите?
Следим настроенията на инвеститорите и се съобразяваме с тях. Всяка компания, която държи на своите инвеститори, трябва да се стреми да повишава стандартите за разкриване на информация. Във форума на Investor.bg беше изразено становище, че българските компании би трябвало по образец на големите чуждестранни компании да публикуват месечни данни, да правят онлайн конферентни връзки за инвеститорите. Ние смятаме, че това са добри практики и е добре да представяме информация по този начин и на нашите инвеститори. За съжаление, конферентната връзка се оказа непреодолимо препятствие, тъй като за страна като България е много скъпо удоволствие, защото няма специализирани фирми, които да предложат такава услуга и просто цената на един такъв конферентен разговор щеше да излезе много скъпо на компанията, тоест на самите акционери.
- Не се ли забелязва някаква активност в конкурентите да копират вашия модел, както и след като вече сте направили модела си, това да е апогеят на развитието?
Не зная какво мисли конкуренцията, но вземайки баланси на конкуренти, няма рентабилност като нашата, а ние сме още в началото, все още не сме доразвили модела.
- Докъде може да стигне рентабилността ви?
Мисля, че може да стигне до 25%.
- Какво спира Монбат да отвори например фабрика в Китай и да започне да произвежда там?
Няма много смисъл в това. Как се управлява нещо, което е в Китай или в Бразилия? Ние нямаме тези управленски ресурси. Ние сме сравнително малка компания, която се концентрира в точно определен бизнес и гледа като острие да пробие в центъра на пазара.
- Вероятно инвеститорите ще харесат този отговор, защото най-лесното е да загубиш парите с експеримент на чужд пазар?
Действаме само под контрол и то само в близки страни. Гледаме първо съседни страни. Ще трябва предвид това, че производството ще върви нагоре, да купуваме заводи наоколо и пак ще ни трябват нови рециклиращи мощности. Логиката е да отиваме на запад, където са ни пазарите. Там да изкупуваме акумулатори, там да рециклираме и оттам да набавяме суровини. Това е като перпето мобиле. Транспортно, логистично и административно придвижването на скрап в Европа е ходене по мъките.
Искам да допълня по въпроса със старите акумулатори в България, че ние ще започнем да внасяме акумулатори от няколко държави, защото цените в България са високи и с едно очаквано последващо повишение, ще трябва да се търсят алтернативни доставчици. Просто КЦМ, като има капацитета да преработва, ще търси суровина и ние, като търсим суровина, и не искаме да падаме под 60% от пазара, значи цените ще вървят нагоре. Да, но това не е много логично, защото ние и сега имаме едни от най-високите цени в Европа за стари акумулатори. Ще започнем да внасяме и от съседни страни, като по този начин ще си обезпечим по-евтина суровина.
И едно пояснение по бизнес модела. Той не може да се изпълни и развие за година или две. Ако това можеше да стане толкова бързо, то Джонсън контрол – най-мощната, и финансово, и като ноу-нау компания, щеше да го направи. Трябва или да купува рециклиращи заводи, което ще й излезе страшно скъпо, или да строи рециклиращи заводи. Но строежът изисква много време и много специалисти. А след това, като ги имаш тези мощности и ниската себестойност, дали ще свалиш цените на акумулаторите? Ако имаш 25% пазарен дял, ще свалиш ли цените, или ще си увеличиш рентабилността? Разбира се, че второто, тъй като ти и без това имаш голям пазарен дял. Тоест няма да тръгнеш срещу Монбат или други производители, а просто ще си правиш рентабилност и няма да пречиш на другия. Като знаеш, че Монбат може да свали цените с 20%, защо трябва да ходиш срещу него с дъмпингови цени? Ти реално тръгваш срещу себе си. Няма логика в такива действия. Всеки, който строи рециклиращи предприятия, ще се цели в своята рентабилност и печалби, което искат акционерите.
- Ще постигнете ли и на Запад, това което имате в България, тръгвайки по улиците има автосервизи с табели Монбат и рафтове за акумулатори Монбат, които безплатно рекламират марката?
Това не е нужно. Акумулаторът вече е от типа продукти, които в сервиза, без да те питат, ти го сменят и не те питат коя марка искаш. В тази посока отива обслужването в сервизите например по 20 показателя - като смяна на масло, налягане на гуми, износване на гуми, износване на накладки, спирачна течност, акумулатор, антифриз и други. Всичко това влиза в една сметка, където пише "сменен акумулатор 100 евро" и никой не споменава конкретна марка, като разбира се акумулаторът си върви с гаранцията за 1,5-2 г.
- Но вие правите реклама, правите марка?
Да, разбира се, но използваме възможно най-евтиният и лесен начин. Не ни се налага да правим масирани кампании. Ние нямаме голямо присъствие в дадена страна (освен България), за да тръгнем да създаваме бранд. Ние сме в много държави с нисък пазарен дял. Не се налага да правим рекламна кампания, защото нямаме база, на която да стъпим. Но това не е нашата цел. Както виждате, при 27% увеличение на производството като физическо изражение имаме 130% увеличение на печалбата. Защо трябва да падаме на 100% увеличение на печалбата, като 30% да отиват за рекламни кампании и промоции, при все че ние нямаме проблеми с продажбите.
- Дивиденти ще разпределяте ли?
Както сме посочили в проспекта, УС ще предлага всяка година на ОСА разпределяне на 20% от печалбата под формата на дивидент. Разбира се, такова решение следва да получи и санкцията на ОСА.
Материалът не представлява препоръка за взимане на инвестиционно решение
Свързани компании:
23:54 | 09.09.22 г.