Бистра Боева: Акционерите започват да стават придирчиви

- Какво се променя с приемането на кодекса?

 

Работата по създаването на Националния кодекс за корпоративно управление продължи приблизително една година, което отговаря напълно на препоръчителните срокове, които се дават от Международната финансова корпорация (МФК) и от Световния форум за корпоративно управление за разработването на подобни проекти. Нашето желание беше да се справим по-бързо с оглед предстоящото членство в ЕС и поради факта, че и към момента на БФБ действаше Временен кодекс за корпоративно управление. Оказа се обаче, че сроковете, заложени в препоръките, са съвсем обективни с оглед дългия път по създаването на един такъв документ.

 

- Кои бяха основните двигатели на проекта?

 

Основен двигател бяха българските публични дружества, които бяха представени от Асоциацията на индустриалния капитал и двете организации за връзки с инвеститорите. Безспорно определена роля изиграха и инвеститорите, които бяха представени от председателят на Асоциацията на инвеститорите г-н Недин, както и Българска фондова борса, която ни помогна много с опита при създаването на временния кодекс за корпоративно управление. Значение имаше и подкрепата на чуждестранните ни колеги в лицето на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и МФК, ЕБВР Световната банка и т.н.

 

- Какви промени носи новият вариант на Кодекса?

 

Действащият до този момент кодекс е разработен от фондовата борса за публичните дружества, докато в Националния кодекс публичните дружества са автори, т.е. демонстрира се инициативата на бизнеса за установяване на правила, инициативата за саморегулиране.

Освен това този кодекс е предназначен не само за публичните дружества, той е насочен към всички, които считат, че е възможно и удачно да спазват правила за управление, които важат за публичните компании, където има разделение между собственост и управление.

 

- Смятате ли, че това е начинът компаниите да станат прозрачни и каква е гаранцията, че компаниите ще го спазват?

 

Дали ще станат по-прозрачни аз не мога да кажа, но ми се иска да вярвам, че заложените от нас изисквания за разкриване на т.нар. нерегламентирана от закона информация, която е свързана например с корпоративната социална отговорност ще доведат ако не до по-голяма прозрачност, то поне до разкриване на повече информация.

 

Нека да сме откровени – ние не можем да очакваме, че от утре всички стават прозрачни. При всички случаи Кодексът е една стъпка по посока постигането на това, което наричаме добро, прозрачно корпоративно управление.

 

- Какви санкции се предвиждат?

 

Засега ние не можем да очакваме някакви административни санкции. Но санкциите могат да дойдат от страна на инвеститорите. Ако например се окаже, че се използва вътрешна информация, че дружеството не се грижи добре за собствеността или не действа лоялно, хората ще се позамислят дали ще влагат парите си в подобна компания. Именно този вид санкции според мен са далеч по-силни от административните.

 

- Очаквате ли с приемането на Кодекса да се повиши атрактивността на българските компании?

Формално да, все пак приемането на Кодекса се счита като нещо добро за отделните компании, но да се очаква автоматично да се повиши атрактивността е абсурд. При всички случаи обаче чрез Кодекса ние се превръщаме в едно познато място за чуждестранните инвеститори, които са свикнали с подобни управленски практики, което неминуемо ще повиши доверието към нашия пазар.

 

- Може ли да се злоупотребява с въвеждането на Кодекса от страна на дружества, които на практика да не спазват разпоредбите му?

 

По този въпрос мога да кажа, че, както е добре известно, основен фактор на капиталовите пазари е доверието. Трудно е да се каже, че само Кодексът може да гарантира спазването на правата на инвеститорите, но той е крачка към подобряване на цялостното корпоративно управление.

 

- Какво е състоянието на корпоративното управление в България към момента? Кои са добрите практики, които се наблюдават у нас?

 

Аз не мога да се ангажирам с открояването на добри или лоши практики, защото за това има годишни класации. Мога обаче да кажа, че в продължение на повече от 10 години, откакто БФБ получи лиценз за регулиран пазар, България бавно си проправя път в корпоративното управление такова, каквото е стандартно за развитите държави. Големият интерес при представянето на Кодекса говори за добра практика от страна на компаниите, за това, че те се стремят към прозрачност.

 

- Смятате ли, че заради бурното развитие на капиталовите пазари у нас ще доведе до по-голямо внимание на миноритарните акционери относно прозрачността на компаниите?

 

Неоспорим факт е, че популярността на капиталовия ни пазар се повишава и все по-голям брой индивидуални инвеститори се насочват към него. Налице вече е т.нар. акционерно самосъзнание. Акционерът е собственик и иска да вложи парите си там, където те ще бъдат управлявани добре. Практиката при последните първични публични предлагания показва, че при някои компании презаписванията за огромни, докато при други не е така. Това говори, че акционерите започват да стават придирчиви. Акционерът може и да не знае какво е корпоративно управление, но вече осъзнава някои от основните му принципи.

 

- Как се развива корпоративното управление през последните години?

 

Години наред темата за корпоративното управление се приемаше като нещо елитарно – група хора се събираха, обсъждаха и пишеха по тези въпроси, държавата подкрепяше някои от проявите. Днес обсъждането на корпоративното управление и подобряването му е практика, с която всички се съобразяват. На мен лично ми се иска да видя повече по посока на корпоративното управление в банковия сектор, който значително се отличава от реалния сектор. Искам да напомня и приетите през 2006 година в Базел нови правила корпоративно управление, които са отчасти заложени в нормативните разпоредби, но все още не като че ли не са придобили достатъчна популярност.

 

- Какво се промени в бизнес средата с приемането на страната ни в ЕС и какви стъпки предстоят за пълното хармонизиране на капиталовите пазари в Общността?

 

В нашата страна има достатъчно хора, които дават оценки относно това как сме се хармонизирали, но аз държа да отбележа няколко неща. Факт е, че по отношение на законодателството на практика България е много напред с въвеждането на нормите на ЕС. Считам, че трябва отново да напомня, че ЕС е категоричен, че няма да има единна рамка за регулиране на капиталовите пазари. Индивидуалността от гледна точка на търговското право ще бъде съхранена. Там, където е възможно ще бъдат хармонизирани отделни норми и ето защо ЕС прие, че балансът между национални и общоевропейски изисквания ще се търси именно в кодексите за корпоративно управление в отделните държави. Именно националните кодекси трябва да бъдат механизмите за сближаване - те са стандарт за добра практика и служат за средство за общуване. Това е и основната идея за създаването на Национален кодекс за корпоративно управление в България.