Г. Ангелов: Трябва бързо да се даде възможност на осигурените да избират

Размерът на таксите може да е един от факторите за служебно разпределение в пенсионните фондове, смята икономистът

Георги Ангелов е старши икономист в Институт „Отворено общество“ в София, а преди това е работил като изследовател в Института за пазарна икономика. Основните му интереси са свързани с данъчна политика, реформи и икономическо развитие. Той е член на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, членува и в Американската икономическа асоциация. Автор е на идеята за въвеждане на единна ставка от 10% за данък печалба, данъка върху доходите и осигуровките, както и на петицията за намаление облагането на труда. С Ангелов разговаряме за проблемите на пенсионната реформа в България.

- Време ли е държавата да либерализира инвестиционните лимити по типове инструменти, зададени на пенсионните фондове?

Това е сред важните стъпки в пенсионната реформа, които трябва да се предприемат достатъчно бързо, но в същото време да са и добре обмислени и подготвени. За радост, има много страни, които са по-напред в реформата, което дава възможност да се поучим от опита им, а не да измисляме наново колелото.

Административните лимити по отделни инструменти трябва да се отхлабват с цел постепенното им премахване, като се заменят с по-съвременни форми за контрол на риска. Фондовете трябва да имат по-голяма възможност и дори да се изисква от тях да диверсифицират портфейла от гледна точка на емитенти, валути, страни, видове инвестиции. Една възможност е и въвеждането на изискване за някакъв вид рейтинг на фондовете - такива системи се използват по отношение на взаимните фондове в САЩ, например.

- Време ли е да се позволи на осигурените лица да избират доколко рисково да бъдат управлявани парите им?

Изборът на доходност и ниво на риска от спестителите (т.е. въвеждане на т.нар. система на "мултифондовете") е задължително и вече няма никакви оправдания за отлагането му. Пенсионните фондове, особено доброволните, срещат сериозна конкуренция на пазара за спестявания и ако не се позволи по-голяма възможност за избор от страна на клиента, ще започнат много сериозно да губят пазарен дял. В допълнение, управляваните от фондовете ресурси вече са достатъчно големи и позволяват ефективното им разделяне в отделни подфондове с различен профил и риск.

В повечето страни пенсионните дружества предлагат по три фонда - класическите нискорисков, балансиран и високодоходен, но би могло да се остави възможност дружествата да предложат и повече фондове при желание. Клиентът би трябвало да има възможност да избира фонд или няколко фонда на едно дружество - например, може да избере половината от парите му да са във високодоходен фонд, а остатъкът да се разпредели по равно в нискорисков и балансиран фонд. Така клиентът ще може да изгражда собствен "портфейл", собствен фонд. Това е може би най-добрата международна практика за момента.

- Има ли други належащи стъпки?

Разбира се, това не са единствените необходими стъпки. Не бива да забравяме и факта, че едва 5 процентни пункта от осигурителните вноски влизат в частните пенсионни фондове, което според данните на Световната банка е сред най-ниските нива в региона. Увеличаването на дела от осигуровките, които влизат във втория стълб на пенсионната система, също е важна стъпка на пенсионната реформа, която ще гарантира дългосрочната устойчивост на пенсионната система и натрупването на повече спестявания и капитал в българската икономика.

- Време ли е държавата да намали таксата на входа на пенсионните фондове от 5% и годишната такса върху активите от 1%, залегнала в Кодекса за социално осигуряване, след като за 2006 г. пенсионносигурителните дружества реализират 10,6 млн. лв. печалба?

Струва ми се, че административната намеса не е най-добрият начин за намаление на таксите. По-скоро трябва да се насърчат пазарните стимули за понижаване на таксите. Не бива да забравяме и това, че предишните години фондовете работеха на загуба.

Едно по-пазарно предложение за насърчаване на компаниите да намалят таксите е свързано с начина на разпределение на хората, които не са си избрали самостоятелно пенсионно дружество. В някои страни тези хора се записват служебно във фондовете, в които таксите са най-ниски. Ако това се въведе като принцип (или поне като един от факторите за служебно определяне на фонда), таксите вероятно ще паднат малко по-бързо - но това ще се случи по пазарен път и без административен натиск.