Василев: При мечи пазар най-засегнати ще са компаниите от „втория ешелон“

- Колко са инвеститорите в Алфа Индекс Топ 20 една година след неговото създаване?

Към 16 август – една година след старта на публичното предлагане на „Алфа Индекс Топ 20” ние имаме около 250 клиента – физически и юридически лица.

- Какъв е профилът на инвеститорите в индексния фонд и какъв е средният размер на техните вложения?

Към момента профилът на типичния инвеститор в „Алфа Индекс Топ 20” е физическо лице на възраст от 25 до 45 години, който няма професионални познания за капиталовия пазар и затова предпочита да инвестира в продукт, който е прозрачен и лесен за следене. Средният размер на инвестицията при нас е около 10 000 лв. За момента големите институционални инвеститори все още залагат, че могат да бият пазара и предпочитат активните схеми, но подозирам, че това скоро ще се промени и те също ще заложат на прозрачността и ниските разходи за управление.

- Колко са инвеститорите, регистрирани за online търговия с дяловете на фонда?

Предлагаме възможността за продажба на дялове през интернет от около 3 месеца и за този кратък период този способ показа своите предимства, като повече от половината клиенти за този период са избрали да закупят своите дялове през интернет.

- През май обявихте, че ще предложите на инвеститорите ливъридж в съотношение собствен/привлечен капитал от 3/10. Предлага ли се вече тази опция?

Очакваме възможността за използване на ливъридж при покупка на дялове да е достъпна за инвеститорите през есента на тази година. Засега ще се въздържа от подробности относно конкретните условия, тъй като все още част от нещата не са окончателно одобрени.

- Случва ли се единични покупки или продажби на по-големи пакети от акции да влияят на движенията на копирания от вас индекс?

Доколкото в индекса Дневник 20 влизат най-големите и ликвидни компании, то при тях най-трудно може да се влияе с продажбата на големи пакети. Разбира се, когато говорим за наистина голям пакет (както например с мажоритарния пакет на ДЗИ), няма начин той да не се отрази върху цената на съответната позиция, а оттам и на индекса. Това отражение обаче е еднакво за всички инвеститори, а и все пак говорим за една позиция от 20.

- Успявате ли да постигнете равни съотношения на инвестираните средства в компаниите от Дневник 20?

Съгласно Правилата и проспекта на фонда, задачата на мениджърите на фонда е да се стремят да инвестират равни суми във всяка компания от индекса. За момента мога да кажа, че като цяло успяваме да постигаме това изискване. Разбира се, във всеки един момент се наблюдават известни разлики спрямо индекса, което е неизбежно за всеки индексен фонд. Тези разлики, наричани „tracking errors” са основният измерител на ефективното управление на фонда. Като изключим тази част от тях, която се дължи на чисто регулативни причини (например изискването 10% от активите да са в парични средства), мисля, че се справяме добре със следването на Дневник 20.

- Напоследък е актуална дискусията за акуратността на широкия борсов индекс BG40. Смятате ли, че методологията му е точен измерител на общите пазарни настроения? Нужни ли са промени?

BG40, както и всеки борсов индекс, се базира на определена методика и си има своите силни и слаби страни. Според мен не може да има един индекс, който да задоволи максимално всички очаквания и потребности. Затова просто е нужно да има повече индекси, базирани на различни методики и всеки инвеститор да определи сам кой е най-подходящ за него.

- „Алфа Индекс Топ 20” е на пето място по доходност от началото на годината. Съвпада ли този резултат с вашите очаквания?

Да, този резултат дори надхвърля нашите очаквания. Обикновено индексните фондове всяка година са в „златната среда” по доходност. Обикновено обаче лидерите често се сменят, редуват добри с лоши години и когато доходността се погледне например за десетгодишен период, се оказва, че индексните фондове неусетно са станали лидери. Ние обаче, може би заради избора на индекс, който най-точно съответства на особеностите на българския пазар, се оказахме сред лидерите дори и в краткосрочен период. Според последните данни за доходностите, публикувани от БАУД, „Алфа Индекс Топ 20” е на второ място по анюализирана доходност от началото на публичното предлагане – факт, който не може да не ни радва.

- През последните няколко дни се наблюдават известни разпродажби по някои от основните позиции на борсата. Смятате ли, че тази тенденция може да се задълбочи и как би се отразило подобно развитие на индексния фонд?

Дали тенденцията за засилени продажби и спад по основните позиции ще се задълбочи зависи най-вече от състоянието на международните пазари. Не трябва обаче да си правим илюзии – кризи е имало и ще има. Няма пазар, който да се движи непрекъснато само нагоре. Рано или късно ще сме свидетели на „мечи пазар” и инвеститорите трябва да са подготвени за това. В това отношение нашата работа е малко по-лесна – ние непрекъснато обясняваме на клиентите си, че просто следваме пазара и каквото се случва с него, това се случва и с тяхната инвестиция.

- Считате ли, че един сериозен спад на БФБ-София би засегнал в по-голяма степен фондовете с активно управление?

Отговорът не е еднозначен, доколкото активните фондове следват доста различни стратегии. По мое мнение основната слабост на българския фондов пазар е неговата ниска ликвидност, със сигурност една евентуална криза ще се отрази най-вече на компаниите от т.нар. „втори ешелон”. При голяма част от тях проблем ще е не толкова ниската им цена, а липсата на такава. Те просто няма да могат да бъдат продадени на каквато и да е цена и инвеститорите ще трябва да се примирят, че ще ги притежават дълго. Затова според мен, при евентуална криза, активните фондове, които инвестират в по-неликвидни и рискови акции (и обявяват рекордна доходност) ще бъдат основните засегнати, докато фондовете, които са по-предпазливи и залагат на „blue chips”, ще бъдат по-малко засегнати, независимо дали следват активна или пасивна схема.

- Смятате ли, че компаниите на БФБ-София са „надценени“ фундаментално спрямо европейските си аналози? По-голямата част от компаниите на БФБ безспорно са надценени на база печалба, но все още част от компаниите са подценени на база притежавани активи. Все още у повечето компании нивото на ефективност (поне на база официалните финансови отчети) е в пъти по-ниско от това в останалата част на Европа. Разбира се, известна част от тази разлика се дължи и на „фризиране” на финансовите отчети и криене на печалби, но определено това не обяснява всичко. За момента инвеститорите са толерантни към ниските печалби, защото разчитат, че те ще се променят в пъти през следващите няколко години. Компаниите, които не успеят да постигнат това обаче, ще са свидетели как цените на акциите им ще вървят надолу.