Петър Димитров е депутат в 37-то, 38-то, 39-то Народно събрание. В 40-то Народно събрание е депутат от Варненски избирателен избран от Коалиция за България. Към момента заема поста председател на Парламентарната комисия по бюджет и финанси и член на Комисията по икономическа политика, като днес бе определен от Съвета на тройната коалиция за министър на икономиката и енергетиката.
Роден е в Клисура. По професия е икономист, преподавател в Икономическия университет във Варна.
С него разговаряме относно приватизацията, въвеждането на плосък данък върху доходите на физически лица и състоянието на икономиката ни като цяло.
- Г-н Димитров, възможно ли е намаляването на осигурителната тежест да стане още тази година?
Осигурителната тежест е разумно да падне с 3%, но от 1 януари 2008 г., тъй като за тази година не е ясен крайният резултат от приходите и разходите на правителството. Големите разходи предстоят през втората половина на годината и те вече са известни – вдигане на пенсиите и заплатите в бюджетната сфера с 10%. Освен това две трети от инвестиционните разходи предстоят през втората половина на годината. Има и разходи по съфинансирането на средствата от европейските фондове.
Какви точно ще бъдат финансовите потоци е трудно да се предскаже, затова средствата ще бъдат насочени към актуализация на пенсиите, вместо да се увеличава недостигът в Националния осигурителен институт (НОИ). Защото 3% намаляване на осигурителната тежест на годишна база се оценява на 300 млн. лева, т.е. това са пари, които не биха постъпили в НОИ. Ще допълня, че това е виждане на БСП, а какво ще реши тройната коалиция, не мога да кажа.
- Какви са прогнозите Ви за дефицита по текущата сметка към края на годината?
Тенденцията от началото на годината не е добра. По официални данни за първите 4 месеца на годината дефицитът по текущата сметка е 8% от брутния вътрешен продукт (БВП) – ако нараства със същите темпове, ще излезе, че в края на годината ще стигне 24%. Силно се надявам това да не се случи, още повече че през втората половина на годината ще дойдат и приходите от летния туризъм, също и от приватизацията, които ще променят резултата в положителна насока.
- От друга страна, очертава се голям излишък в Държавния бюджет?
За голям излишък в Държавния бюджет отсега е рано да се говори, защото повечето от разходите не са направени и предстоят през втората половина на годината. Какъв ще е балансът, ще стане приблизително ясно след октомври.
- Какви са основните промени в Закона за ДДС, които обсъжда Парламентарната комисия по бюджет и финанси?
Обсъждат се промени в Закона за ДДС, които ще влязат в сила от 1 януари 2008 г. Най-важни са сроковете за извършване на ревизии. Търси се решение, което да прави разлика между ревизиите за фирмите, които внасят или изнасят от ЕС, където информацията пристига със закъснение от 3 месеца – и за да може да се ревизира, сроковете трябва да бъдат по-дълги. А за фирмите, които извършват дейност само на територията на България, се разбрахме да не се удължават сроковете, тъй като няма причини за това – те работят само с български фирми на входа и изхода. Това е важна промяна, която според мен е в интерес и на фиска, и на бизнеса.
- Промени в други икономически закони обсъжда ли Комисията?
Другите промени са свързани с данъчните закони, но там трябва да се вземат важните политически решения в управляващата коалиция и най-вече въпросът със ставките за облагане на доходите на физическите лица.
- Г-н Димитров, трябва ли у нас да се въвежда плосък данък за облагане доходите на физическите лица и има ли той, така да се каже, варианти на приложение?
Моето лично мнение е, че плоският данък, т.е. еднакъв за всички доходи - на дадения етап е едно добро решение за България, отчитайки регионалната конкуренция. При такъв подход обаче в момента има един проблем - най-ниските месечни доходи у нас – между 200 лв. и 400 лв., ще се окажат ощетени и там трябва да се търси друго решение. За тези доходи данъкът не може да бъде плосък.
Единият от вариантите е доходите между 200 лв. и 400 лв. да продължат да се облагат по досегашния начин – 200 лв. да е необлагаемият минимум, а горницата между 200 лв. и 400 лв. да се облага с 20%. Ефективната ставка на практика ще се получи отново 10%, като се отчете и доходът, който не се облага.
Вторият начин за решаване на проблема е да се вдигнат ниските заплати със съответния процент, така че хората да не бъдат ощетени. Това държавата може да направи за бюджетната сфера, но не може да го направи за частния сектор – затова има притеснения как точно да се осъществи, но практически може да се направи.
Другият голям въпрос е свързан с бъдещето. Един ден доходите ни ще станат такива, каквито са в ЕС. И когато стандартът на живот се повиши чувствително, може да си зададем въпроса защо в страни като Германия и Великобритания няма плосък данък. Сигурно те смятат, че богатите държави трябва да вземат по-високи данъци от по-големите доходи, за да работят по-добре социалните им системи.
- А какъв вариант на плосък данък предлагате Вие?
Ако гледаме в далечна перспектива, бихме могли да изберем примерно следния вариант – доходите до 3000 лв. да се облагат с 10% данък – което в момента за България означава плосък данък за почти всички доходи; от 3000 до 6000 лв. да се облагат с 16%; доходите над 6000 лв. да се облагат с 24% данък. Това на практика ще е въвеждане на плосък данък у нас в момента. Но има перспектива за приложение в бъдещето, за да не караме някое следващо правителство да вдига данъците - което не пожелавам на никого в политиката. Затова е разумно да се отиде към един такъв перспективен вариант и мисля, че той е напълно възможен. Разбира се, първо трябва да се обсъди сериозно, защото това засяга всички нас – сега и в бъдеще. След като опитният Запад не прилага плоски данъци от 10%, значи има причина и логика в това. Защото няма винаги да сме в това състояние, когато обществените услуги няма да ни удовлетворяват.
Ще допълня, че вероятно не след дълго ще стигнем до положение, когато обществената услуга ще е по-евтина и няма да е с по-ниско качество. Тъй като в обществения сектор няма защо да генерираш печалба, там няма частен собственик и би трябвало този вид услуга да е по-евтина. Ако се осигури и съответното качество, обществото ще е заинтересовано финансирането да става през данъците, а не чрез директни плащания.
- Кои от държавните фирми според Вас би трябвало по-бързо да се приватизират и има ли такива, които не бива да стават частни?
Моята позиция е, че ако нещо съществува само с цел печалба, то е по-добре държавата да се освобождава от него, тъй като държавата не е корпорация и има механизма на данъците, за да формира доходи. Ако обаче дадена дейност и фирма има главно социални функции, дори да е губеща, държавата не може да си позволи да я закрие. Накратко, има дейности, които държавата трябва да осъществява, дори да са неизгодни, и затова събира данъци – това е образованието, голяма част от здравеопазването, армията, полицията – тези функции няма как да не се извършват от държавата.
Там, където структурите са съчетали по много тънък начин и социални, и бизнес функции, държавата трябва да решава кое доминира. Ако доминират социалните функции, тя ще подкрепя такива дейности, дори да са губещи. Затова са и скандалите около регулирането на заплатите в структурите с преобладаващо държавно участие – ако те са чисто бизнес структури, е по-разумно държавата или да ги закрие, или да ги продаде. Няма смисъл данъкоплатците да дават част от данъците си, за да може тези стопански структури да функционират.
Доста обсъждания обществен транспорт обаче не е само стопанска функция и не може да се закрие. Ако няма частен интерес към него, то общината и държавата се налага да го субсидират.
- Има различни становища относно приватизацията на големите държавни монополи. У нас например БТК е частна, а „Булгаргаз“ е в т.нар. „забранителен списък“ за приватизация. Вашият коментар?
Що се отнася до продажбата на монополни компании, виждаме резултатите от продажбата на БТК. Не може изделията, основаващи се на високите технологии, да поевтиняват, а дейността на монополите да поскъпва, при наличие на технически прогрес и нови съвременни технологии. Това означава, че монополът е нещо вредно за обществото. Когато той е неизбежен, трябва да съществува, но по-добрият вариант е да е публична държавна собственост или общинска, отколкото частна, тъй като при частния монопол трябва да има печалба за собственика. Той априорно трябва да формира по-високи цени от държавния или общинския монопол.
„Булгаргаз“ също е монополна структура. Ако има конкуренция, която да дърпа цените надолу, и ако това е един изгоден бизнес, от който държавата трябва да се дистанцира, трябва да се приватизира. Но ако е монопол, няма смисъл.
- А удачна ли е смесена форма на собственост?
По принцип е възможна и смесена форма на собственост между държавата и частния бизнес, а той ще иска дивидент и печалба. Изхождайки, че ако дадените структури са печеливши, не защото са монополни, а защото работят ефективно, те могат да бъдат 100% частни, а държавата да се задоволи с регулация.
„Булгаргаз“ определено има социални функции във връзка с газификацията на страната. А и ако се стигне до чисто пазарно формиране на цените на природния газ, голяма част от нашите предприятия, които работят на газ, може да се наложи да бъдат закрити. Затова е по-добре да има държавни структури, които няма да работят за монополно високи печалби. Ако „Булгаргаз“ е монопол, по-добре е да остане изцяло държавен. Няма смисъл част от монопола да се продаде, като държавата си запази мажоритарно участие, защото тя ще продължи да регулира цените и нищо на практика няма да се промени. Когато се появи реална конкуренция, това неизбежно ще доведе до намаляване на цените.
Обобщено казано, ако монополът има истинска конкуренция, да се приватизара, ако не – да остане държавен.
*Разговорът е воден преди определянето на Димитров за министър на икономиката и енергетиката
04:04 | 21.08.22 г.