Проф. д-р и. н. Цветан Тончев е председател от много години на Българската туристическа камара. Завършил е „Икономика и управление на туризма“ в Икономическия университет в София. От 1970 г. е преподавател, понастоящем води лекции в Софийския университет „Св. Климен Охридски“, в Икономическия университет в София и в Международното бизнес училище в Ботевград. 12 години е бил директор на туристическата организация „Орбита“ и толкова – първи зам.-председател на Комитета по туризъм. Автор е на научни публикации. С него разговаряме за проблемите, приходите и перспективите пред туризма във връзка със започнали летен туристически сезон.
- Проф. Тончев, какви са първите резултати от започналия летен туристически сезон?
Първите туристи дойдоха на нашето Черноморие още през месец март, след което се получи един луфт в резултат на усиленото строителство в курортите и летните чартъри през май закъсняха с 15 дни, което означава, че туризмът е изгубил около 20 млн. лева. Обаче вече в края на юни хотелите по морето са пълни на 70-80%.
При добра запълняемост т. нар. комплекси от затворен тип носят високи приходи на хотелиерите, тъй като цената е поне 40-50 евро на ден на човек и включва както нощувка, така и храна, може и други услуги.
Презастрояването и строителните работи по време на активния сезон определено влияят на броя на туристите. Нещо повече – някои големи туроператори от Англия, Германия, дори Русия поставиха условие строителството в курортите да се спре от 1 май, защото те търпят загуби от отменени резервации.
- Има ли и други проблеми освен презастрояването?
Не мога да не спомена проблема с визите, който се получава за поредна година. Това лято, както знаем, руските туристи чакат по 4-5 дни за наши визи. В много случаи индивидуалните туристи са по-платежоспособни от организираните, а ние ги бавим.
Ще добавя, че има много резервации и за почивки от нашите съседи, предимно румънци, сърби също. И тук обаче има проблеми с визовия режим. Накратко, визите за Русия, Украйна, Беларус и за част от съседите ни намаляват темпа на ръст на туристи от тези страни. Да, взети са известни мерки от държавата, но това не е достатъчно. Защото имаме потенциал в близките години приходите от туризъм за страната ни да надминат 3 млрд. евро.
- Какво е положението с българските летовници?
Що се отнася до българските туристи, според едно направено наскоро прогнозно проучване на наши експерти, т.г. ще има ръст от 18% на родни летовници по Черноморието. Което е добре, тъй като за пътувания на наши граждани зад граница, в чужбина отиват около 900 млн. евро. Изчислено е също, че едно българско семейство дава за почивка средно 250-500 евро, повечето чужденци също дават приблизително такива суми при летуване у нас, без транспорта.
- Като цяло какви са прогнозите Ви за приходите от туризъм през настоящата година?
Очаквам да има ръст както на броя на туристите, така и на приходите. Смятам, че ръстът ще дойде главно от Южното Черноморие. Ще има повишение на броя на чуждестранните летовници от Германия и Англия, очакванията са от Русия завишението да е около 20%. Ако в климатично отношение годината е добра, очаквам ръст на туристите около 8%, а на приходите – към 10%, вкл. културен и спа-туризъм.
Ще отбележа, че очакванията са дори през септември легловата база да е запълнена към 70%. Което означава, че приходите от туризъм за годината могат да достигнат 2,4 млрд. евро, докато миналата година бяха 2,2 млрд. евро - като се има предвид, че лятото дава 70% от приходите на българския туризъм. Това се дължи на модерните хотели, а също и на подобряване на обслужването, въпреки че в това отношение има още какво да се желае – защото подобаващото обслужване носи и повече приходи за хотелите.
- А каква част от приходите се пада на т.нар. алтернативен туризъм – балнеология, конгресен и т.н. и имаме ли условия за развитието му?
Имаме ресурси и условия за развитие и на тези видове туризъм, но засега се използва само малка част от потенциала – само 4-5% от приходите се падат на всички видове алтернативен туризъм, извън зимния и летния. Сега разработваме стратегия, която предвижда осезаемо развитие и на алтернативния туризъм, особено балнеологията, но също и на ловния туризъм, който носи високи приходи от един посетител. Разбира се, необходима е и много реклама в чужбина.
Похвална е инициативността на някои бизнесмени за повишаване конкурентноспособността на българския туристически продукт, като например създаването от братя Диневи на яхт-клуб и яхтено пристанище в „Св. Влас“, което беше открито преди дни. Например Гърция и Турция печелят годишно около 3 млрд. евро само от обслужването и домуването на пристан на яхти. В тази връзка ще отбележа, че има потенциал и т.нар. круизен туризъм по Черноморието, още повече че той е един от най-атрактивните, а и носи високи приходи. Засега ние нямаме кораби за екскурзии по море, имаме само три такива кораба по Дунав.
За конгресен туризъм се използват хотели главно 4 и 5 звезди, тъй като имат съответната база и оборудване, т.е. у нас те са основно в София, Пловдив, Варна и Бургас. От този туризъм се печели много на един посетител – поне 200 евро дневно на човек, обаче конкуренцията в международен мащаб е голяма. Известно е, че водещо място в Европа имат Швейцария, Франция и Австрия. Но и ние имаме своето място.
06:52 | 22.08.22 г.