Камен Колчев е председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Елана Холдинг. Основал Елана през 1991 г., Камен Колчев активно е участвал във формирането и развитието на инвестиционните процеси и в законовата база в областта на капиталовите пазари в България. Г-н Колчев е председател на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
- Каква ще бъде 2007 г. за пазара на акции, какво поскъпване може да очакваме, ако приемем, че досега е около 10%?
За годината очаквам поне 25% ръст на пазара.
- Очакват ли се нови увеличения на капитала на Елана фонд за земеделска земя АДСИЦ?
Това е въпрос, който ще се реши от акционерите, с които ние в момента разговаряме. Така или иначе Елана предвижда да разшири бизнеса си в областта на земеделската земя и недвижимите имоти. Дали това ще стане като отделен фонд, или в рамките на този фонд ще се увеличи капиталът - това ще решим, отчитайки мнението на основните ни инвеститори. И единият, и другият вариант са приложими. Елана фонд за земеделска земя АДСИЦ е изключително успешно и намери отличен прием сред инвеститорите, което, признавам си, в началото изненада дори и нас. Само заради успеха на фонда обаче ние не бихме увеличили капитала, защото земеделската земя вече се търгува на доста различни цени от тези, на които започнахме.
Вследствие на това част от смисъла да се инвестира в земеделска земя на принципа buy and hold (от англ. "купи и дръж") вече се губи. Това, което развихме и поради което ресурсът на фонда е вече практически изцяло инвестиран, е закупуване на земеделски земи в крайградски райони. Имаме над 200 дка около София. Това се оказаха изключително добри инвестиции, доста по-бързо ликвидни, с не по-малка норма на печалба. От тази гледна точка развитието на фонда за земя ще е и в тази посока. На този етап не мислим да влизаме в строителство, търговия с недвижими имоти и т.н. Има достатъчно професионалисти (и прекалено много мераклии) в този сектор и не смятам, че още един ще донесе някаква съществена разлика.
Бизнесът ни в недвижимите имоти вероятно ще се ограничи в областта на земеделската земя и терените, но ще се разшири от чисто земеделска земя в земеделска земя с възможност за промяна на предназначението. Дали това ще стане като отделен фонд, или като част от този фонд - в крайна сметка инвеститорите имат думата. Не изключвам, разбира се, възможността за партниране с някой от водещите строители и инвеститори в недвижими имоти, на базата на акумулираните от Елана фонд за земеделска земя терени.
- Лесно ли се привлича финансиране чрез облигации от гледна точка на опита на Управление на активи АД, което е привлякло 550 млн. лв. и е лидер по привлечено финансиране?
Това за мен са първите опити за секюритизация в България. За сега се правят като вътрешно - домашно упражнение, без реална продажба на пазара, но в крайна сметка това полага основата на пазара на секюритизация на банкови вземания, какъвто рано или късно ще се появи и в България. Преди доста време направихме един проект за секюритизация с американски партньори и се оказа, че банките не бяха готови за това. И в момента не са готови. Те правят домашни упражнения, прехвърлят активите на банките-майки или на квазидъщерни дружества.
Но с тези първи стъпки банките вече свикнаха да си вадят кредитните портфейли от баланса. Следващата стъпка е да започнат реално да продават книжата, с които са секюритизирани тези портфейли, тоест да прехвърлят риска. Ако не тази година, то следващата това ще се случи.
Има и чисто законови пречки, които е крайно време да се решат – например като прехвърлянето на ипотеки заедно с кредита. Така че емисиите на Управление на активи АД са емисии с които ние в Елана много се гордеем, при това, не заради обема. Това, че са много големи и са най-големите на пазара, едва ли има чак такова значение. Интересното в тях е, че те полагат пътя за реална секюритизация в България.
- Каква е личната Ви прогноза за курса eur/usd, преди две години познахте, че доларът ще поскъпва и кросът падна с 15 цента, сега отново се върна на 1,34-1,35?
Отново трябва да поскъпва - нивото от 1,36 бе достигнато преди две години и след това доларът се покачи до 1,18. Аз отново очаквам подобно развитие. Дали пазарът още няколко пъти ще пробва нивото от 1,36 и след 2-3 месеца ще продължи надолу, никой не може да каже. Но в по-дългосрочен план, например 12 месеца, очаквам трендът да се пречупи и да тръгне надолу. Просто защото от чисто макроикономическа гледна точка не стои добре - въпреки че преди две години ЕЦБ реагира остро на ниския долар, а сега мълчи. Явно е, че тези нива са приемливи за момента, но няма да е задълго според мен.
- Назрял ли е моментът българските инвеститори да погледнат и към чуждите финансови пазари или е опасно?
Не бих казал че е опасно, доколкото чуждите борси, ако говорим за нормални борси, са като нашата или по-добри. Не е по-рисково, просто човек трябва да гледа в какво инвестира, да чете анализи, да си следи портфейла.
Инвеститорите набраха опит, доколкото българската борса стана нормален пазар. Свикнаха да анализират тримесечни отчети, годишни отчети, дивиденти и т.н., което преди пет години беше невъзможно в България. От тази гледна точка, че един човек се е научил това да го прави в българските компании, ще му е много по-лесно да го прави на чешките, например, или на американските. Отделен е въпросът колко може да се изкара там. Според мен поне в следващите две-три години от нашата борса ще може да се изкара повече спрямо другите европейски пазари. Повтарям, не коментирам „екзотични пазари“, говорим за нормални пазари с кредитен рейтинг, равен или по-висок от българския.
- Ще предложите ли ливъридж на взаимни фондове?
Инвеститорите във взаимните фондове на Елана вече могат да се рефинансират срещу дяловете си във взаимните фондове. За да се направи ливъридж, трябва да има банка, която да кредитира и да поеме риска на взаимния фонд като обезпечение. Заедно с банка Алианц разработихме максимално облекчена процедура, която при изявено от клиента желание води почти автоматично до кредит – било то по сметка, по дебитна карта, кредитна карта и др., вероятно ще го предложим и с други банки.
Банката приема за обезпечение нашите дялове, като ливъриджът е 2:1, тъй като по ограниченията на БНБ акции се приемат като обезпечение до 50% от стойността им. Това е нова възможност, която предоставяме на нашите клиенти, към която отдавна има заявен сериозен интерес.
Фондовете се развиват много добре и към края на април нетната стойност на активите им е общо 59,1 млн. лв. Към 30 април 2007 г. стойността на активите на ИД „Елана Високодоходен Фонд" е 13 796 388 лв. Само за първите месеци на годината фондът е привлякъл близо 4 млн. лева (3 892 093 лв), като постигнатата доходност от началото на годината е 19,04%. Реализирана доходност на фонда за 2006 г. е 30,94% при прогноза 20% - 25%.
- Кой е най-добрият купувач за БФБ и/или ЦД АД и кой е най-благоприятният за пазара начин за разделяне на държавата с контрола в тези две институции?
Продажбата на БФБ-София е обявена, обсъжда се стратегия, докато за приватизация на ЦД АД не съм чул някой да говори. Засега чувам как депозитарят щял да се справи с проблемите си, в което аз, за съжаление, не мога да кажа, че вярвам, въпреки изключително добрия избор на нов директор в лицето на Любомир Христов. Вероятно ще се решат някои от текущите проблеми, но като цяло технологията на депозитаря е безнадеждно остаряла и се нуждае от концептуално ново решение.
Едва ли е рентабилно тепърва да започнем да създаваме нови платформи – топлата вода отдавна е открита. В Европа има две основни клирингови организации и не виждам причина българският пазар да не работи с една от тях, особено след интегрирането на пазара към част от европейския, което ще се случи с приватизацията на борсата.
Връщайки се на темата за борсата, има много кандидати. Мога да го кажа по-заобиколно и по-директно. По-заобиколно: към колкото по-голям пазар се присъедини нашата борса, толкова по-добре, защото нашите инвеститори ще имат достъп до по-широка платформа - тоест до по-широк кръг от пазари, които съответната платформа обслужва. И от друга страна, всички инвеститори на тези пазари, които тази платформа покрива, ще имат онлайн много лесен достъп до нашия пазар. Което тези инвеститори в момента нямат и това е голямата пречка пред навлизането на чужди инвеститори на българския пазар. Те не могат да се справят с българския сетълмент, българския депозитар и с българските правила. Имаме становище от БАЛИП също в тази посока.
Това е по-заобиколният отговор. Директният отговор е: ако погледнем кандидатите, безспорно двамата най-добри са OMX и Deutsche Boerse, тъй като всички останали ползват някои от техните платформи. А коя от двете – като шега бих казал, че и двете са достатъчно добри решения – въпросът е това да се случи максимално бързо, преди инвеститорите да са отписали окончателно българския пазар.
- Nasdaq и OMX се сляха през миналата седмица, това накланя ли везните в полза на OMX?
В случая размерът би имал значение.
- Ще загубят ли много пари посредниците при тази приватизация, ако борсата не стане публична и посредниците с дял в борсата по-трудно си продадат акциите?
Посредниците отдавна не гледат на акциите си в БФБ АД като на ликвиден актив. Тези няколко хиляди акции осигуряват място на борсата, правото да търгуваш и в този смисъл са част от цената за създаване на инвестиционен посредник. Посредниците дълбоко не ги вълнува за колко ще се продаде борсата и чрез каква точно процедура (стига да е прозрачна и коректна). Тях ги вълнува да имат максимално добра платформа, даваща достъп до максимално много пазари и даваща достъп на широк кръг инвеститори до българския пазар. И ако може, това да стане вчера. Колко ще вземе Елана от своите 15 хил. в борсата - едва ли има значение.
- С новия купувач ли ще дойдат ликвидността, късите продажби и маржин сделките?
Ще дойде съвременна платформа, всичко това, което изброихте и още много неща. Защото платформата на борсата беше много добра, когато се създаде. И след това, когато се въведе RTS системата. Но това беше през 2000 г., сега сме 2007 г. И оттогава насам не е мръднало нищо или почти нищо - появи се един COBOS.
- Одобрявате ли политиката на свръхбюджетен излишък? Трябва ли да се намали данъчно-осигурителната тежест?
Бюджетният излишък е една много удобна възглавница за всички политици от последните три правителства. След кризата от 1996 г. сме постоянно на излишък. Не харесвам излишъците, защото те се харчат много непрозрачно. Все пак законът за държавния бюджет се гледа от Народното събрание и е публично достояние. Всички министерства се борят със зъби и нокти за бюджета си, докато излишъкът, който е в рамките на милиарди - тоест бюджетът на няколко министерства взети заедно - се разпределя, поне за мен, по неясен и доста непрозрачен начин. Оттам насетне аз съм убеден, че ако тези пари останат в бизнеса, което води към следващия ви въпрос за данъчно-осигурителната тежест, ще доведат до доста повече генериране на БВП и ръст в икономиката, отколкото ако бъдат похарчени от поредното правителство.
- Удачно ли е фискалният резерв да се използва за намаляване на външния дълг?
За фискалния дълг съм по-склонен да приема консерватизма на министъра на финансите, защото тази година е година на сериозни макроикономически рискове. От една страна, трябва да внесем вноската си в ЕС, от друга страна, няма да имаме приходи по структурните фондове. А пък от трета, системата на ДДС се смени изцяло с отпадането на границите. Последният риск поне като че ли не се случва - събираемостта на ДДС за април е добра. Но така или иначе тази година е рискова и консерватизмът е оправдан. От следващата година обаче мисля, че фискалният резерв трябва сериозно да се пораздвижи, може да се използва за погасяване на дълг. Особено ако сегашното правителство не се поддаде на популистки идеи за харчене на пари в социалната и бюджетната сфера.
22:31 | 13.09.22 г.