Елазаров: Създаването на клирингова къща може да обедини стоковите борси

Доц. Симеон Елазаров e изпълнителен директор на Софийската стокова борса от 9 години. Завършил е Висшия икономически институт и е доцент в катедра „Маркетинг и управление на производството“ в Лесотехническия университет. Има редица научни степени и специализации в Япония и Англия по банки, финанси и борсова търговия. Публикувал е над 130 книги, монографии, учебници и др. Понастоящем е и член на Академичния съвет на колежа по мениджмънт и търговия, на Общото събрание на Лесотехническия университет, участва в експертни комисии. С него разговаряме за търгуваните на стоковата борса стоки и за възможностите за обединение на борсите в София, Пловдив и Русе.

- Доц. Елазаров, според Вас кои стоки е редно да се търгуват чрез стоковата борса по Закона за обществените поръчки (ЗОП), а у нас не е така?

След излизане на Постановлението на Министерски съвет от 2006 г. за прилагане на Правилника по Закона за обществените поръчки остана за есента на м.г. да излезе едно допълнение, отнасящо се до списъка на стоките, които могат да се договарят по Закона за обществените поръчка на стокова борса. Този списък кореспондира с борсовите стоки и би трябвало да съвпада едно към едно с тях, както е по света, но за съжаление не е така. Веднага ще кажа, че новият списък беше доста по-разширен от предишния, обаче в него не присъстват някои типични борсови стоки, което в известна степен ограничава полето на дейност на борсата. По-конкретно имам предвид, че във въпросния списък не присъства, незнайно защо, слънчогледът. Разбира се, пшеницата и царевицата присъстват, но както казах, една основна стока като слънчогледа, а също и някои варива, не са включени – въпреки че имаме доверието и на търговци, и на производители.

Друга типично борсова стока, която не е включена в списъка за търгуване на борсата по Закона за обществените поръчки, са влакната и по-специално вълната.

- А дървесината търгува ли се по споменатия начин?

Най-странното е, че дървесината не фигурира в списъка. При това миналата година заедно с Министерството на земеделието и по-конкретно с Националното управление на горите направихме експеримент – облата дървесина от дивечовъдните стопанства, които имат право да търгуват с нея, беше „пусната“ през борсата и резултатът беше много добър. Експериментът продължи трите летни месеца, като успехът се изразяваше не само в бързата реализация на дървесината, а и в постигането на висока цена на контракта, поради което бяха приятно изненадани и самите дивечовъдни стопанства.

Фактически цената на реализация беше значително по-висока от тази при някои предишни търгове. И в крайна сметка, въпреки успешния експеримент, дървесината не е включена в списъка по Закона за обществените поръчки.

- Може ли да се направи нещо по въпроса оттук нататък?

Разбира се. Този въпрос може да бъде решен например с новия Закон за горите, в изработването на който се искаше мнението и на Софийска стокова борса (ССБ). Ние предложихме да бъде включена и процедура за продажба на дървесина през стоковите борси по Закона за обществените поръчки. Като цяло срещаме подкрепа от парламентарните комисии, но законът още не е разгледан на пленарно заседание.

Накратко, смятам, че списъкът може и трябва да бъде разширен със стоки като дървесина, слънчоглед, вълна, химикали, каучук.

- Какво още трябва да направи ССБ, за да работи изцяло като съвременна европейска борса?

Трябва да работим за създаването на клирингова къща. Тя, и изобщо клиринговата система на съвременната борса, е много важна функционална система, без нея съвременната срочна борса не може да работи. Ние имаме клирингова система, но клирингова къща не сме изградили, тъй като още нямаме достатъчно срочни сделки. По закон обаче трябва да имаме и клирингова къща според посочените изисквания.

- Всяка ли от трите лицензирани стокови борси в страната трябва да си направи клирингова къща?

Да. Всъщност, изискването за създаването на клирингова къща може да послужи на практика като лост за обединяване на стоковите борси в София, Пловдив и Русе, така че да се направи една клирингова къща в столицата, а не три. Засега обаче регионалните интереси надделяват. Вярвам, че обединението ще се състои, защото не е логично в малка страна като нашата да има три борси и съответно три клирингови къщи. Според мен обединението отдавна би трябвало да се е състояло.

- Г-н Елазаров, предвижда ли се в близко бъдеще реализирането на търговия с квоти на емисии на парникови газове?

Да. Още в края на миналата година ние организирахме семинар на тази тема, в който поканихме за участие представители на Европейската климатична борса в Амстердам и експерт от Лондон. В семинара участваха и представители на над 50 предприятия от страната, които замърсяват атмосферата. А иначе, на държавно ниво, засега не срещаме голямо разбиране, особено от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Те по определени причини не желаят свободните квоти да се търгуват на борсата, а предпочитат държавата да ги преразпределя на фирмите, вероятно за да не се наложи при превишение на квотите да се плащат глоби към ЕС. Аз не съм този, който трябва да прецени кое е по-правилно, но в страните от ЕС, доколкото ми е известно, свободните квоти се търгуват на пазарен принцип на стокови борси.

Що се отнася законово как е уреден въпросът – беше сформирана работна група под егидата на вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин, която да разработи наредба относно борсовата търговията със свободните квоти на емисии на парникови газове. Преценихме, че поради важността на тази „стока“, тя трябва да се търгува чрез т.нар. „открити процедури“, т.е. чрез борсата.

-Има ли вече контракти за пшеница от нова реколта и каква е прогнозата ви за цената?

Все още на борсите в страната няма търгувани контракти от жито от новата реколта. Бих казал, че това донякъде е свързано с психозата у зърнопроизводителите относно очакванията за загуби на реколтата. Искането на част от зърнопроизводителите държавата да ги компенсира почти 100% не е възможно да се изпълни, тъй като в ЕС има ясни правила. Компенсации се дават, когато загубите са над 30% спрямо средните добиви за предходни години, което се доказва документално. А освен това най-сигурно е стопаните да се застраховат срещу такива събития и капризи на природата. Държавата не може, а и не е редно да се грижи за всичко.

А по-конкретно, само за 1 седмица цената на тон пшеница скочи с 15 лв. И стигна съответно 270 лв./т купува и 280 лв./т продава (без ДДС), което не е оправдано.

По принцип през м. юли, когато идва новата реколта, цената би трябвало да пада. Това обаче важи за стабилизирани зърнени пазари, а нашият е „тесен“ и се влияе от слухове. Затова не мога да твърдя със сигурност, че при идването на новата реколта цената на житото у нас ще спадне. Що се отнася до страните от Черноморския регион, с които цените у нас са съпоставими – там реколтата е сравнително добра, но има политически причини, които влияят в една или друга степен за покачването на цените.