ПОК Доверие: Очакваме поне 20% доходност на борсата за 2007 г.

Даниела Петкова е главен изпълнителен директор на ПОК Доверие. Започва работа в компанията през 1994 г. като главен счетоводител, през 1997 под нейно ръководство счетоводният отдел прераства в дирекция „Финанси и счетоводство“, на която тя е начело преди да бъде избрана на сегашната си длъжност. Мирослав Маринов е финансов директор на ПОК Доверие, лицензиран инвестиционен консултант. Започва работа като финансов аналитик в дирекция „Финанси и счетоводство“ на компанията през 1999 г. В началото на 2000 г. е назначен за вътрешен одитор, а от месец април 2001 г. е директор на дирекция „Финанси и счетоводство“, която ръководи и до днес. С Петкова и Маринов разговаряме за управлението и инвестициите на пенсионноосигурителната компания и за състоянието на българския капиталов пазар.

- Г-жа Петкова, какво е характерно за инвестиционния портфейл на управляваните от ПОК Доверие пенсионни фондове? Д.П.: Нашият портфейл винаги е бил много добре диверсифициран, отговаря изцяло на Кодекса за социално осигуряване - и като видове инструменти, и като относителни тегла на отделните видове инструменти в рамките на общия портфейл. Съгласно инвестиционната политика, която е приета в дружеството относно управлението на портфейлите на трите пенсионни фонда, целите, които сме си поставили, са преди всичко да запазим парите на осигурените лица, което означава, че даваме приоритет на сигурността, стабилността и спокойствието на осигурените. Заедно с това обаче в дългосрочен план целите на инвестиционната политика са за съществено увеличение на размера на разпределената доходност, но при поемането на умерен до умерено висок риск. - По-конкретно, всички пенсионни фондове са вложили 20-24% от активите си в дялови ценни книжа, означава ли това, че преценявате вложенията на останалите и никой не влиза с по-голям процент? Д.П.: Размерът на инвестицията във всеки един инструмент преди всичко е определен от Кодекса за социално осигуряване, размерът на разрешената инвестиция в акции е 20% от активите. Ако в момента на самата инвестиция условието за 20% дял е спазено и след това акциите поскъпнат, много е възможно акциите да имат и по-голям дял и пенсионните фондове имат право да ги задържат в рамките на шест месеца и след това да приведат дейността си в съответствие с Кодекса. М..М.: Друг определен нормативно лимит е до 5% в акции на дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) и до 15% в колективни инвестиционни схеми, тоест общо може да се достигне до 40%. - В такъв случай все още не сте запълнили лимита от 40% по тези 3 пера към 31 декември 2006 г., кога ще го запълните? М.М: Запълването на лимита е въпрос относно възможностите на самия капиталов пазар. Това е същественото тук, защото акции на фондовата борса има, по пазарна капитализация борсата ни е многомилиардна, но знаете, че на много компании просто мястото им не е на борсата, за много от компаниите въобще няма ликвидност, дори при тези, при които има някаква ликвидност, free-float-ът е около 15% или клони към почти 0%. В този смисъл възможността да се инвестира на борсата от гледна точка на законови регулации е голяма, но ефективното инвестиране на нашата борса с обеми, каквито управляват пенсионните фондове на Доверие, е много по-сложен въпрос. - Тази година продавали ли сте акции? М.М.: Продавали сме, а също сме и купували. Считаме, че пазарът в България под влиянието на множество фактори търпи своето развитие, като в същото време обаче многото пари на борсата повдигат цената на конкретни компании и над разумни нива, според нас. Д.П.: Като под разумно ниво се разбира реалната стойност на акцията, която ние изчисляваме на база публикуваната информация за дружествата. М.М.: Когато считаме, че дадена акция е надценена, тогава търсим вариант да се освободим от нея изцяло или частично. Д.П.: Или не купуваме, защото ние следим всички акции, които се търгуват на фондовата борса.

- Според данните към декември 2006 г. все още не сте вложили средства в чуждестранни дялови ценни книжа?

М.М.: Вложени са вече от началото на тази година в т.нар. ETFs, които са индексни фондове на база индекси от Германия, Франция, наскоро и от САЩ. Чрез взаимни фондове имаме активи и от САЩ, и от Европа, и от Азия. - А според вас нашата борса надценена ли е като цяло или трябва да се коментира по отделни позиции? Д.П.: Винаги трябва да се гледа по отделни позиции. - БАКБ е най-голямата ви позиция като тегло в портфейла, БТК е на второ място, за тези две позиции какви са ви очакванията и какво показват вътрешните анализи? М.М.: От гледна точка на това, че БАКБ е една от малкото банки, които се търгуват на фондовата борса към този момент и се оцени адекватно, чакат се още две или три банки на пазара и едва тогава ще може да се оцени през техните коефициенти цена/печалба и съответно коефициенти, касаещи активите. Едва тогава можем реално да направим някакъв бенчмарк за цената на тази акция освен вътрешния ни анализ и в тази връзка решението ни за тази банка може да бъде взето едва след IPO-тата на другите банки. Относно БТК, там знаете, писа се достатъчно. Д.П.: Очакваме развитието на подготвяната сделка и ще вземем своето решение. Искаме да видим кой ще е купувачът и т.н. (разговорът е воден преди новината, че купувач на БТК ще стане AIG Global Investment Group, бел.ред.)

- Имате ли вътрешни лимити като например дял от активите, който може да вложите в едно дружество и т.н.? Д.П.: Имаме вътрешни лимити, те са различни за всеки пенсионен фонд, защото не е съвсем еднаква инвестиционната политика на трите вида пенсионни фонда – професионален, универсален и доброволен, доколкото там хоризонтите са различни от гледна точка на входящи и изходящи парични потоци и няма как това да не влияе. Универсалният фонд например има 15-годишен хоризонт и там са малко по-дългосрочни вътрешните норми, които сме си поставили, докато при доброволния фонд трябва да спазваме едни малко по-стриктни правила за ликвидност.

М.М.: По принцип ползваме индивидуалното разглеждане, държавата ни е малка, компаниите са малки, няма натрупана история, но следим всичко – собственици, откъде са тръгнали, как са стигнали до сегашното положение, решението изцяло идва отдолу, гледа се макросредата и се избират единици от компаниите, считаме, че това е успешният подход. Анализът включва анализ на цялата публична информация, която е предоставена, анализираме информация за собствениците, с какво друго се занимават, техния имидж сред конкретни среди и техни партньори, всички тези фактори като цяло влияят за вземането на дадено инвестиционно решение. Имаме и критерии за “социално отговорна политика” на дружеството, каквато е и европейската практика. - Виждам, че в инструкциите за инвестиционната ви политика са заложени проценти. Д.П.: Да, за акциите е заложена доходност от 20%, за АДСИЦ 12% и за взаимните фондове 15%.

Въпреки че не сме принудени да инвестираме в ДЦК, сме заложили дял на ДЦК в портфейла си, защото ограниченията в закона, такива, каквито са в момента, включват два инструмента ипотечни облигации и общински облигации, които всъщност ги няма на пазара, и за ипотечните облигации разрешеният от закона дял на инвестициите е 30% от активите на фонда. Ние не можем да вложим в тях повече от 1-2%, защото това е реалното състояние на пазара. Останалите 28%, или когато напълним отделните инструменти като максимално разрешен лимит, остават между 10 и 20% - отново за ДЦК, които носят 3% доходност. - А не може ли да ги замените с депозити?

Д.П.: Депозитите са лимитирани на 25% според Кодекса, нямаме право на повече, но депозитите не са особено доходоносни, така че съгласно нашата инвестиционна политика сме заложили не повече от 16% от нашите активи да бъдат инвестирани в банкови депозити.

- Относно приключилия вече търг за акции на Тодоров АД можете ли да кажете дали играхте там? Д.П.: Няма IPO през тази и миналата година, в което да не участваме, може да е с малко, но се участва, защото търсенето надвишава предлагането с доста и само поради този факт понякога се реализира доходност извън всички останали елементи на анализа на самия емитент. - А по отношение на Каолин, КТБ, ПИБ? Д.П.: Да, имаме намерение да участваме, вече участвахме в Каолин, тепърва предстои да анализираме банките, но в Каолин е малко по-особено, както и в Тодоров, като Ви казвам, че участва пенсионноосигурителното дружество, не фондовете, защото, за съжаление, пенсионните фондове нямат възможност да участват, имаме възможност да купуваме, след като акциите се листват на борсата. - А пенсионноосигурителното дружество има ли ресурс да купи достатъчно голям обем и след това да прехвърли на фондовете? Д.П.: Никога дружеството не може да се сравнява с пенсионните фондове, за съжаление, и ние сме принудени да купуваме след това и не можем да реализираме цялата доходност. - Предприели ли сте мерки срещу това изискване в Кодекса? М.М.: Има писмо от КФН, което е отговор на наше запитване в тази връзка, което ни казва в прав текст, че сегашният запис на Кодекса не позволява да участваме, но те приветстват да бъде осъществена законодателна промяна. Считаме, че при следваща промяна в Кодекса може да бъде добавено. Д.П.: Сегашното състояние не е в интерес на осигурените лица и на капиталовия пазар. - Защо сте се спрели на ETFs, а не на някои конкретни компании, ако приемем, че индексите са първата комфортна зона, на която сте се спрели, коя е втората?

Д.П.: Взаимни фондове, колективни инвестиционни схеми, които обаче за момента трябва да са регистрирани в България, за да можем да инвестираме в тях, независимо в какво са вложили. Има чужди инвеститори, които са готови да направят фондовете и да ги регистрират в България, специално за нас. Имаме инвестиция във фондовете Пайниър от януари тази годината. - Кога ще започнете да купувате отделни чужди акции?

Д.П.: Разглеждахме въпроса и решихме, че ни трябва още малко време да подготвим екипа да анализира чуждите пазари, това не е толкова лесно, нито има много такива специалисти в България. Екипът се подготвя вече повече от половин година и мислим, че в следващите няколко месеца ще можем да им се доверим.

- Какво е влиянието на вашите капитали и като цяло на всички пенсионни фондове на пазара, можете ли да го „подпирате“?

Д.П.: Ние го подпираме от доста време. - Тоест ако спрете, той ще стои на място? А ако се оттеглите като купувач на пазара, какво ще се случи с него?

Д.П.: Ако направим рязко движение всички пенсионни фондове, това със сигурност ще се усети на пазара. М.М.: Много е специфично, като погледнахме инвестициите на колегите от другите пенсионни фондове, с някои от тях имаме известно припокриване, с други нямаме припокриване в акциите. Така че ако просто се оттеглим, вие виждате нашите акции в портфейла към 31 декември, голяма част от тях са блу-чип компании, така че ако не тръгнем да продаваме, не мисля, че тези позиции ще отбележат спад.

Д.П.: В момента търсенето надвишава многократно предлагането, разбира се включително и заради пенсионните фондове, но не само заради тях, явно паричният ресурс е в доста по-големи обеми, отколкото са предложенията на капиталовия пазар. Ето, аз виждам какво се случва с Каолин в момента (Интервюто е взето преди края на търга за Каолин – бел.ред.), каквото се случи и с Тодоров АД, каквото се случва и с всяко IPO към момента, във всички случаи поръчките надвишават многократно предложенията. Това е един процес, който ще бъде активен още вероятно няколко години и всички инвеститори ще се радват на всяко IPO, което излиза, и ще има по-голям интерес, отколкото са възможностите за покупка.

- В момента къде ви е по-изгодно да инвестирате, в чужбина или в България, къде ще насочвате по-големи капитали през тази година? Д.П.: Аз винаги съм твърдяла, че най-доброто за всички е, ако възможностите на българския пазар са такива, че да може да усвои тези големи български пари, каквито са пенсионните спестявания на нашите клиенти, това е една от целите на пенсионната реформа, с този ресурс да се стимулира икономиката на страната по най-различните предвидени в закона начини. Проблемът е, че не можем да очакваме капиталовият и финансовият пазар в България да се движат с темповете, с които нарастват активите на пенсионните фондове, очевидно е, че ние ги изпреварваме многократно, това е част от идеята, защото по този начин оказваме натиск. Но колкото и да оказваме натиск, част от парите няма къде да се инвестират в България, затова няма как да не тръгнат към други държави, защото нашият основен ангажимент към осигурените е да реализираме доходност за тях. - Какъв тип АДСИЦ са най-привлекателни за вас, при взаимните фондове също така само във високодоходни ли предпочитате да инвестирате? Д.П.: Започвайки отзад напред, не бих казала, че само високодоходните взаимни фондове отговарят на нашата инвестиционна политика, ние поемаме от умерен до умерено висок риск в дългосрочен план. Което означава, че в най-високорисковите колективни инвестиционни схеми си позволяваме да участваме с много малък дял от активите, за да не нарушим размера на риска на целия портфейл, който сме решили един пенсионен фонд, в частност Доверие, да има. Що се отнася до АДСИЦ, те също подлежат на много детайлен анализ от наша страна преди да инвестираме, това е начин да инвестираме индиректно на пазара на недвижими имоти. Всеки АДСИЦ си има свои особености, които никак не са без значение за инвеститора. Първо, такси, те са много различни при различните дружества и съществено променят размера на очакваната доходност. Второ, четем много внимателно техните устави, за да разберем каква е основната цел за регистрация на едно такова дружество със специална инвестиционна цел, дали е отворен тип и е предназначено наистина да влизат много инвеститори и да се набира капитал. Или е дружество със строго определен кръг от акционери. Предпочитаме тези, които са от отворен тип и са предназначени да привличат инвеститорите и да бъдат атрактивни за тях, ние не можем да си позволим нещо друго, но като цяло нямаме крайни позиции, отново като колективните инвестиционни схеми във високорисковата им част, някакви много малки части от портфейла можем да затворим и в такива дружества, но предпочитаме отворените.

- В такива като И Ар Джи 1 и 2, с установени активи или в тези, които постоянно увеличават капитала и увеличават придобитите имоти? М.М.: Имаме и от двата типа - А в земя или в други имоти?

 

М.М: И в двата типа. - А инвестирате ли във взаимните фондове, които действат в Югоизточна Европа, те в момента са три? Д.П.: Просто си позволяваме да инвестираме много малка част от портфейлите.

М.М.: Има и по-рискови фондове. Д.П.: Дори и рисков, даден инструмент, присъствайки в портфейла, увеличава диверсификацията, от тази гледна точка считайте, че инвестираме във всичко, което отговаря на нашите анализи, но различни количества. Допълнителна особеност на дружествата със специална инвестиционна цел е, че не са много ликвидни, затова инвестираме много внимателно, трудно се излиза от дружество със специална инвестиционна цел. М.М.: Говорим от гледна точка на Доверие, управляващ активи за над 550 млн. лв., в този смисъл, когато ние инвестираме дори малка част, често тази малка част е значима спрямо капитала на дружеството. В този смисъл липсата на ликвидност на пазара като цяло, пък и на по-новите дружества, каквито са АДСИЦ, създава известни затруднения. - Друго дружество от портфейла ви е Албена, какво очаквате например от Албена АД? М.М.: Изключително стабилно дружество, отдавна е в топ компаниите на българския пазар, заедно с Албена инвест холдинг, винаги можем да ги разглеждаме в комплект, тъй като и цените им се движат като скачени съдове. Считаме, че това е добре управлявано дружество, дружество, което успява да съхрани природата и облика си, не се промени, както стана в Слънчев бряг, Св. Влас и т.н. Разчитаме, че то ще си остане такова, съответно инвестициите, които предвиждат в Приморско, считаме, че също се подготвят по правилния начин. Възможностите им за продажби и въобще маркетинговите похвати, които използват, също са адекватни, подходящи както за България, така и за чужбина. Не считаме, че това е акция, от която ще има съществени изненади. Д.П.: Нито високи доходности, това е една стабилна акция, която много добре отговаря на профила ни.

 

- Като цяло за пазара на акции през тази година каква доходност очаквате, видях, че в инвестиционната ви политика са заложени 20%? М.М.: Ние сме консервативни инвеститори, в този смисъл е възможно пазарът да направи и 25, и 30%, въпросът е каква е дефиницията на пазара - дали е BG40, дали е SOFIX, дали е по-разширен индекс, който всеки може да си направи. Така че, гледайки консервативно на пазара, ние не инвестираме във всички компании, които се търгуват, по ред причини, за някои от тях вътрешният ни анализ казва, че са надценени. Така че консервативната ни прогноза е за 20% ръст на пазара.

- Голямо ли е изкушението да купите голям пакет от някоя неликвидна акция на ниска цена и след това да се вдигне цената например 5 пъти? М.М.: Виждаме го на пазара, ако трябва да сме точни, но не участваме. - IPO-то на Корпоративна ТБ представлява ли интерес за вас? М.М.: Всички IPO-та представляват интерес, но всички се разглеждат индивидуално. Анализира се проспектът, правят се всякакви оценки и прогнози за развитието в сравнение с други сходни компании.

Д.П.: Това, което трябва да отбележим обаче, което наблюдаваме тази година за IPO-тата е, че като че ли възможностите за печалба на инвеститорите вече са по-малки от самите параметри на IPO-то, които се публикуват като първоначално предлагане, за нас става ясно, че малко се сменя схемата на емитентите и ограничават възможностите за печалба на инвеститорите. Така че не изключвам възможността, ако тази тенденция се задълбочи, доколкото за нас представлява интерес само реализирането на доход, да се сблъскаме и с някое IPO, на което да преценим, че не си заслужава да участваме, защото са изчерпани още в самото начало по-голямата част от възможностите за печалба на инвеститорите, в полза на емитентите. - В момента нямате право да инвестирате в компании извън регулираните пазари на ценни книжа. М.М.: Коментирана е темата да бъде позволено на пенсионните фондове да участват в private equity фондове или да имат възможността на директни инвестиции в непублични компании, за да могат да реализират доходност, Знаете, очакваната доходност в такива компании е от порядъка на над 30%. - Считате ли, че пенсионните фондове са най-голям играч на родния пазар или има някой по-голям от тях в момента или по-активен?

М.М.: Има доста чуждестранни инвеститори. Д.П.: Банките също инвестират много, вероятно вече сме по-голям инвеститор от тях, но, следвайки тенденциите на развитие, със сигурност ще сме най-големият инвеститор на капиталовия пазар. М.М.: Банките играят и за чужди клиенти и не може да се определи лесно доколко те самите инвестират. Материалът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.

ТБ БАКБ АД(BACB)

БТК АД (отписана)(5BT)

Албена АД(ALB)