През юли миналата година акционерите на Специализирани бизнес системи АД (СБС) гласуваха за увеличение на капитала чрез публично предлагане на Българската фондова борса. През ноември Централен депозитар регистрира емисия акции на компанията, като регистрираният капитал е 3,319 млн. лв., а номиналът на една акция е 50 лв. Дружеството е основано през 1990 г. Основната му дейност включва системна интеграция, изграждане на решения за офиси, доставка, инсталация и сервизиране на компютърна и офис техника, доставка на интернет услуги и други.
С Кирил Желязков, изпълнителен директор и основен акционер на СБС, разговаряме за предимствата на публичните компании, IT пазара и глобалната конкуренция.
- Поради какви причини се забави планираното първично публично предлагане (IPO) на СБС?
Имахме много работа в края на миналата година. Като цяло ноември и декември бяха много силни месеци за целия IT бранш, не само за СБС. Ако погледнете сайта на Агенцията за обществени поръчки, ще срещнете името на СБС на доста места. За наш късмет, имаме добри реализации през двата последни месеца на миналата година, а като цяло ръстът ни спрямо предходната година е близо 38%.
Имахме възможност да действаме през ноември, когато щяхме да хванем еуфорията преди присъединяването към ЕС. Наши потенциални инвеститори питат защо не го направихме. Отговорът е, че не го направихме съвсем съзнателно – решихме, че не е от полза за компанията да бъде оценявана като част от общите очаквания от присъединяване към Евросъюза, а да изчакаме приключването на финансовата година, за да покажем какво сме постигнали и да оставим професионалните инвеститори и анализатори да ни оценят. В краткосрочен план може би сме загубили част от потенциално нарастване на акциите, но в дългосрочен план позицията ни е обяснима и е в голяма степен по-благоприятна за инвеститорите, тъй като им дава повече информация, избягват се емоционални непазарни фактори, които напомпаха борсовите индекси около Коледа.
- Кога да очакваме да се извърши IPO-то?
В момента проспектът е изготвен и предаден в Комисията за финансов надзор, направени са всички постъпки за процедурата. Като цяло позицията ни е пресметната и очакваме да го направим до края на март. Планираната емисия е достатъчно малка, тя е по-скоро сондираща, опипваща пазара – от 3,3 млн. лв. увеличаваме капитала на 5 млн. лв.
- Очаквате ли други компании от IT сектора да станат публични?
Има интерес в бранша. Медийни системи вече го направиха (през декември, бел. ред.). Ние първи обявихме намерението си да станем публично дружество. Имам няколко запитвания от колеги от бранша как се прави IPO и защо сме решили да го направим. Може би беше логично ПроСофт да ни изпревари, но те се ограничиха до облигации (емитирани през август 1999 г. с матуритет 2004 г., бел. ред.).
- Мислите ли, че точно този начин за привличане на средства, чрез излизане на борсата, е добре познат на българските компании? Доколко компаниите са запознати с предимствата му пред банковото финансиране и защо вие се насочихте към този начин на финансиране?
Борсовото финансиране не е никак евтино. По моя преценка то е по-скъпо от което и да е банково финансиране, защото лихвените нива по кредитите на българските банки се изравниха или отиват към изравняване с европейските. Всяка една работеща компания няма проблем да осигури финансиране срещу тотална цена на ресурса 6 до 8 пункта. Така че борсовото финансиране е несъмнено по-скъпо, но има едно друго огромно предимство, което ние смятаме да ползваме. Става въпрос за обществена позиция и за търсене на сигурност на операциите на фирмата. Борсовото финансиране всъщност е застраховка за бизнеса на всяка фирма, или поне такова е моето виждане. От тази гледна точка публичността на дружеството е една добра гаранция за операциите му.
- Каква е инвестиционната ви програма за набраните средства?
Емисията е целева и ще финансира разширяване на собствената лизингова програма на дружеството.
- Бихте ли посочили някои от големите поръчки, които сте изпълнили през 2006?
На местния пазар изпълнихме успешно поръчки за доставка на техника в Министерство на земеделието и горите, в Министерство на здравеопазването, Министерство на правосъдието, Националната агенция за приходите и други.
Може би най-голямата поръчка е автоматизацията на 268 училища в Румъния, което е двугодишен проект – стартира през 2005 г. със 112 училища, за които доставихме работните станции и изградихме компютърни мрежи. Работата ни бе добре оценена и през 2006 г. успяхме да вземем и разширението на проекта с още 156 училища.
- Тоест дейността на компанията не е ограничена само в България?
От много години не сме ограничени само в България. Освен в Румъния, развиваме дейност и в Македония – през ноември 2005 г. спечелихме поръчка на Централния регистър на Македония и доставихме техника за кадастъра на всички македонски общини.
През 2006 г. наши клиенти станаха казината Princess, което доведе до експорт на IT техника до екзотични дестинации като Тринидад и Тобаго, Карибите, Сао Томе и Принсипи, Белиз.
- По какъв начин реализирате операциите си извън страната?
За някои от проектите развиваме отделни партньорства. Например в Белград имаме дъщерна фирма. За други ползваме местни фирми, с които ни свързват дългогодишни търговски отношения. СБС има натрупан специфичен опит и технически капацитет, който се приема адекватно от партньорите ни.
- Имате дейности и извън IT сектора, бихте ли разказали за тях?
Имаме дъщерни фирми. Инвестираме и в сферата на недвижимите имоти. Имаме практиката да оперираме в собствени сгради. Към днешна дата СБС притежава централния склад и офиса на компанията в София, три магазина в столичния квартал Младост, сграда в Дупница, в Монтана и в Несебър. Дружеството инвестира и в производство на PET бутилки чрез Екопласт ЕООД, в селско стопанство чрез Агроинвест Тунджа АД, както и в транспортни услуги чрез СБС Транс ЕООД. Част от структурата на СБС са и Сконтова къща ООД, Счетоводна къща Перфекта, СБС Монтана, Комнет Варна и Българска лизингова компания ООД.
- Кои са големите клиенти на компанията у нас?
За 17 години сме спечелили доверието на доста клиенти. За миналата година имаме добри реализации. Освен споменатите вече доставки мога да добавя Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, Министерство на регионалното развитие и благоустройството. През последната седмица на 2006 г. спечелихме и доставка на офис техника за администрацията на Министерски съвет. Практически няма подразделение на държавната администрация, в което да не сме познат доставчик.
Сред дългогодишните ни корпоративни клиенти са АЕЦ Козлодуй, Асарел Медет, Софийска вода, HDI застраховане, Bulvaria и други. Всъщност това е и една от причините да искаме повече публичност и да допуснем и други акционери в СБС – стремежът ни да стабилизираме операциите си в обществения сектор.
- Към какъв пазарен дял се стремите и как смятате да го постигнете?
Пазарният ни дял зависи от това как се оценява пазарът. По предварителни данни продажбите ни от обичайна дейност (без страничните дейности) за миналата година възлизат на 12,893 млн. лв. спрямо 9,6 млн. лв. за предходната година. Резултатите не са никак малко спрямо чистия IT пазар. Според статистиките обаче в нашия сегмент попадат БТК и мобилните оператори и ако те бъдат включени, пазарният ни дял пада под 5%. Без тях обаче можем да заявим пазарен дял от около 10%. Очакваме нетната печалба за 2006 г. да се увеличи двукратно до 213 хил. лв. В крайна сметка пазарният дял не трябва да бъде самоцел. Например еднократна голяма поръчка силно изкривява статистиката, но не повишава сигурността на операциите, защото може да няма повторение.
- Какво е съотношението корпоративни клиенти и държавна администрация / крайни потребители?
Магазините ни в страната работят почти изцяло с крайни клиенти. Около 24-25% е делът на крайните клиенти през магазинната мрежа. Всъщност в СБС има три обособени търговски отдела - само за корпоративни клиенти, само за дилъри и търговци на едро и магазини, които работят с крайни клиенти.
- Какви ще се случи на IT пазара през настоящата година?
Модерно е да се дават прогнози, но точно днес е доста трудно. От една страна има подобряване на правилата, стабилизация и повишена информираност. От друга, никой не знае предварително как новите условия ще се отразят върху бизнеса. Ако се работеше в стерилна среда, в рамките само на една компания, съвсем ясно би могло да се каже как ще се отразят европейските промени и новото законодателство. Но промените рефлектират през хиляди клиенти и практически е невъзможно да се предвиди реакцията на всеки един от тях. Така наричаните "прогнози" всъщност са нашите очаквания за развитие на бизнеса. Базирайки се на състоянието на развитите пазари, относително лесно може да се прогнозира увеличаване на дела на услугите. Чисто хардуерният пазар започна да влиза в процес на насищане. Вече няма ведомство, офис или дом без компютър. Дойде времето, когато персоналните компютри наистина станаха персонални.
Променя се и манталитетът, начинът на предлагане. Няма уникални нови клиенти, които за първи път да купуват техника. Купувачите вече имат опит и високи изисквания към качеството и доставчика. Трябва да се докаже професионализъм, да се измести съществуващ доставчик, особено при корпоративните клиенти, където отдавна няма свободни ниши.
- Има ли вече конкуренция от съседните ни държави и това може ли да бъде повод за притеснения?
Конкуренцията е най-доброто нещо, което може да се случи на пазара, защото отсява можещите от неможещите. Отварянето на пазарите, от една страна, ще изостри конкуренцията, а от друга, ще я регламентира и пречисти в голяма степен. Може да споменем гръцките IT фирми, които работят на българския пазар от години, следвайки гръцките инвестиции в останалите икономически браншове - Сингулар, Мултирама, Плесио, Интраком и други.
По-осезаема заплаха днес са румънските компании. IT пазарът в Румъния е в пъти по-голям от нашия и по-развит. Имат данъчни преференции за инвестиции във високи технологии от доста време. Някои от румънските дистрибутори като Flamingo и Tornado опитват от години да оперират в България и вече познават спецификата на пазара ни. Отварянето на границите ще улесни операциите им. Няма да е лесно на българските компании, но ние също търсим допълнителни обеми извън страната.
- Как бихте коментирали компютърната грамотност на българите?
Мит е историята за хилядите български суперталантливи програмисти. Преди години страната ни е имала политика за създаване на кадри в IT, планирана и щедро финансирана. За съжаление тези кадри са приключили образованието си преди повече от 15 години, което е няколко поколения във високите технологии. Сега тези кадри са по-скоро успешни анализатори и ръководители в наши и чужди фирми, а не пишещи програмисти.
Днес компютрите са на мода и предизвикват интереса на младите хора, но превръщането на хоби в професия не те прави професионалист. Компютърните специалисти не бива да се разглеждат отделно от всички останали специалисти. За да стане добър, всеки специалист трябва първо да получи съответното образование, и то в истински ВУЗ, да отдели достатъчно време, старание и да добие практически опит.
- Топ 3 на най-продаваните компютри у нас?
Преди 5-6 години продажбата на маркови компютри беше епизодична, територия на държавните поръчки. В момента големите брандове са доближили ценовите нива до тези на асемблираните компютри. Има и тенденция на драстично поевтиняване и повишаване на техническите параметри на преносимите компютри. Пазарът се променя буквално ежедневно.
През СБС сред най-предпочитаните са IBM Lenovo – световен лидер в бизнес класа, тайванската Acer в икономичния клас и не на последно място компютрите, които SBS произвежда и налага като марка от години – SBS Profi Line и SBS Speedy Line, които също се радват на добър прием на пазара.
- Колко служители са наети в компанията към момента?
Общо около 140, като само в IT сектора са 90 човека.
13:01 | 13.09.22 г.