Как ще се внедрим в Европа зависи само от нас

Валентин Венков е на 43 години, от Търговище. През 1986 година е завършил Варненския икономически институт със специалност “Счетоводство и контрол”. През 1995 година основава счетоводна одиторска кантора “Венков” ООД, на която е управител. В момента в двата офиса на кантората работят 24 души и обслужват повече от 120 фирми главно от Търговище, по-малко от Омуртаг и Антоново.

Г-н Венков от четири години е и председател на Регионалната структура на БСЧП “Възраждане” за Търговище. В организацията членуват 43 фирми.

Според Валентин Венков цели на “Възраждане” са главно международните контакти със сродни организации и обмяна на опит. Той се гордее с това, че вече има изградена мрежа от контакти с бизнесмени от градовете, побратимени на Търговище – Козани (Гърция) и Санта Мария Дафейра (Португалия). За Валентин Венков едно от най-големите му постижения са, че е убедил португалския бизнесмен Едуардо Коща да вложи в България вече повече от 600 000 евро – закупил е земи по Черноморието, земя за строеж в Търговище и издателство в София.

През годината на няколко пъти “Възраждане” събира своите членове-работодатели и изнася лекции за различни проблеми – като например в края на октомври беседата бе за изискванията на трудовото законодателство - по спазването на условията на безопасен труд.

-Г-н Венков, от 1 януари 2007 година България става пълноправен член на Европейския съюз. Изискванията по отношение на качеството на продукцията, безопасни условия на труд, екология, квалификация на персонала и т.н. ще бъдат за не малка част от предприемачите непреодолимо препятствие. Все пак насреща си те имат фирми с 20, 50, че и повече години опит в пазарни условия с мощен финансов ресурс. Как ще посрещнем тези предизвикателства?

Веднага искам да подчертая, че не бива да се самоподценяваме и да си мислим, че на 3-ти януари догодина половината от предприятията в България ще осъмнат със запечатани врати. Много от българските предприемачи са “гърмени зайци” и, както казва народът, “не питай старило, а патило”. То не бяха промени в закони, инфлация, фалити на банки, дву- и трицифрени лихвени проценти за кредити, корупция и какво ли още не, което се стовари върху главата на всеки, който започна някакъв бизнес преди 10-15 години. Българският предприемач не само че оцеля, но се развива и продължава да инвестира в собствената си страна. Не бива да се пропуска и фактът, че всичко постигнато е в условията на лоша инфраструктура, без почти никаква подкрепа от държавата, а още по-малко от европейски фондове.

- Преди около 20 дни група предприемачи от Търговище се завърна от Португалия, където участва в международен конгрес за експортните възможности на регион Ентре Дору и Вога (северната част на Португалия). От какво бяхте най-силно впечатлени?

Магистралата от Лисабон до Порто, около 350 км – построена с помощта на Европейския съюз; частни предприятия с най-модерна технология – с подкрепата на ЕС; огромен бизнес Европарк и център за обучение на кадри за корковата промишленост – 100% финансиран пак от ЕС. - По думите на българи, които живеят в Португалия от около 16 години, преди 1994 г. тази страна е била по-зле и от България. Ще може ли в България да се случи нещо подобно? Аз мисля, че да. Стига бизнес, политици, администрация, трудови хора, интелигенция и т.н. да си сътрудничат, по-малко да крадат и искрено да желаят утрешният ден да бъде по-добър от днешния. Време е да помислим не как да се разделим със съдружника, да се скараме с комшията, да оплюем политиците, пък да не отидем на избори, а как обединени да си помогнем. Имаше такава поговорка: “Помогни си сам, за да ти помогнат и другите”... - Какво предприема местната структура на БСЧП “Възраждане” в тази насока?

Искам да информирам, че преди няколко месеца предприятия от Търговище и нашата организация подкрепиха Община Търговище за кандидатстване по програма “ФАР” за проект “Реконструкция на свързваща пътна инфраструктура за подобряване на достъпа до бизнес-зона Търговище”. Проектът вече е одобрен и е на обща стойност около 482 хиляди евро, като близо 300 хиляди евро се финансират от програма “ФАР”. Сега изниква въпросът: като дойде време за плащане, ще успеят ли българските предприемачи, дали подкрепа за проекта, а и други, които не са се включили тогава, да съберат своя дял от 24 500 евро, или ще благодарим на Европейската комисия за оказаното доверие, да си прибере парите и да ги даде на други?!

- Предстоящото членство в ЕС ще ни донесе и нови данъчни закони. Как ще реагирате на тях?

Вече е приет окончателно от парламента новият ЗДДС, предстои приемането на нови ЗОДФЛ и ЗКПО, промени в Закона за счетоводството. Доброто им познаване от счетоводители и предприемачи дава поне някаква минимална гаранция за предпазване от излишни глоби и неустойки. Стига естествено администрацията да следва духа на закона и да се прекрати практиката да има закон, след него правилник, след правилника наредба, след наредбата вътрешно указание и се спазва само указанието. Трябва да стане ясно, че коректният предприемач иска много повече от държавата, да бъде намален сивият сектор – работещите без фактури, договори и т.н. Причината е много проста. Несъбраното от този сектор с най-различни “хватки” държавата събира от изрядните. Пък и фалирала държава няма, има фалирал бизнес. Безспорен хит е приетото решение за 10-процентна ставка на кооперативния данък от първи януари 2007 г. Според мен това повече прилича на комисиона отколкото на данък. Искам да кажа, че за мен винаги по-важно е било кои разходи се признават, а не колко е процентът на данъка. Ако по една или друга причина не ми бъдат признати като разход закупените животни, а съм производител на салами, откажат ми данъчен кредит заради доставчика на доставчика на моя доставчик и трябва да платя допълнително 30% върху оборота, а не върху печалбата, то аз предпочитам 40% данък печалба, вместо признаването на разходи. В крайна сметка всичко зависи от нас!