Владислав Панев е председател на Съвета на директорите на УД Статус Капитал управляващо договорния фонд „Статус Нови Акции”. Преди това е бил изпълнителен директор на КД Секюритис портфолио мениджър на КД Инвестмънтс, като е работил и като финансов журналист в „Банкерь“ и „Дневник“. Има лиценз за инвестиционен консултант от 2002 г., като е и регистриран професионален инвеститор. С него разговаряхме за инвестициите на „Статус нови акции“, за целите на дружеството и за настоящото и бъдещо състоянието на българския капиталов пазар.
- Вие обявихте намеренията си „Статус нови акции“ да инвестира на борсите в региона. До момента какви покупки сте направили?
Вече инвестирахме на пазарите в Румъния и Хърватска, като вложенията ни на тези пазари достигнаха 28% от общите активи на фонда. През месец юни участвахме в първичното публично предлагане на акции на енергийната компания „Транселектрика” – Букурещ, като в момента това е най-голямата ни инвестиция въобще. Предвид факта, че това е монополист в този бранш, смятам, че дружеството ще продължи да бъде добра инвестиция.
В Румъния придобихме и книжа от „Ойл Терминал” – Констанца, което е все още преобладаващо държавна собственост и има индикации за приватизация през следващата година. В Хърватска вече закупихме акции от шест компании, като смятам че пазарът в Загреб все още е подценен спрямо българския, а в същото време ръстът на печалбите и други съотношения са по-благоприятни. Не на последно място оценявам и акционерната структура на дружествата в Хърватска, която предполага в много по-голяма степен активна търговия с акциите. На този пазар сме разпределили инвестициите си в по две компании от три сектора. Притежаваме акции от индустриалните компании „Подравка” (производител на популярните у нас храни „Вегета”) и „Кончар”, от „Ядранска банка” и „Привредна банка Загреб”, както и от туристическите „Плава лагуна” и „Ривиера”.
- Освен направените вече инвестиции към какви компании още проявявате интерес?
Очакваме приватизационният процес чрез фондовата борса в Букурещ да продължи. За следващите месеци се подготвят продажби на акции от „Ромтелеком” и „Трансгаз”, които са с водещи позиции в секторите си. До края на годината вероятно ще инвестираме и на пазарите в Сърбия и Турция, където също се очакват интересни приватизационни сделки. Вече сключихме договор със сръбски инвестиционен посредник и практически имаме готовност да започнем дейност в тази страна. Смятам, че финансовите компании в Белград се търгуват на добри равнища спрямо потенциала им за растеж. За мен много интересен е и пазарът в Босна и Херцеговина, където стъпиха доста европейски фондове. Засега обаче българските фондове нямат разрешение да инвестират там.
- Каква част от активите на фонда смятате да инвестирате в книжа на чужди компании?
Това зависи от състоянието и перспективите на тези пазари. Ако преценим, че те дават по-добри възможности за печалби, ще повишим дела на чуждестранните компании до 40% от активите в края на 2006 година. Амбицията ни е да се утвърдим като водещ фонд за балканския регион, което предполага доста по-широка диверсификация на портфейла. Вероятно до една-две години вложенията ни в български акции ще намалеят до около 25% от активите. Все пак това зависи от очакванията ни за растеж в една или друга страна от региона.
- При вземането на инвестиционно решение как определяте акции на какви компании да придобиете?
За мен е много важно компанията да притежава познати търговски марки на пазара, на който работи. Тяхната цена обикновено се хваща трудно от счетоводните баланси. Успешно провежданата политика за растеж от страна на мениджмънта също е сред важните компоненти. В случая с компаниите в Румъния пък става въпрос за практически монополисти в съответния бранш, чиито приходи и печалби трудно могат да пострадат от силен конкурентен натиск. Има много случаи, когато дружества от един и същи отрасъл в съседни държави се котират на различни цени спрямо финансовите им показатели, при липса на обективни причини за това. Практиката показва, че тази пазарна „несправедливост” се изчиства по-скоро рано, отколкото късно.
- Каква средногодишна доходност очаквате да постигнете през следващите пет години?
Смятам, че икономиките в региона ще продължат да се възползват от присъединителните процеси към Европейския съюз и отварянето на пазарите, с което ще реализират висок растеж. Това предполага нарастване на инвестициите и подем и на фондовите борси. Приватизацията чрез капиталовия пазар също ще е фактор, който ще помага за постигането на добри доходности. Според мен средногодишната доходност на борсите в региона ще бъде 13-18%, като се надяваме постигнатите резултатите на „Статус Нови Акции” да бъдат над средните.
- Какви цели сте си поставили в професионален план?
Целта на всяко управляващо дружество трябва да бъде да постига максимално добри резултати за своите клиенти при съответното ниво на риск. Смятам, че ръста в цената на „Статус Нови Акции” може да удовлетвори инвеститорите ни, като е ясно че по-малко от 4 месеца, откакто започна публичното предлагане на дялове на фонда не може да е достатъчен показател за бъдещото му развитие. В момента подготвяме нови фондове, с които смятаме да изненадаме приятно сегашните и бъдещите си инвеститори, както и да внесем допълнителни новости на пазара. Фондовата индустрия в България се развива бързо през последната година, но очакванията ми са ръстът на активите, управлявани от колективни инвестиционни схеми, да продължи да расте с трицифрени темпове в проценти през следващите 2-3 години. Решаващи за това ще са увеличаващите се активи на пенсионните фондове и другите институционални инвеститори, както и ръстът на спестяванията на населението.
- Наскоро получихте разрешение от КФН да инвестирате в Химимпорт. Какви са очакванията Ви за старта на търговията с акциите на дружеството на борсата?
Стремежът за листване на големи компании на фондовата борса у нас е похвален, макар и да не е достатъчно условие да се инвестира в тях. В случая с Химимпорт става въпрос за излизане на пазара на група, чийто бизнес обхваща няколко перспективни отрасъла за българската икономика. Инвестициите във финансовата сфера с цел обхващане на всички гами от продукти е добър начин за развитие на бизнеса от страна на местни инвеститори с цел да устоят на конкуренцията на глобализиращия се пазар. Останалите отрасли, в които групата на Химимпорт е сред водещите играчи, също не са за подценяване. Затова смятам, че ако мениджмънтът на компанията постигне добри резултати, перспективите пред купувачите на акции от нея са много добри.
- Какви са очакванията Ви за българския капиталов пазар до края на годината? Какво въздействие ще окаже оповестяването в края на септември на решението на Европейската комисия за еврочленството ни?
Най-характерната черта на нашия пазар, която вече започна да се проявява, е загубата на водещия статут на акциите на дружествата със специална инвестиционна цел. Според мен доходността от вложения в тях ще започва да отстъпва на печалбите от индустриалните компании. Като цяло смятам, че последните три месеца на годината ще са позитивни за акциите на българските дружества, като може би растеж ще наблюдаваме още през последните дни на септември вследствие на освобождаване на пари от увеличението на капитала на Химимпорт.
Вероятно докладът на Европейската комисия ще съвпадне с възходящ тренд на пазара. Едва ли обаче той ще е причината за растежа, особено ако в него се казва това, за което всички предполагат – че най-вероятно България ще стане член на ЕС от 1 януари 2007 година.
04:34 | 29.08.22 г.