Богомила Христова: Професията ДВИ се нуждае от утвърждаване

Mениджмънтът отделя 20% от работното си време за комуникация с инвеститорите, а в кризисни моменти - до 90%; ДВИ помага в това отношение и улеснява управлението

Богомила Христова е основател и председател на Българската асоциация на връзки с инвеститорите и директор за връзки с инвеститорите (ДВИ) в Индустриален холдинг България, където работи от създаването му през 1996 г. Извършва дейност в областта на връзки с инвеститорите, търговия с ценни книжа, финансови анализи, корпоративно управление, комуникации и връзки с обществеността. Преди това е работила в застрахователния Холдинг България, (сега Алианц България). Член е на надзорния съвет на IIRF, Член на Управителния съвет на Клуб на стипендиантите на Фондация Буров. Бивш председател на Български клуб на директорите за връзки с инвеститорите. Завършила е УНСС, специалност Финанси – Банково дело.

- Г-жа Христова, разкажете ни нещо повече за създаването на Българската асоциация на връзки с инвеститорите. Как дойде идеята за създаването й, от колко време съществува?

Българската асоциация за връзки с инвеститорите (БАВИ) създадохме през септември 2005 г., като идеята бе да се продължи традицията на българския клуб за директор за връзки с инвеститорите и постигнатото до момента в тази сфера. Целите на организацията са да популяризираме професията връзки с инвеститорите (ВИ), да спомогнем тя да се утвърди във вида, в който се упражнява на световно ниво, да подпомагаме хората упражняващи тази професия да се научат да я изпълняват на световно ниво, да ги обучим добре, да защитаваме техните интереси, да въведем високо-етични и професионални стандарти по връзки с инвеститорите. Всичко това би допринесло за поддържане на благоприятна среда за привличане на национални и чужди инвестиции в страната ни. Нещото, с което се гордеем е, че сме член на Международната федерация по връзки с инвеститорите (IIRF). Тя е световна организация на професионалните организации по връзки с инвеститорите и включва всички страни с развити капиталови пазари – САЩ, Англия, Франция, Италия, Япония, Канада и други - общо 25. От Източна Европа членове сме само България, Русия и Полша, нещо, което е положително, защото България влиза на световната карта на професионалистите за връзки с инвеститорите.

- В момента от колко членове се състои вашата организация?

В момента имаме около 30 членове. Идеята е да членуват хора, които наистина искат да упражняват тази професия и имат желание да се развиват в областта на ВИ.

- Какви са конкретните условия за членство във вашата асоциация, може ли някой, който не е директор, да бъде член?

Може. В нашата организация членуват не само директори за връзки с инвеститорите, но и специалисти, които упражняват тази професия. Също така имаме асоциирано членство за тези, които са начинаещи или нямат шестмесечен стаж по професията връзки с инвеститорите. Те могат да станат асоциирани членове. Също така сме отворени за студенти, които желаят да се обучават, включително винаги каним студенти на нашите мероприятия. Аз изнасям лекции пред студенти, обяснявайки какво е Връзки с инвеститорите, като гост лектор на различни преподаватели. Професията е много интересна, по принцип е сравнително нова и непозната дори в световен мащаб. Тя е възникнала в General Electric през 50-те години на миналия век, когато те са разделили отдела по PR на 2 – PR и IR – Public Relations и Investor Relations. Оттогава се създава тази професия. За мен тя има голямо бъдеще.

- А в България?

В България инициативата, мисля на Комисията за финансов надзор, в ЗППЦК да въведат изискване във всяка публична компания да има директор за връзки с инвеститорите е много добра. Знам, че е имало дебати дали това да се нарича корпоративен секретар или директор за връзки с инвеститорите. Хубавото е, че се реши да бъде второто. По принцип в световен мащаб това са две различни професии, докато у нас се съчетават и двете в ДВИ. Колегите от федерацията винаги се изненадват когато разберат, че в България по закон се изисква да има ДВИ, защото България, заедно с Бразилия, са единствените страни в света, в които тази длъжност се регламентира със закон. Но, от друга страна, това се счита за много позитивно, тъй като в развитите капиталови пазари позицията ВИ е възникнала с течение на времето поради необходимост да я има. В момента в България не във всички компании има директори човешки ресурси, какво да говорим за узряването да има директор връзки с инвеститори. От тази гледна точка колегите в чужбина смятат, че сме привилегировани. Лично аз смятам, че това е било правилното решение. Занимавам се с професията ВИ преди да е въведена по закон. Нашето дружество (бел. ред. Индустриален холдинг България) беше едно от първите публични дружества, създадено като приватизационен фонд и имаше много акционери, т.е. тези функции, които изпълнявам в момента, съм изпълнявала в почти същата степен и размер още от създаването на дружеството – връзка с акционерите, както и функцията на корпоративен секретар.

- А каква е основната разлика между PR-a и IR-a и случва ли се в публичните дружества да се изпълняват и двете?

Да, случва се и е задължително да има и двете. PR-ът продава продуктите на компанията, повече е насочен към това какво произвежда компанията, също и за самата компания, но основно за продуктите й. А IR-ът продава компанията на акционерите, вече компанията като продукт. „Продава“ е грубо казано, но на практика е така – връзките с инвеститорите комуникират с инвеститорите, тези, които купуват акции от компанията, и фактически на тях се предоставя цялата информация. Разликата е също, че нивото на образование, което трябва да има IR-ът, е различно, публиките с които се контактува - също. IR също контактува с широката публика, но повече е насочено към финансовата област. Трябва много добре да разбира от финанси и от бизнеса на компанията. Комуникационните умения също са много важни, защото една трета от връзките с инвеститорите е комуникации.

- А връзката с журналистите?

Да и те влизат в тази аудитория, но най-вече финансовите журналисти. Реално длъжностите малко се преплитат, но има разграничения. Като цяло винаги работят ръка за ръка. Аз мога да кажа, че в България почти никога професията връзки с инвеститорите не се изпълнява сама по себе си. Обикновено колегите съчетават или главен счетоводител и директор за връзки с инвеститорите (ДВИ), или човешки ресурси и ДВИ, в някои случаи администрация, или PR и връзки с инвеститорите. Все още няма само ДВИ, но имайки предвид как се развива законодателството относно чувствителната информация, вътрешна информация и въобще информацията, която трябва да се предоставя за публичното дружество, работата по връзки с инвеститорите все повече ще се увеличава. Според мен, особено за истинските публични дружества, които искат да бъдат такива и да се развиват, е задължително един човек да е отдаден само на ВИ. Да не говорим, че в развитите страни има отдели за връзки с инвеститорите – двама, трима, четирима, в зависимост от големината на компанията. Също се ползват услуги за връзки с инвеститорите на външни фирми.

- Все пак можем ли да изброим основните задължения на един ДВИ? Много хора си представят, че задълженията им включват единствено предаването на отчетите.

Всъщност това е абсолютният минимум на дейността. Точно това е разликата на професията в България, както се разбира до този момент, и това, което се упражнява в по-големите публични дружества. По принцип ВИ обхващат цялата комуникация с потенциални инвеститори, с финансови анализатори, с институционални, дребни инвеститори, с фондова борса, Kомисия за финансов надзор и финансови журналисти. Те са отговорни да предоставят информация за развитието на компанията по всяко време на денонощието, да уведомяват за всякаква информация: чувствителна - ad hoc, регулярна, отчети, абсолютно всичко, което се случва с компанията. Това е лицето за връзка с инвеститорите, тъй като в крайна сметка публичното дружество е дружество, в което има много интереси на инвеститори, които са вложили парите си там. Затова човекът, който отговаря и контактува с тях, винаги трябва да е на разположение, защото става въпрос за техните пари. Това е едната част от нещата. Другата част, която в България се вменява за тази позиция, е частта корпоративен секретар. Тази длъжност изисква винаги да се присъства на заседанията на Управителния и Надзорния съвет, на ръководството като цяло. Това също помага ДВИ да е информиран за управлението на компанията, да знае какво е „в главата на мениджмънта”, за да може да осъществява ефективна комуникация. Той отговаря за организирането на Общо събрание на акционерите, т.е. административно обслужва ръководните органи на дружеството.

- Свикнал ли е според вас българският акционер да търси информация от ДВИ-та?

В приватизационните фондове първите инвеститори, които ни търсеха, още преди да има Cobos и да се популяризира търговията на капиталовия пазар, бяха именно дребните инвеститори, защото те знаят, че са вложили бонови книжки и ни търсеха постоянно за дивиденти, за това как могат да продадат акции. Така че дребните инвеститори се обаждат, но се интересуват най-вече от дивидента. Има разбира се и такива, които имат малко акции и се интересуват от това как се развива дружеството като цяло.

- А как ще определите нивото на българските ДВИ-та?

Моите впечатления са следните: в повечето случаи българските ДВИ-та съчетават няколко функции, най-често срещано е главен счетоводител и ДВИ, особено в по-малките дружества. Мога да кажа, че откакто се въведе длъжността, нивото значително се повишава. Мога също да кажа, че колегите са изключително отговорни и проявяват интерес постоянно да се самоусъвършенстват в професията. Разбира се, на различно ниво, но според мен това зависи какви инвеститори търсят компанията и каква информация искат. А в момента, в който дружествата започнат да правят IPO-та и да търсят инвеститори за своите капитали, ролята на ДВИ ще се осъзнае още повече. Другото преимущество на позицията ДВИ в едно публично дружество е това, че той всъщност облекчава работата на изпълнителните директори в частта комуникация с инвеститорите. Има най-различни статистики за това колко време отделя мениджмънтът да говори с инвеститорите, защото на тях не може да се откаже информация. Най-често се споменава, че мениджмънтът отделя 20% от работното си време за комуникация с инвеститорите, а в кризисни моменти се отделя до 90% от времето. В тази връзка ДВИ улесняват много мениджмънта. Един ДВИ трябва да има много висока култура на общуване, знания за компанията, за пазара като цяло. Много често инвеститорите и анализаторите търсят еднократен контакт с изпълнителния директор, чисто опознавателен, просто да видят очите му. След това изцяло разчитат на контакта с ДВИ, защото си дават сметка че изпълнителните директори трябва да управляват компанията.

- Миналата седмица организирахте семинар „Чувствителна информация за цената на акциите, вътрешна информация“, как може да бъде обобщен той?

Като цяло смятам, че семинарът мина много успешно, особено позовавайки се на мненията на колегите. Бяха доволни от темите, от лекторите, въобще от дискусиите, които се повдигнаха по време на семинара. Семинарът се проведе със съдействието на Комисията за финансов надзор и БФБ- София. Поканихме тях да представят нормативната уредба по темата Чувствителна информация, вътрешна информация към днешна дата и наблюденията им от практиката по разкриването на тази информация. По време на дискусията колеги поставиха въпроса за голямата отговорност, която се вменява на ДВИ – те носят отговорност и биват наказвани при непредоставяне на информация и неизпълнение на техните задължения дори когато това не зависи от тях. В същото време се стигна до извода, че професията ВИ се нуждае от утвърждаване и по-голямо признание на нейната важност и разбиране на нейната същност от мениджмънта и останалите служители в компанията.

През втория ден на семинара взе участие г-н Фред Стоун, член на борда на IIRF, който до съвсем скоро е изпълнявал длъжността шеф на IR Solutions на Лондонска фондовата борса и има изключително богат опит в областта на връзките с инвеститорите. Неговият отдел се е занимавал с привличането на нови емитенти, които се листват на Лондонската фондова борса. Той направи много интересни презентации за чувствителната информация и за това как да се поддържа дейността ВИ, така че да се печелят награди, т.е. най-добри практики по ВИ. По време на семинара бяха дадени и редица примери за чувствителна и нечувствителна информация. Например той ни каза, че под чувствителна информация се разбира дори счупването на крака на изпълнителния директор по време на ски.

Другото, което представихме бе технически средства за разкриване на информация – теле- и видео- конференции, streaming, webcasting, нещо необходимо в ежедневната работа. Третата част на семинара имаше за цел да внесе яснота и да се получи дискусия по новия проект на Закон срещу злоупотреби с финансови инструменти (ЗСЗФИ), който в момента е подготвен и се очаква да се приеме от парламента.

Венелина Павлова, докторант по право на капиталовите пазари в Хамбург, направи презентация за нормативната уредба и за опита по отношение разкриването на информация за т.нар. Directors’ Dealings – сделки на лица на ръководни функции в публично дружество. Тези сделки и обявяването им са предмет на регламентация на ЗСЗФИ и ще бъдат новост на България. Оказа се, че законът покрива европейските директиви по отношение на злоупотребите с финансови инструменти и не би могло да се избегне неговото въвеждане.

Постави се интересен въпрос за честотата на междинното отчитане – както знаем, тук се предоставят тримесечни отчети – нещо, което във Великобритания вече не се практикува. Там се отчитат на 6-месечен период. Според мен този въпрос заслужава преразглеждане, трябва да се прецени дали наистина е необходимо да се правят отчети на тримесечие – дали те са толкова важни за инвеститорите или е достатъчно 6-месечното отчитане. Разбира се, трябва да се съобразим със световните тенденции, тъй като инвеститорите купуват акции по целия свят и за да могат българските компании да привличат капитали, трябва да се държат като тези, които са листвани в Лондон и Ню Йорк.

Повече за семинара „Чувствителна информация за цената на акциите, вътрешна информация“: Фред Стоун: Компаниите трябва да поддържат интереса на пазара към себе си Глоби от 200 лв. до 200 хил. лв. за търговия с вътрешна информация Л. Леков: Борсовата търговия ще става все по-активна

Модерни технологии поставят нови възможности за бизнес комуникация