Как се отрази пандемията на производителите на вино и защо се увеличава броят на избите в страната - това коментира пред Investor.bg Йордан Чорбаджийски, председател на УС на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК).
Г-н Чорбаджийски, след началото на гроздобера какво очаквате като количество и качество на реколтата? Благоприятни ли бяха климатичните условия през годината за производителите?
Времето беше с нас тази година, бих казал, че климатичните условия бяха чудесни, за разлика от голяма част от държавите-производителки на грозде в Европа, които бяха засегнати от суша, горещини и измръзвания. Средното количество за страната ще бъде с 20% повече в сравнение с предходната реколта. Това се дължи на по-благоприятното за лозята време с повече валежи в сравнение с миналата година. По прогнози гроздовата реколта ще бъде с добри захарни и качествени показатели – отлични за производство на висококачествени вина.
Какво можем да очакваме като количество произведено вино по предварителни данни?
Очаква се да бъдат прибрани 145 хиляди тона винено грозде, а от него могат да бъдат произведени около 100 млн. литра вино. Количествата са достатъчни, за да задоволят нуждите на вътрешния пазар.
Как пандемията се отразява на производителите на вино? Има ли промени при консумацията в страната и при износа?
Covid пандемията нанесе силен удар върху производителите. В периодите, в които заведенията и ресторантите не работеха, производителите практически нямаше къде да реализират своята произведена стока. Единственият канал за продажба беше търговската мрежа, а голяма част от колегите инвестираха в системите си за онлайн търговия, за да могат да отговорят на очакванията на потребителите. Затварянето на ХоРеКа канала удари най-силно малките бутикови изби, чиято дистрибуция е ориентирана предимно в заведенията.
Консумацията се пренасочи в домовете на хората, а продажбите – в магазинната мрежа.
През летните месеци с разхлабването на мерките се усещаше раздвижване на пазара.
Пандемията показа, че виното е напитка, която се консумира предимно в социална среда. Голяма част от хората и сега продължават да се събират в малки групи в неформална обстановка и по домовете си, но българският потребител обича да консумира вино предимно навън.
Как мярката за съхранение на вино се отрази на сектора?
Мярката беше изключително нужна и навременна, защото даде възможност на производителите вземат да глътка въздух в периодите, в които студеният пазар практически не функционираше. „Кризисно съхранение на вино“ представлява субсидия, която се изплаща на производителите на напитки за тези количества течности, които не могат да се реализират на пазара в условията на пандемията и последствията от нея. Тази мярка беше инициирана от НЛВК по искане на бранша и финансирането й беше извън обхвата на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор.
От 2019 г. до 2021 г. регистрираните винопроизводители се увеличават от 282 на 327. На какви пазари разчитат производителите предвид увеличаващата се конкуренция?
Конкуренцията се увеличава, но и търсенето се увеличава. Последните години родният пазар се развива, виното се консумира целогодишно, почти няма сезонност при бели, червени и розови вина.
Моето мнение е, че новите играчи на пазара се ориентират предимно към вътрешния пазар и Европейския съюз, защото Азия и Северна Америка имат много голям глад и търсене, на което новите малки бутикови изби трудно могат да отговорят. Това че производителите се увеличават, е чудесна новина, която показва, че има интерес към този сектор от бизнес гледна точка и че той може да бъде рентабилен в България.
Кои сортове грозде са най-търсени за преработка в последните години?
Совиньон блан все още господства на пазара. Потребителите го припознаха, защото е свеж и се съчетава отлично с различни видове храна, както и самостоятелно. Освен него Пино гри също се радва на голям интерес, Ризлингът също се превърна последните години в предпочитан сорт на винолюбителите.
Ефирните и леки розета са незалязваща тенденция от години и са предпочитана напитка, също като Совиньона, заради свежестта и различните възможностите за съчетание с храна. Сортовете от Новия свят засилват своето търсене от винолюбителите. Тенденциите последните години са на търсене на свежи вина с плодови аромати и по-ниско алкохолно съдържание.
Видяхме няколко протеста на производители на грозде заради ниските изкупни цени. Според лозарите е възможно в следващите години да наблюдаваме засилено изкореняване на лозя. Смятате ли, че така ще се развие ситуацията и какво очаквате по отношение на изкупните цени?
Изкупните цени тази година са с 30% по-високи от миналата, а поводът на протестите не бяха цените на гроздето, а ниските субсидии, които получават гроздопроизводителите. Техните искания бяха в актуализацията на бюджета да бъдат отделени средства за помощ на сектора.
В крайна сметка, средства ще бъдат заделени за гроздопроизводителите и те ще получат помощ по извънредните ковид мерки. По-важно е обаче да има дългосрочна стратегия за справяне с проблема и в момента с Министерството на земеделието, храните и горите работим по това секторът да бъде включен в Плана за стратегическо развитие на следващия програмен период. Това е единственият начин да бъдат увеличени субсидиите за гроздопроизвеодителите в дългосрочен план
На откриването на гроздобера коментирахте проблема със сивия сектор и необходимостта от затягане на контрола на малките дестилерии. Според Вас какви количества алкохол се произвеждат в сивия сектор? Какви мерки – организационни и законодателни биха помогнали за решаването на проблема?
Плододаващите лозя в страната са над 600 000 дка, а лицензираните производители прибират годишно 150 000 тона грозде. Това количество е едва 50% от предполагаемата реколта от грозде.
Към тях можем да добавим и други плодове, съдържащи захар, които се използват за производството на ракия – сливи, круши, джанки и пр. От тези цифри съдим, че сивият сектор в страната представлява около 60% от пазара на спиртни напитки. Предполагаме, че на тъмно се произвеждат над 10 млн. литра ракия годишно и в тази цифра не включваме другите спиртни напитки.
За справяне със сивия сектор трябва най-вече воля. Решението е затягане на контрола над нелегалните производители и това може да се осъществи чрез мобилни групи на местата, където се продава суровина – пазари, тържища и пр. Проверки на и за фискални устройства може да бъде осъществена от контролните органи на НАП, а на регистрираните малки дестилерии може да бъде приложен същият стандарт на контрол, както на лицензираните – с видеонаблюдение и контрол на точките на входовете и изходите.
По повод идеята за създаването на взаимноспомагателен фонд за производителите на грозде и вино според Вас как трябва да се организира такъв фонд и кой трябва да го финансира?
Финансирането на Фонда трябва да бъде и от държавата, и от бранша. Фондът ще представлява комплект от инструменти и буферни средства, които да спасят от фалит гроздо- и винопроизводителите при щети върху реколтата в резултат на природни бедствия, загуби на пазари и други възникнали обстоятелства.
Йордан Чорбаджийски е председател на УС на Националната лозаро-винарска камара и зам.-председател на Националния съвет по храните.
Той е иизпълнителен директор и член на УС на Black Sea Gold Pomorie, като преди това е заемал и други ръководни позиции в избата. Носител на наградата в категория „Търговия и услуги“ от конкурса „Мистър и Мисис Икономика“ 2019 г.
Роден е на 7.08.1982 г. в София. Завършил е Финанси и Икономика на търговията в Стопанска академия „Димитър А.Ценов“ – Свищов.
Националната лозаро-винарска камара е учредена през февруари 2000 г. и обединява на професионална основа всички, заети в лозарството и винарството. Камарата поддържа регистър на гроздо- и винопроизводителите в България. Лозаро-винарските камари издават сертификати за произход на качествено вино, за автентичност на гроздова ракия и бренди и формират дегустационни комисии за органолептичен анализ. НЛВК изготвя стратегия за развитие на лозарството и винарството, и осъществява политиката в този сектор.
17:14 | 13.09.22 г.