Бистра Илкова има 25 години опит във финансовата система, като от тях 16 в банковата сфера, а на капиталовия пазар е от 1995 г. Основател е на ИП Авал Ин, а за кратко е била председател на държавната Комисия по ценни книжа. Магистър по финанси, омъжена, с една дъщеря. От средата на декември 2005 г. Бистра Илкова е изпълнителен директор на БФБ– София. С нея разговаря Кристиян Костов.
- Само преди седмица във Велинград се проведе втората кръгла маса за развитието на капиталовия пазар. Какви са основните въпроси, които предстоят за решаване през 2006 г.?
Два са основните акценти според мен, които стоят като развитие пред борсата през настоящата година, и те се виждат от инвестиционната общност. На първо място е привличането на нови емитенти и Българската фондова борса е естественият двигател за този процес. Възходящото развитието на БФБ-София и капиталовия пазар са в основата на нещата, защото от развитието на този въпрос зависи от голяма степен, доколко инвестиционната общност ще има работа, ще съумее да печели пари от бизнеса. Доколко ще съумеем да развием пазара, това ще зависи от всички нас – инвестиционните посредници, инвестиционните дружества, договорните фондове, дружествата със специална инвестиционна цел, регулаторния орган – Централния депозитар и всички останали. На втората кръгла маса продължихме разговорите, свързани с бъдещото развитие на Българска фондова борса. Бяха представени различните модели за евентуалните бъдещо интегриране с техните силни и слаби страни. Нашата борса следва да се интегрира към силна борса или борсово обединение и в същото време да има относителна самостоятелност в своето бъдещо развитие. Трябва да работим в среда, която ще ни осигури конкурентоспособност и високо технологично равнище и в същото време да сме относително самостоятелни. Имам предвид единна точка на ликвидност, кръстосано членство и др.
- Кои са борсовите оператори, които проявяват интерес към нас и кога можем да очакваме резултати?
Интерес за интегриране има от страна на OMX и от Виенската фондова борса. Всички знаят, че в годините назад е имало разговори и с Атинската борса, но засега все още нямаме конкретни предложения. На първо време колегите от Виена предлагат договор за сътрудничество, най-вече в областта на изграждането на съвместен индекс. Подобни индекси Виена е предложила и е реализирала с Букурещката и Белградската фондова борса. Едно бъдещо изграждане на съвместен индекс по никакъв начин не ни обвързва. На разговорите, които ще водим с борсите и борсовите обединения, които проявяват интерес към нас, ще искаме да стане ясно, че това, което ни предлагат е най-доброто за българския капиталов пазар. Ръководството на борсата не може да вземе решение какво да е бъдещето на държавния дял в капитала й. От Министерството на финансите като принципал на държавния дял изявиха желание да направим предварителните проучвания и анализи и да предложим няколко стратегии за реализация на проекта приватизация на Българска фондова борса. Имаме уверението, че процесът ще бъде извършен така, че той ще е най-удачният за бъдещето на капиталовия пазар. Резултатите в тази насока могат да се очакват към края на годината.
- Смятате ли, че промените в правилника на БФБ ще допринесат за повишаване на ликвидността и интереса към борсата?
Аз лично не смятам, че промените в правилника на борсата ще допринесат за повишаване на ликвидността, защото този въпрос може да се реши с идването на нови и интересни компании на пазара. Промените, които правим, са наложени от ежедневната работа и се правят, когато практиката налага това. Те са насочени към подобряване на самата работа и създаване на приложение за работа на маркетмейкъри, което е много важно и се чака от пазара. Наредбата за късите продажби и маржин покупките е в сила от 2004 г., но в момента е неработеща, тъй като на инвестиционните посредници не е дадена възможност да работят като маркетмейкъри. Най-голямо раздвижване имаме при обсъждане на регистрационния пазар, който предвиждаме да създадем и който бе обсъден на кръглата маса във Велинград. По първоначалните критериите, които предвиждаме, тук биха попаднали доста дружества, нетъргувани от дълго време. В хода на обсъжданията се оказа, че най-големият проблем е, че част от тези дружества са печеливши компании, които разкриват информация и представят отчети, но са нисколиквидни, тъй като free float-ът при тях е много нисък. Отново бяха поставени и въпросите за административно отписване от регистъра на Комисията за финансов надзор и за облекчено търгово предложение. Бе изразено общо мнение, че не може изключително неликвидните дружества да стоят редом до най-добрите. Все още търсим баланс от всички изразени становища.
- През 2005 г. оборотът на БФБ отбеляза ръст от 99 на сто, за да достигне 3,183 млрд. лв. Събитието на годината според брокери бе листването на акциите на БТК и създаването на договорните фондове. Какво можем да очакваме през настоящата година?
През настоящата година хит ще продължават да бъдат договорните фондове и акционерните дружества със специална инвестиционна цел. Много съм доволна, че още преди две години с излизането на Закона споменах, че този вид компании ще са хитът на пазара. Това са много интересни инструменти, които се правят и управляват от специалисти в бранша, което е предпоставка за бързото развитие на този бизнес. Тези фондове представляват интерес и за институционалните инвеститори - пенсионните фондове, застрахователните компании, инвестиционните дружества от отворен и затворен тип и банките, които инвестират в тези инструменти, за да максимилизират своите доходи и да разпределят риска от активните си операции. Другият акцент за тази година е да привлечем добре работещия български бизнес на борсата. Мисля, че е важно всички, които работят на този пазар, да участват в популяризацията на процеса, включително медиите. В края на 2004 г. и в началото на 2005 г. ние възложихме на Центъра за икономическо развитие да направи един анализ, една снимка на съществуващото положение на капиталовия пазар и да очертае стратегическите пунктове, по които трябва да се развиваме. Това е един основополагащ документ, който може да се намери на страницата на борсата и ни дава насоките какво трябва да правим сега.
- През 2005 г. едва три компании, освен АДСИЦ, се листваха на борсата. Защо липсва интерес към БФБ от големите български дружества и какво ще предприемете вие като институция?
Планираме да създадем отдел за привличане на емитенти, като за целта сме разработили специална програма, която ще стане публично достояние още следващата седмица. Ще предприемем и стъпки в насока малките и средните предприятия също да имат достъп до борсата. Ще работим с Националната агенция за малки и средни предприятия, с Агенцията за инвестиции и търговските представители на посолствата и различни институти, с Българска агенция за експортно застраховане и др. На всички е известно, че част от добре работещия бизнес е извън борсата главно поради другите му досегашни приоритети – преструктуриране на собствеността, обновяване на производствения парк, задържане и развитие на нови пазари и др. Засега част от новите мениджъри се опасяват от разкриване на информация, но аз смятам, че техните опасения са безпочвени, тъй като разкриването на информация е своего рода безплатна реклама. Даже много често някои от тях осведомяват първо медиите, а след това БФБ и КФН, с което нарушават Закона. Убедена съм, че след няколко години ще стане модерно да си част от Българска фондова борса, още повече, че ако се интегрираме с някоя от водещите борси и борсови обединения, то листваните дружества ще получат шанса да се финансират дори и отвън. Тоест ако си добре работещо дружество и си публичен, ти ще бъдеш познат не само в България, но ще спечелиш авторитет и известност и извън пределите на страната ни.
- COBOS поръчките вече съставляват над 50% от поръчките на борсата. Забелязва се ръст в издадените сертификати за COBOS, но какво е съотношението на сключените сделки от COBOS и тези от търговската система?
Последната статистика показва, че подадените поръчки през COBOS към търговската система са в съотношение 55:45, което е доста радостно и дава представа, че индивидуалният инвеститорски интерес и инвестиционната култура се повишават с всеки изминат ден. Статистиката за последния месец показва, че 1/3 от сключените сделки са през RTS, a останалите 2/3 през COBOS.
- Предвиждат ли се инвестиции в системата COBOS. Наскоро отново се появиха технически проблеми в системата ви?
Към момента инвестиции в системата COBOS не се предвиждат. През миналата седмица се появиха известни технически проблеми в системата ни, респективно в COBOS поради въвеждането на новия ни гейт. Веднага уведомихме колегите в Москва, които реагираха светкавично, но за съжаление бяхме принудени да прекъснем търговията за кратък период от време. Тъй като руската система вече е на път да изчерпа своите технически възможности, това е една от причините да се интегрираме към друга платформа, която ще ни даде повече възможности. Деривативният пазар също трябва да бъде развит, но това ще стане след интеграцията ни. Миналата година поръчахме едно изследване, което показа, че към момента той не е необходим поради ниската ликвидност на базовите активи.
Има ли вече проявен интерес към новия ви гейт?
Вече имаме подписани два договора и интерес има от страна на други три инвестиционни посредника. Интересът е сериозен и обнадеждаващ, което означава, че съответните посредниците имат визия за развитие на бизнеса и са си направили сметката с оглед по-доброто обслужване на клиентите си.
17:50 | 06.09.22 г.