Преди дни едно от най-големите застрахователни дружества в страната ЗАД „Армеец“ отбеляза 25 години от създаването си в България. В официално съобщение до медиите от дружеството посочиха, че празнуват големия си юбилей като дългогодишен лидер в автомобилното застраховане, каквото показват и данните на КФН за началото на годината.
Повече за състоянието на застрахователния пазар у нас, за ролята на иновациите и традицията в застраховането, за мястото на ЗАД „Армеец“ в него през годините както и сега – разговаряме с изпълнителния директор на дружеството Константин Велев, който е и председател на Асоциацията на българските застрахователи.
Константин Велев е един от основателите на държавния застрахователен надзор в България. Той е специалист в областта на застрахователното право и има голям принос при подготовката на редица закони и други нормативни актове в областта на застраховането през годините. Велев е дългогодишен член на управителните органи на браншовите организации на застрахователния бизнес в България – Асоциацията на българските застрахователи и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.
Г-н Велев, оправдаха ли се очакванията за състоянието на пазара в края на 2020 година?
За наша радост не се оправдаха. Истината е, че резултатите надминаха очакванията ни. Тежките поражения, които здравната и последвалата я икономическа криза, породени от разпространението на COVID-19, нанесоха върху националната и световната икономика ни караха да бъдем доста предпазливи в прогнозите си за нейното отражение върху българския застрахователен пазар. Особено след първото затваряне някои видове застраховки претърпяха драматично понижение на премийния приход – напр. приходите по „Помощ при пътуване“ намаляха с почти 60 % спрямо същия период на предходната година.
Развитието на пандемичната ситуация, въвеждането на извънредното положение през март 2020 г., неговото отражение върху икономиката и стандарта на живот на домакинствата, продължилите под една или друга форма ограничителни мерки и през есента на 2020 г., бяха отчетени от целия ни сектор като сериозни предизвикателства и фактори за негативно развитие на пазара. Вземайки предвид крайните резултати за 2020 г., мога да обобщя, че през тази първа пандемична година кризата се отрази на българското застраховане най-вече като спирачка на неговото динамично развитие и набрания сериозен темп на растеж от предходните години, особено от много успешната 2019 г. През 2020 г. ние се задържахме около показателите на предходната 2019 г. На фона на общата икономическа ситуация в страната и сериозните последици на кризата в някои от секторите на икономиката ни, ние отчитаме резултатите за 2020 г. като значим успех за българската застрахователна индустрия. Сред причините за това позитивно развитие е способността на сектора за бърза адаптация към новите реалности и дигитална трансформация и технологично израстване, насочени към изискванията за дистанция в комуникацията и обслужването на клиентите и към промените в техните нагласи и очаквания.
Кое беше най-голямото предизвикателство и имате ли опасения за текущата година?
Естествено, основното предизвикателство идва по линията на намалената стопанска активност в резултат на пандемията и ограничителните мерки, свързани с нея. Ако трябва да сме честни, предизвикателствата следваха едно след друго, в зависимост от последователното налагане на ограничителни мерки и тяхното отражение върху другите сектори на икономиката. Например, през месеците март – май 2020 г. продажбите на фабрично нови автомобили не само в България, но и в Европа, претърпяха срив – говорим за месечен спад от над 90 % през всеки от тези месеци. Това се отрази на застраховките „Каско“ на моторните превозни средства. Преустановяването на туристическите и бизнес пътувания по същото време нормално доведе и до почти пълно спиране на застраховките, свързани с тях. Кризата засегна и целия свързан с туризма бизнес – хотели, ресторанти, заведения. Естествено, че имаме някои опасения и за текущата година – за момента приходи през първото тримесечие се движат близо до същия период на предходната 2020 г. Но, разбира се, очакваме по-скоро положително развитие през втората половина на годината, като се надяваме, че с напредъка на процеса по ваксинация на населението, нормалният икономически ритъм ще се възстанови и това ще се отрази благоприятно и на развитието на застрахователния пазар.
Всъщност тази година е особено знакова за вас, защото застрахователното дружество ЗАД „Армеец“, на което сте изпълнителен директор, отбелязва впечатляващ юбилей – 25 години от създаването си. Малко или много време е това за утвърждаването на успешно дружество – откъде тръгна ЗАД „Армеец“ и къде е сега?
Да, за нашето дружество годината е юбилейна. 25 години е младежка възраст, на която обикновено човек започва професионалната си кариера. В бизнеса 25 години е много достойна възраст, етап от развитието, достигането на който е повод за гордост. За тези 25 години ЗАД „Армеец“ извървя пътя от малко застрахователно дружество до една от най-големите застрахователни компании в България, дългогодишен лидер в Каско – застраховането. В основата на този успех стоят труда, усилията, способностите, идеите, ентусиазма на много хора, чиято съдба е била свързана през годините с нашето дружество.
Радвам се, че сред нас още работят колеги, които са от първопроходниците на дружество преди 25 години и ние разчитаме изключително много на техния опит и мъдрост. В същото време, през последните години към екипа ни се присъединиха и много млади колеги. Те са от поколенията, за които технологиите са естествена част от всяка ежедневна дейност и затова имат различна представа за динамиката на отношенията и за развитието на направленията на бизнеса, за които те отговарят. Имаме много успешен екип от чудесни специалисти, отдадени на компанията. За мен е удоволствие да работя с тях.
Има ли рецепта за успех на застрахователния пазар? И иновациите или традициите са по-важни от гледна точка на застрахователния продукт?
Би било хубаво да има рецепта. Тогава ще е лесно – следваш рецептата и успехът е гарантиран. Но няма такава. Екипът е този, който в най-голяма степен, според мен, предпоставя успеха. Защото идеите, отношението, знанията на хората от екипа, са тези които създават облика на компанията, те са тези, които формират представата на клиентите и на обществото за компанията и в крайна сметка изграждат успешния бизнес модел. Но и рецепта за създаване на добър и успешен екип също няма.
Втората част на въпроса Ви е много важна. Мога да потвърдя и от позициите на нашия вече 25-годишен опит, че традицията е изключително силен компонент на успеха. Утвърдената репутация на нашето дружество на пазара и изграденото през годините взаимно доверие с нашите клиенти се основават на високото качество на обслужване и на положителния опит на нашите клиенти от работата с нас. Така традициите на тези 25 години се превръщат в един от фундаментите на успеха.
От друга страна, иновациите и креативността са мотора на движението напред. Живеем в много динамичен и технологичен свят, всяка нова генерация има различни потребности, нагласи, мислене. Ние трябва непрекъснато да се променяме и да посрещаме клиентите си с нови идеи, с модерни и съвременни продукти и услуги. Пазим най-доброто от традицията, но и надграждаме.
Има ли нещо, което ви изненада в резултатите на компаниите в края на последното тримесечие за миналата година?
Някои показатели в общото застраховане в тази кризисна година определено надминаха поне моите очаквания. По отношение на премийния приход, пазарът по общо застраховане остана около нивото на 2019 г., но компаниите отчетоха значително подобряване на техническия резултат и повишение на печалбата. Така нетният технически резултат в общото застраховане е подобрен с почти 100 млн. лв. (за 2020 г. той е 323 млн. лв. при 225 млн. лв. за 2019 г.).
Печалбата на общозастрахователните компании е 165,2 млн. лв. за 2020 г., което е повишение с почти 39 % спрямо 2019 г. В същото време платените обезщетения в сравнение с 2019 г. са намалели само с 23 млн. лв., което е около 0,2 %. На фона на разразилата се криза в много сектори, това са впечатляващи резултати, което още веднъж демонстрира адаптивността на сектора и способността му да идентифицира и прилага адекватни бизнес решения.
На какво отдавате спада при премийния приход от „Гражданска отговорност “ в края на 2020 година?
Всъщност трудно можем да говорим за някакъв сериозен спад по застраховка „Гражданска отговорност“ през 2020 г. - премийният приход нея е в размер на почти 1 080 млн. лв., с минимална разлика от 0,9% на годишна база. Този съвсем незначителен спад е съпоставим с лекия спад от 0,7% на броя активни МПС към края на 2020 г. спрямо предходната година. Освен това тук трябва да отчетем и понижаването на цените по тази застраховка през втората половина на 2020 г., което беше съобразено с трудностите, които българските граждани и фирми изпитваха през този тежък период на кризата. От друга страна, при изплатените обезщетения по тази застраховка се отчита повишение към края на 2020 г. достига 556 млн. лв. с ръст от 6,14% на годишна база.
Нетната печалба на компаниите от сектора на животозастраховането намалява с близо 26% спрямо 2019 г., на какво се дължи това?
Животозастраховането бе засегнато много по-съществено, в сравнение с общото застраховане, от кризата с разпространението на COVID-19. Спадът на годишна база в премийния приход към края декември 2020 г. е 10,4 %, съпроводен с нарастване на изплатените обезщетения с 11,3 %. Това е обясним резултат, дължащ се на стагнацията, икономическа несигурност и последиците от пандемията за живота и здравето на гражданите. Намаляването на доходите на голяма част от домакинствата, липсата на дългосрочна предвидимост, не способстват за развитието на животозастраховането.
Има ли изглед застраховките, свързани с туризъм и пътувания, да се върнат скоро на предишните си нива?
Интересно е развитието през 2020 г. по застраховките, свързани с туризъм и пътувания. Действително, пандемичната ситуация се отрази силно негативно на тази линия на бизнес, но в течение на годината ясно се очертаха тенденции за преодоляване на резкия спад в премийния приход.
Ако по застраховка „Помощ при пътуване“ пазарният спад към м. юни е 49 %, то в края на годината, той се е свил до малко над 4 %, като общият премиен приход е в размер на 37.8 млн. лв. при 39.5 млн. лв. за 2019 г. Така че, има положителни сигнали за възстановяване, но все още те са неустойчиви. За трайно възстановяване на тези застраховки ще можем да говорим, едва когато отпаднат ограниченията и се възстановят нормалните туристически и бизнес пътувания и целият сектор туризъм отново тръгне нагоре.
Как се отрази пандемията на дигитализацията на този иначе считан за консервативен сектор?
Пандемията и предизвиканата от нея криза изигра ролята на катализатор, давайки силен тласък на вече започналата дигитална трансформация в застрахователния сектор. Предизвикателството за скоростна дигитализация се превърна в предимство като оптимизира бизнес процесите вътре в компаниите, намали някои административни разходи, подобри възможностите ни за оценка на рисковете. Дигитализацията промени много контактите, комуникацията и обслужването на клиентите и философията при разработването и предлагането на нови продукти и услуги. Дистанционното сключване на застраховки, дистанционният оглед и завеждане на щети, медицинските прегледи от разстояние вече се приемат като част от обичайните услуги. Всъщност, една от причините за тази скоростна дигитализация на целия сектор са и променените нагласи и очаквания на нашите клиенти. Ако преди пандемията повечето от тях предпочитаха да дойдат в офиса на застрахователя или да се обърнат към обслужващия ги посредник, сега, било защото са принудени, било защото се пазят и ги е страх за здравето им, предпочитат нещата да се случват дистанционно: да си платят вноската през интернет, например, вместо да идват в офиса, или да си регистрират щета он-лайн.
Има ли нови продукти, които са вече на пазара именно заради COVID-19?
Отделни самостоятелни „COVID – застраховки“ не се предлагат, просто защото този риск може да се реализира в различни аспекти на човешкия живот и икономическа дейност. По принцип пандемията се счита за катастрофичен риск, който обичайно не се покрива от застрахователите. Причината е в мащаба на загубите в такива случаи. Но все пак, нуждата от застрахователна защита срещу този риск съществува и българските застрахователи реагират много гъвкаво и адекватно на тази потребност. Компаниите имат различни политики по отношение на пандемията – при някои този риск не се третира като изключен, а при други се изрично се предлагат покрития на последиците от COVID към съществуващи продукти.
Сред вариантите на застраховки с COVID - покритие са рисковите застраховки „Живот“, застраховките „Заболяване“, като освен за групови (основно за работодатели), има оферти и за индивидуални застраховки. Най-общо, в покритията на тези застраховки са включени смърт в резултат на заболяването, обезщетения (дневни пари) за болнично и домашно лечение, обезщетения за временна нетрудоспособност, има и оферти за покрития на трайно намалена или загубена трудоспособност в резултат на заболяването.
Някои застрахователи предлагат покрития и за медицински разходи (медикаменти, прегледи и изследвания, включително за тест за COVID-19). Има здравни застраховки, които включват ковид риска. Предлагат се и застраховки „Злополука за учащи се, деца и персонал в учебни и детски заведения“ с такова покритие. Условията и размерите на обезщетенията са различни в зависимост от условията по полицата.
На пазара има и общозастрахователни компании, които предлагат „COVID - покритие“ по застраховки „Помощ при пътуване в чужбина“ и „Отмяна на пътуване“. При първия вид застраховка се покриват медицинските разходи, свързани с диагностицирането и лечението от COVID-19 в чужбина. По втората се изплаща обезщетение според условията по полицата, например – отмяна на пътуването поради карантина, домашно лечение или хоспитализация в резултат на заболяване от COVID-19 и други.
В Асоциацията на българските застрахователи не сме правили специално проучване дали включването на свързаните с COVID-19 рискове оказват сериозно влияние върху цените на застраховките, но нямам впечатление за значителни разлики в сравнение с цените при продуктите без такова покритие. Съветът ми към клиентите, които се интересуват от включването в покритието на свързани с COVID-19 рискове, е да се информират предварително, защото продуктите на застрахователите са различни и със съответните специфики.
Докъде стигнаха обсъжданията и подготовката на системата „бонус-малус“, изгладени ли са вече противоречията между КФН и бизнеса по този особено чувствителен въпрос?
Първо следва да подчертая, че проектът на наредба за системата „бонус-малус“, по който се провеждаха предварителни дискусии в края на 2019 г. и началото на 2020 г. е вторият изготвен проект, в който бяха отчетени голяма част от проблемите, очертани от обществената дискусия по предходния. По този втори проект не е имало фундаментални различия между Комисията за финансов надзор и бизнеса. Разбира се, ние имахме редица предложения, които сме изпратили на Комисията и аз вярвам, че те са били сериозно обсъдени. юю
По това време, обаче, дойде първото затваряне и от тогава ние не се намираме в нормална ситуация, позволяваща широко обществено обсъждане на тази наредба. Това е нормативен акт, който ще засегне практически всеки български гражданин и фирма, и е нормално и препоръчително неговото обсъждане да не минава между другото в ситуация на редица ограничения заради пандемията, които могат да възпрепятстват сдруженията на гражданите и бизнеса да вземат отношение по проекта. Затова и Комисията са го заложили в програмата си за нормативната дейност до средата на 2021 г., но със срок след отмяна на извънредната епидемична обстановка.
Преди години трябваше да влезе в сила нова методика за задаване на лимитите за имуществени и неимуществени обезщетения по задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Това още не е факт, кога може да се очаква и какво е нужно, за да се случи?
За съжаление ограниченията на пандемията забавиха работата и по този нормативен акт. Методиката е от особена важност за застрахователното дело в България, защото ние сме единствената страна в Европейския съюз, която не е изработила предвидим и обективен стандарт за определяне на тези обезщетения.
Гаранционният фонд свърши своята работа и внесе проекта на методика в Комисията за финансов надзор и, доколкото имам информация, те работят по него. Поради голямата си обществена значимост този нормативен акт изисква да бъдат отчетени становищата на редица държавни институции и сдружения на граждани и бизнеса.
Гаранционният фонд със съдействието на Асоциацията на българските застрахователи беше започнал такава инициатива на публични дискусии по темата, в която да бъдат представени различните мнения. Пандемията прекъсна тази форма на обсъждане и тя ще бъде възобновена след отмяна на ограниченията. Тук следва да подчертая, че все още не е преминало и общественото обсъждане на проекта на методика.
07:51 | 14.09.22 г.