Калин Радев е изпълнителен директор на „Софтуер Груп“.
Той има повече от 25 години професионален опит в информационните технологии, 20 от които във финансовия сектор.
Ролята му е ключова за над 100 стратегически проекта по целия свят, включващи разработването на ИТ стратегии и проектирането на софтуерни решения, които ускоряват дигиталната трансформация и увеличават ефективността на организациите.
Председател е на борда на директорите на Индийско-българската бизнес камара и съпредседател на "Ендевър България".
- Г-н Радев, как COVID-19 повлия на дигиталната революция в банкирането?
- Няма да е преувеличено да кажа, че ефектът на COVID-19 върху дигитализацията на финансовия сектор беше близък до този на ядрена експлозия. Психологическите бариери, които с години спираха клиентите да използват дигитални услуги, изчезнаха за дни, и то в глобален мащаб. Този процес вече е необратим, понеже потребителите, изпитали ползите от изключително удобни, лесни и бързи дигитални финансови услуги, най-вероятно няма да се върнат назад към банкирането в клоновете.
С настъпването на COVID пандемията дигиталната трансформация се превърна в непосредствен приоритет, особено за банките, които изоставаха на пазара. Докато само малка част от финансовите институции бяха в добра позиция да се ориентират по време на кризата, по-големият процент изпитаха нужда да се променят спешно, за да осигурят непрекъснатост на бизнеса и да избегнат загубата на клиенти.
В началото наблюдавахме прибързани и хаотични опити от страна на банките за ускоряване на внедряването на дигитални канали. Към настоящия момент повечето банки вече са преминали към следващ етап на развитие. Те предприемат стратегически подход към дигитализацията и се стремят да си осигурят път към бъдещето чрез имплементирането на гъвкави и мащабируеми платформи за дигитално банкиране.
- Ще могат ли традиционните банки да се конкурират с FinTech компаниите от една страна и BigTech от друга?
- Определено към момента не трябва да подценяваме конкурентоспособността на банките поради няколко основни причини.
Първата от тях е, че основната арена на FinTech и BigTech компаниите все още не е критична за оцеляването на банките. Докато главният приход за много банки е в сегмента на малките и средни предприятия и корпоративното банкиране, най-ожесточената конкуренция и иновациите от страна на новите играчи се случват в ритейл сегмента, като бавно започват да навлизат в сегмента на малките и средни бизнеси.
Втората причина е, че банките имат конкурентни предимства, които са трудни за побеждаване. Сред тях са:
• Богата продуктова гама, която достига извън осъществяването на плащания и предлагането на кредити (напр. депозити, факторинг, банково застраховане и др.), както и възможности за кръстосани продажби.
• Спазване на нормативните изисквания - докато банките са свикнали да работят в силно регулирана среда, много от новите играчи в сектора ще имат предизвикателства, когато започнат да спазват по-строги разпоредби.
• Силни съществуващи екосистеми и установени партньорства в сектори като търговия на дребно, недвижими имоти, застраховане и други.
• Доверие от страна на клиентите, което е основано на традиции, стабилност и надеждност.
• Системи, процеси и практики за киберсигурност, тествани в продължение на десетилетия.
• Повече и по-големи ресурси, които дават възможност на банките да правят иновации и да се конкурират с останалите играчи на пазара.
Тези фактори осигуряват солидна основа за банките да се конкурират и да насочат бъдещето си в различни стратегически посоки. Сред потенциалните възможности пред тях са да се превърнат в дигитални лидери, шампиони на екосистемата, партнирайки си с FinTech и BigTech компании и нишови играчи, предоставянето на “банкиране като услуга” (Banking as a Service) и др.
От решаващо значение е разбирането, че консервативните решения вече не са опции за банките. Възприемането на пасивен подход “да изчакаме и да видим” се свързва с висока цена, а именно пазарния дял в дигиталния свят, в който живеем.
- Кои дигитални банкови услуги са най-търсени от клиентите?
- Очакванията на клиентите се променят бързо и вече определят следващото поколение на дигиталните банкови услуги. Финансовите институции се стремят към предоставянето на изключително клиентско преживяване, а то е - безпроблемно, интуитивно, бързо, сигурно, и изцяло дигитално. Съчетанието на човешкия фактор и дигиталното, когато е необходимо, също е от голямо значение. Можем да обобщим следните добри практики, свързани с клиентското преживяване:
• Оптимално и последователно потребителско преживяване при всички точки на интеракция, съобразено с модерния начин на живот и независещо от използваното устройство.
• С приятелски, интуитивен и изчистен интерфейс (банкиране с един клик).
• Силно персонализирано с помощта на Big Data и изкуствен интелект.
• Подходящо за всеки един контекст и за различните моменти в живота на клиентите, осигурявайки достъп и до небанкови продукти и услуги чрез връзки с екосистемата.
• Сигурно - гарантира, че данните и финансите на потребителите са в безопасност.
Сред основните предизвикателства пред доказалите се играчи е да засилят пазарните си позициите на базата на опита, който имат, като направят оценка на клиентското преживяване през различните канали, продукти и процеси, открият всички пропуски и бариери по веригата и положат фокусирани усилия да го подобрят.
- Кои са ключовите тенденции в т.нар. “отворено банкиране”?
- Въпреки че отвореното банкиране не е реализирало все още пълния си потенциал, то вече катализира решаваща промяна в нагласите, помагайки на банките да се пробудят към идеята да станат утвърдени играчи в цялата екосистема.
Докато преди с появата на нови бизнес модели и иновации се свързваха предимно FinTech и BigTech компаниите, в момента вече банките също претендират за своята водеща роля.
Доказателство в тази посока е значителният темп на растеж на средногодишните разходи за отворено банкиране в Европа до 29% през 2020 г. На пръв поглед малко са банките, които са надхвърлили нивото на спазване на PSD2 регулациите. Според изследване на Tink & YouGov преди пандемията, се наблюдава тенденцията от 50 - 100 млн. евро бюджет на институция, което е сигурен знак, че банките очакват значителна възвръщаемост от отвореното банкиране през следващите години.
Някои от ключовите тенденции, които наблюдаваме, са свързани с още по-силни действия от страна на регулаторите за стандартизиране на процесите за “отворено банкиране”. Също - изготвяне на регулации за финтех компаниите, използването на “отворено банкиране” за преминаване към изцяло безкешови плащания; навлизането на още повече нови играчи във финансовия сектор като телекомите, и разбира се, желанието на банките да бъдат играчи в екосистемата чрез прилагането на нови бизнес модели.
- Какво ни очаква според Вас през 2021 г. в банковия сектор в България и в световен мащаб?
- Въпреки че COVID-19 бе причина за значителен стрес в операциите на банките в глобален мащаб през изминалата 2020 година, голяма част от тях се справиха добре с предизвикателствата. Наблюдавахме относително бърз преход към нов виртуален оперативен модел, дигитални продажби и дистанционно обслужване на клиентите. Пандемията също така подчерта необходимостта от по-строго планиране на непрекъснатостта на бизнес операциите в банковия сектор, управлението на кризи и възстановяването на финансовите институции.
Според проучване на Делойт през 2021 година укрепването на оперативната устойчивост ще бъде едно от основните предизвикателства, пред което са изправени много банки. С изтъняващи лихвени проценти и маржове и прогноза за растящи кредитни загуби, много от финансовите институции ще имат затруднения в гарантирането на желаните приходи.
Намаляването на разходите ще е един от фокусите, но той ще е директно обвързан с увеличаването на инвестициите в дигитална трансформация. Защото именно тя ще помогне на банките да оптимизират и опростят вътрешните си процеси и процедури и да предоставят на потребителите още по-добри дигитални продукти и услуги.
Независимо от кризата, смятам, че иновациите също ще заемат водещо място в стратегиите на дигиталните лидери. Търсенето на нови, алтернативни бизнес модели, генериращи приходи, навлизането в сектора на дигиталните плащания чрез мобилни портфейли, мобилните решения за бизнес и корпоративни клиенти са част от инициативите, които ще наблюдаваме с интерес в сектора през 2021 и годините след нея. Все по-често банките ще поглеждат отвъд традиционните за тях продукти и услуги.
06:17 | 14.09.22 г.