Димана Ранкова: Пазарът има нужда от първични публични предлагания

Димана Ранкова е заместник – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и ръководител на управлението Надзор на инвестиционната дейност, приело функциите и правомощията на преди това съществуващата Комисия за ценни книжа. Тя бе сред участниците на провелия се в Боровец семинар на управляващите дружества в България. С нея разговаря Кристиян Костов.

- По време на семинара на управляващите дружества бе споменато, че взаимните фондове работят доста добре с КФН. В какво се изразява това?

Радвам се да го чуя от колегите от Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД). Аз обратно, не за да върна комплимента, но в тяхно лице имам един изключително конструктивен партньор. Диалогът с тях се състои както при приемането и измененията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, така и впоследствие по измененията на новите наредби за управляващите дружества и инвестиционните дружества и договорните фондове. Диалогът ни е именно във взаимно отчитане на двете позиции, от една страна, на регулаторите и от друга - на управляващите дружества и сближаване на позициите, тъй като това води до подобряване на регулациите, защото отчита мнението на участниците в пазара. От друга страна, работихме и по промените в данъчните закони, целящи унифициране на данъчното третиране при взаимните фондове и съществуващите преди това инвестиционни дружества.

- Само в разстояние на една година активите на взаимните фондове нараснаха до 78 млн. лв. Добър показател ли е това за развитието на БФБ-София?

Струва ми се, че това е добър сигнал за положителните тенденции, който се развиват на българския капиталов пазар. Надявам се през следващите години тези тенденции да се запазят и да се създават все по-добри възможности за развитие и за инвестиране.

- На 14 ноември изтича срокът, в който дружествата, имащи над 10 хил. акционери, трябва да подадат документите си в КФН, за да бъдат вписани като публични. Докъде стигна този процес?

Действително на 14 ноември изтича шестмесечният срок по закон, в който дружествата, имащи над 10 хил. акционери за последните две календарни години, трябва да се впишат при нас като публични и да се заявят в БФБ за търговия. Като се има предвид, че годината, в която законът влезе в сила е 2005, то годините, за които ще се проследява акционерният капитал, са 2003 и 2004 г. Бройката, на която сме се спрели, е сигнал, че има достатъчно силен обществен интерес, който КФН е длъжна да защити, и тук ще попаднат дружества най-вече от бившите приватизационни фондове, които поради празноти в законодателството в предходните години и твърде занижени критерии излязоха от режима на публичност, а защитата на техните акционери остана само по търговския закон. До този момент имаме няколко запитвания от няколко дружества, които афишират желанието си да се приведат в съответствие със закона, но към момента все още няма реално постъпили заявления с приложени към тях документи. Отделно от това изисквахме справка от Централния депозитар информация за непубличните дружества, отговарящи на тези критерии.

- Кога може да се очакват отчетите на дружествата, които не ги представиха в законовия срок?

Преценено е, че на тримесечна база се представят тези отчети. Комисията действа съобразно предоставените й от закона възможности и при непълнота изискваме корекция или допълнения, а при непредставяне в срок, когато непредставянето е съществено или въобще не се представи в срок, се пристъпва към принудителни мерки и административни наказания. С всяко изминато тримесечие дружествата стават все по-коректни, което означава, че тези мерки дават резултат.

- Само през последната година КФН взе лиценза на няколко инвестиционни посредника, но издаде такъв на няколко други. Нормален ли е броят им за нашата страна?

Приблизително към момента имаме 86-87 посредника, от които 30 са банки, т.е. над 50 са небанковите посредниците. Действително броят им бе значително по-голям, но комисията предприе най-тежките санкции по отнемане на лицензи. До тези санкции се достигна в резултат на няколко фактора. От една страна, за последната година се увеличиха капиталовите изисквания, които са разписани в Наредбата на капиталовата адекватност и ликвидност на посредниците. Новите и значително по-високи изисквания доведоха до отказ на част от посредниците, тъй като те са значително по-високи от възможностите на този бизнес. Друга част от отнеманията на лицензите бяха в резултат на няколко действия на КФН в резултат на принудителни мерки заради сериозни или системни нарушения. По-голямата бройка води до по-сериозна конкуренция, но реално около 10-12 от тях държат по-голямата част от пазара. Останалите макар и не толкова активни също търсят различен подход при намирането на клиенти и предлагането на услуги. Конкуренцията води до подобряването на услугата за крайния клиент. Издадохме разрешения на няколко посредника, тъй като налице бяха всички законови предпоставки.

- Няколко компании вече обявиха излизането си на БФБ-София чрез първично публично предлагане. Може ли 2006 г. да се окаже една от най-успешните за пазара преди влизането ни в ЕС?

Пазарът със сигурност има нужда от такива първични публични предлагания, извършвани на БФБ-София. През тази година се случиха няколко и очаквам през следващата броят им да нарасне. Действително това е една положителна тенденция, от която пазарът има остра нужда.