Д-р Бойко Таков е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) от 12 ноември 2018 г. Той има 12-годишен трудов стаж в управлението на бизнеса. Има опит и в държавните институции, като в продължение на 4 години е заемал експертна длъжност в Изпълнителна Агенция „Държавна собственост на Министерство на отбраната” към Министерство на отбраната. От 2008 до 2012 е заемал е позицията изпълнителен директор и член на съвета на директорите в българското представителство на водеща южнокорейска енергийна компания. Степента доктор придобива в Технически университет, София, специалност „Икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт”. Магистър е със специалност „Маркетинг и Икономика“ към Университет за национално и световно стопанство.
Г-н Таков, да започнем малко по-отдалеч. С какво точно се занимава поверената ви агенция и как реално помага на бизнеса? Питам ви, защото всъщност малко хора са запознати и повечето са на мнение, че е това е поредната държавна структура, която просто усвоява парите на данъкоплатците...
- Добре е да попитате и бизнеса какво мисли по този въпрос. Истината е, че ние действително помагаме, имаме страшно много инициативи, за които обаче се говори малко. Само за последните 12 месеца имаме над 1900 български компании, които сме подкрепили да излязат на чужди пазари.
Какво значи подкрепили?
- Имаме проекти за интернационализация на българските предприятия. Организираме различни изложения и панаири в чужбина и ги свързваме с потенциални партньори. Преди месец участвахме в най-голямото в света изложение, Ануга, което се провежда от точно 100 г. в Кьолн, Герамния, там заведохме 46 наши компании. По обратната връзка, която имаме от тях, става ясно, че всички са постигнали някакви резултати под формата на контакти и договори за партньорства. Имайте предвид, че понякога резултатите се бавят във времето. Наскоро се видях с част от фирмите, които водихме в началото на годината на изложение в Дубай, посветено на хранително-вкусовата промишленост, и се оказа, че 6 месеца по-късно са подписали контракти за доставки на био храни за Катар. Една наша фирма за производство на кухненско оборудване за хотели пък сподели, че наскоро с тях се е свързала швейцарска компания, с която са се запознали преди 6 години на изложение, което Агенцията е организирала. Подобни инициативи са изключително работещи за бизнеса, те ги припознават и интересът става все по-голям.
Има ли определени сектори, в които нещата се случват по-лесно?
- Да, при козметиката и хранително-вкусовата промишленост даже договорите често се подписват на момента и доставките и сътрудничеството започват бързо. Като цяло, навсякъде имаме резултати. През 2020 г. наши фирми ще участват в две международни обувни изложения. Този принцип на работа дава отлични резултати. Бизнесът иска да отиде там, където са най-големите събития. Съобразяваме се с това. Имаме програми, които са за търговски мисии – водим до 20 компании на даден пазар, организираме срещи, посещения на даден панаир или изложба, свързана с техния сектор, като тук идеята е ние да ги насочваме към пазари, на които те наистина биха могли да се реализират.
По какъв критерий се избират фирмите, които да заведете в чужбина?
- Разписани са на сайта ни. Програмите, за които вече споменахме, се изпълняват съгласно условията на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и там има ясни критерии. Трябва да имат съответните кодове на икономическа дейност, точки, има си методология. Има разбира се и самоучастие, което зависи от това колко пъти са идвали с Агенцията на подобни събития. Колкото по-често се включват в наши програми, толкова по-голям е процентът на самоучастие. Обикновено варира в рамките на 15-20% . Това е обаче е хубаво, защото има по-голяма ангажираност от страна на компаниите.
В международен план има ли предпочитания към по-големи компании или се търсят повече малки и средни български предприятия? Питам, защото обикновено големите фирми успяват да се доберат по-лесно до чужди пазари и да спечелят нови клиенти.
- Много е относително и зависи за какви пазари говорим. Ако говорим за Китай, там е ясно, че малки и средни предприятия трудно ще пробият, защото и нашите „големи“ там са малки. Същественият проблем се корени в това, че се случва наши компании да отидат в чужбина и да бъдат припознати на по-голям пазар, но след това да не могат да отговорят на очакванията. Често се случва, не масово, но има такива случаи. Затова ще си позволя да обърна внимание на компаниите да преценяват хубаво възможностите си и да си дават ясна сметка с какво се захващат. По този повод искам да споделя за още една наша инициатива, която започна скоро – учредяването на Експортен хъб България. Основната идея е на покажем на фирмите какво им е нужно за да излязат на международния пазар, как да подходят. Ще се правят обучения. Ще помагаме с конкретни казуси от търговските аташета. Ще концентрираме енергията на държавни институции, частен бизнес и образование.
В хранително-вкусовата промишленост, например, би могла да пробие всяка една компания, особено когато говорим за био продукти, защото те са малко по-бутикови. Там дори да си малък, пак може да провокираш интерес от страна на чуждестранни партньори. При масовите продукти обаче трябват повече обеми, там нещата са други. Тук клъстерните формирования могат да помогнат много, защото по този начин дори малките компании стават големи.
Споделете малко данни за малките и средни предприятия в България. Колко са, кои сектори са най-привлекателни, какъв оборот минава през тях?
- Най-привлекателни за малкия и средния бизнес са секторите, свързани с осъществяване на търговска дейност, услуги, ресторантьорство и хотелиерство, а така също и преработващата промишленост. Приходи от дейността на МСП за 2018 г са 222 млрд. лв., за 2017 г. е 207 млрд. лв. В някои отраслови сектори относителният дял на оборота на МСП е изключително висок.
Така например в отрасъл „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи“ целият оборот - 100%, е реализиран от МСП, а микропредприятията имат над две трети дял; в отрасъл „Операции с недвижими имоти“ относителният му дял е 99,6%, в отрасъл „Професионални дейности и научни изследвания“ - 90,7%. МСП са реализирали под половината от оборота на „Добивна промишленост“ - 19,3%, в „Преработваща промишленост“ - 40,8%, и в отрасъл „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 46,8%.
Иначе, броят на малките и средните предприятия в българската икономика възлиза на 405 566, които попадат в следните категории в зависимост от броя на заетите:
Какъв процент са МСП от всички фирми в страната?
99,8% от всички предприятия, като 91,9% от тях са микропредприятията с до 9 заети лица.
Следват малките предприятия със заети от 10 до 49 лица с дял 6,7% и средните предприятия със заети от 50 до 249 лица, или 1,3%.
Има ли място за стартъпи във вашата дейност и как успявате да им помогнете?
- Разбира се, има място и за тях и ние много целенасочено полагаме усилия и мислим в посока тяхната подкрепа. Те могат да се възползват от нашите уебинари, нашите инструменти за финансова подкрепа и не само, съвсем скоро например ще бъде международното изложение за иновации и технологии в образованието BETT 2020, което ще се проведе в периода 22-25 януари 2020 в Лондон, Великобритания. В изданието на BETT през 2019 г. участие са взели над 800 изложители и над 300 водещи лектори. Изложението е било посетено от над 34 000 специалисти в сферата на образователните технологии от 146 страни. Има много съпътстващи конференции и презентации, в които участие са взели 1314 представители на министерства на образованието и правителствени организации от целия свят. Стартъпите от тази сфера могат да се възползват и да покажат продуктите си.
Също така ние менажираме Националния иновационен фонд повече от 10 г. Чрез него стартъпите биха могли да се възползват от субсидия, с която да направят някаква иновация.
Да, тези неща звучат много хубаво на думи, но реалността май е малко по-различна. Често по различни форуми и конференции говоря със собственици на стартъпи и масовото мнение е, че не успяват да се доберат до финансиране, тъй като държавната система работи твърде бавно, сложно и неефективно. В общия случай се стига до ипотеки на жилище или влагане на някакви други лични средства.
- Донякъде питането е основателно. Наистина не е чак толкова лесно, но мисля, че има немалко възможности. Действително стартиращите компании в областта на информационните технологии имат по-лесен достъп и по-често успяват да получат финансиране. Има екосистема, тя се развива, дори считам, че Агенцията вече успява да намери своето място в нея. Да, не можем да обхванем всички стартъпи, но работим усилено и нещата се подобряват постоянно. България е малка държава и нашият основен ресурс са хората, ние сме малка икономика, нямаме кой знае какви изкопаеми горива или руди, не можем да произведем повече земеделска продукция отколкото земя имаме, има граница. Но хората са нашия капитал и трябва да инвестираме именно в това. В хората е добавената стойност. И именно поради тази причина често страните се борят помежду си за да привличат стартъпи. Работим в тясно сътрудничество Българска Стартъп Асоциация (BESCO) имаме много общи идеи и активности с тях, те са ни партньор и в Експортния хъб, както и с други организации, работещи за развитието на предприемаческата среда у нас
Проблемите се решават един по един. Вече не е чак толкова трудно дори да се намират инвеститори. Сега предизвикателство е намирането на качествена работна ръка, като тенденцията е това да става все по-голям проблем и то не само в България. И тук говорим както за нискоквалифициран труд, така и за специалисти.
Вероятно проблемът е в заплащането, особено в България?
- Проблемът е комплексен, от една страна има обективни фактори като липсата на работна ръка, от друга страна стои квалификацията, желанието и амбициите на служителите, разбира се не на последно място е и нивото на заплащане. Смятам обаче, че в един момент пазарът ще се регулира сам. Бизнесът ще започне да плаща повече, ако иска да продължи напред и да се развива устойчиво. Проблем са и компаниите, които идват тук заради евтината работна ръка с единствената цел да аутсорсват. Когато трудът поскъпва, те се местят и търсят други дестинации. Този процес донякъде е оздравителен за българската икономика. Крайно време е от аутсорсинг дестинация, да станем „сорсинг“. Добавената стойност трябва да остава тук. Не винаги откриването на работни места е най-големият плюс от идването на голям инвеститор.
Надявам се на мястото на аутсорсинг компаниите да дойдат такива с производство, които да бъдат български. Затова предприемачеството трябва да се стимулира по всякакъв начин. Сега се присъединяваме към една инициатива на колегите от София Тех Парк за събитие през април 2020 г., което ще е двудневно, като първия ден ще е за произведени в България продукти по високотехнологични проекти. Също така Агенцията има желание да инициира среща между партньорските организации, подкрепящи малките и средните предприятия, иновациите и стартъпите от страните от Западните Балкани, по време на която да се обмени опит и информация в тези сфери. Нужна е устойчива среда за развитие на иновативни проекти в региона. Започваме и съвместни инициативи с Българската академия на науките за по-добра връзка с бизнеса и имплементиране на техните иновативни разработки в практиката, което би могло да е изключително полезно за икономиката ни и за науката ни. Или с други думи, както сме кръстили предстоящото събитие в началото на следващата година съвместно с БАН, „Наука за бизнес“.
Няма как да не ви попитам кои са най-често срещаните проблеми пред МСП?
- Основен проблем е липсата на кадри. Работа има, но заплащането не е достатъчно добро, колкото хората очакват, друг е въпросът дали понякога очакванията не са завишени. Разбира се, по направени не едно и две проучвания сред бизнеса се посочват различни проблеми като дълги административни срокове, липса на електронно правителство, инфраструктура, и др. Но мисля, че нещата лека-полека се коригират. Има и определени сектори, където заплащането е на много високо ниво. Въпрос на възможности е и на желание на хората да се преквалифицират или доусъвършенстват. Друг сериозен проблем е междуфирмената задлъжнялост, която все още държи доста високи нива. Достъпът до финанси също е често срещан проблем.
Имате предвид достъп до евтини банкови кредити или достъп до европейски средства?
- И двете. За да бъде отпуснат подобен кредит, трябва да има някакво обезпечение. Когато дадена компания не може да си позволи да даде гаранции, съответно не може да ползва евтин финансов ресурс. По оперативните програми има много възможности, но пък има и сериозни изисквания. Често фирмите дори не знаят какви възможности имат. Все повече малки и средни предприятия разпознават нашата агенция като портал, в който да влизат и да се информират за възможностите. Планираме да обединим на едно място информация, какво предлагат ЕБВР, ББР, оперативните програми, банките, както и Бълагракста агенция за експортно застраховане и други институции и програми с инструменти за преференциално насочени към МСП. Иска ми се фирмите да свикнат, че при нас могат да намерят такава информация, да ни разпознаят и като информационен консултант. Коментирал съм с министъра на икономиката и идеята да променим облика на агенцията по западен модел. В по-развитите страни подобни агенции са по-скоро консултантски. Идеята е в дългосрочен план агенцията тотално да смени обликът си и да започнем да бъдем истински консултант на бизнеса. За целта е нужно преструктуриране. Сега нямаме капацитет, но правим каквото е възможно с наличните ресурси.
10:52 | 14.09.22 г.