Какъв ще е резултатът от политическите апели за регулирани цени на храните и как се развива модерната търговия - това коментира в интервю за Investor.bg Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.
Йордан Матеев е икономист с над 20 години опит като бизнес журналист в електронни и печатни медии. Той има магистърска степен със специалност Финанси в УНСС – София. В момента е изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия от 2013 г. Участва в настоятелството на Българската хранителна банка и в настоятелството на Институт „Отворено общество“ - София.
- Г-н Матеев, съобщихте, че седем от търговските вериги в България са инвестирали над 3,8 млрд. лв. Да очакваме ли този процес да продължи?
- Тенденцията е твърдо инвестициите да продължават в ритейл сектора, включително в сферата на бързооборотните стоки. До момента компаниите от нашето сдружение са инвестирали над 4 млрд. лв. Това са основно инвестиции в нови магазини.
Особено активни са най-големите търговски вериги в страната. Тези инвестиции увеличават заетостта първо при самите търговци, второ, при техните доставчици – компаниите, които строят съоръженията, хората, от които купуват земята, всички компании по веригата на доставки.
Всички големи компании направиха логистични центрове, а някои по два, тъй като дейността им се разрасна. Това е част от техния бизнес модел.
Извън тези преки инвестиции компаниите в последните години с намаляването на безработицата и в условията на конкурентен пазар инвестират все повече в своите служители, в тяхното образование, квалификация и знания.
Можем да приемем за инвестиции и парите, които отиват за корпоративна социална отговорност. Милиони отиват в тази сфера от модерната търговия. Причината е, че те се чувстват отговорни не само да подобряват живота на потребителите, а и на българското общество.
- Променя ли се делът на модерната търговия в България през последните години?
- Големите международни търговци промениха начина на търговия в България, като оптимизираха разходите, което се отразява на крайните цени. Те отиват надолу, тъй като не се налага транспортиране от производителя до всеки магазин. Търговците също внедряват информационни технологии.
Делът на модерната търговия стремително нарасна от 2000 до 2010 г., когато навлязоха глобални играчи на българския пазар. След този период имаме успокояване и растежът е с по-бавна стъпка.
В последните пет години делът на модерната търговия се увеличи с 10 – 12 пр. п. от около 38-40% до вече над 50% от целия пазар.
Като погледнем Топ 10 на търговските компании за последните пет – шест години от 33% техният пазарен дял нарасна на около 40% и всяка година се увеличава с 1 – 2 пр. п. годишно.
Ако сравним компаниите в Топ 10 сега и преди десет години, ще видим, че част от тях липсват в последните класации. Например „Пикадили“, „Карфур“ и „Пени“ – големи международни играчи, които решиха да изтеглят своята дейност от страната или не се справиха на конкурентния българския пазар.
Съответно в Топ 10 влязоха регионални играчи, а най-големите пет компании продължават да растат.
- Как са подредени в момента компаниите?
- Топ 10 започва с „Кауфланд“, Lidl, Billa. „Метро“ отива малко по-назад, тъй като имат търговия на едро и се приема, че една пета от оборота е в ритейла. „Фантастико“ се развиват сериозно. В последните години Т Маркет инвестират в нови магазини и техният дял също значително расте.
- Очаквате ли делът на модерната търговия да продължи да расте над тези 50%?
- Нормално е да се очаква нарастване на модерната търговия. Колкото по-развит е един пазар, толкова повече модерната търговия расте. В България този формат се разви сравнително късно и затова малко по-късно се стига до дялове, които са характерни за по-развити пазари.
В Западна Европа делът първите пет компании в модерната търговия стига до 90%. Нормално е да бъде 75 – 85%.
България е на опашката в Източна Европа, като тенденцията е ясна – делът на модерната търговия ще се увеличава.
Пречка е нивото на сивия сектор. Ако вярваме на браншови организации и производители, в различни сектори то може да достига 40 – 50%. Ако това е вярно, може да си представите, при положение, че в модерната търговия всички обороти и заплати са на светло, до каква степен е нелоялна търговията в тази сфера и колко по-привилегировани са играчите, които не спазват правилата и си позволяват да работят в сивия сектор.
Въпреки това самият бизнес модел предполага такива оптимизации, че е конкурентоспособен и спрямо сивия сектор. Моите лични очаквания са, че модерната търговия ще продължава да се развива по отношение на пазарния дял, макар и със сравнително слаби темпове.
- Доколко според Вас онлайн търговията ще засегне бизнеса на търговските вериги?
- По-скоро смятам, че в определен момент търговските вериги ще се включат в онлайн търговията, както много от тях вече се включиха, макар и извън сферата на бързооборотните стоки и храните.
В сферата на храните и бързооборотните стоки ситуацията е по-сложна, тъй като имаме изключително строго законодателство по отношение на транспортирането, съхранението и третирането на храните. Това би оскъпило изключително много целия процес на движение на храните от магазина до крайния потребител. Може би това е причината там да имаме определено забавяне спрямо други сектори на търговията.
Има вече опити за подобна дейност в България, мащабите са твърде малки, за да очакваме в краткосрочно бъдеще някой от големите играчи да се включи на този пазар.
Сложното в цялата схема е, че търговските вериги в момента са оптимизирали своите процеси без онлайн системи.
Самата онлайн система технологично не представлява предизвикателство. Предизвикателството е по-скоро това, което се случва „отзад“ – как търговецът успява да удовлетвори желанията на крайния клиент, като промени до такава степен своята вътрешна организация, че да предостави същото качество на услугата, каквото клиентът очаква.
- Променят ли се хранителните навиците на българина?
- Има съвсем ясна тенденция за промяна в посока по-здравословно хранене. Българите търсят все по-здравословни храни – био, органични, с по-малко мазнини. Търговските вериги отговориха, като увеличиха предлагането на такива продукти. Вижда се, че повечето имат обособени места за биопродукти.
Хората са все по-взискателни и се заглеждат в съдържанието на продуктите и това се отразява на предлагането.
- През септември от ВМРО предложиха да има социална кошница с основни хранителни продукти, за която да се постави лимит при печалбата на производители и търговци. Как оценявате тази идея?
- Нашето сдружение има съвсем ясна позиция по тази тема и тя е, че подобно законодателство противоречи на основни принципи на пазарната икономика. Те са в противоречие и с ценностите на ЕС.
Знаем за подобни опити от миналото. Много българи помнят един от последните драстични примери в България на фиксирана цена до какво доведе – през 1995 – 1996 г. т. нар. зърнена криза и опашките за хляб. Фиксираните цени на хляба доведоха до масиран износ на зърно, при което България остана без зърнен запас. Бяха похарчени след това доста валутни резерви за набавянето на много по-скъпо зърно.
В крайна сметка, това бе една от причините, довели до икономическа катастрофа в страната. Така България изпита на свой гръб регулирането на цените.
В историята има много такива примери, последният е Венецуела. Страна, която буквално се разпада в резултат на централизирано управление и контрол върху цените.
Определено смятаме, че подобна мярка ще бъде във вреда не само на търговците и производителите, но и на самите потребители. Всякакви регулации върху цената, независимо дали това става пряко, с фиксиране, слагане на таван или регулиране на маржините, в крайна сметка винаги резултатът е един и той е дефицит.
- Осъществи ли се идеята супермаркетите да продават хляб без печалба?
- Имаше подобен политически апел. Сдружението няма право да коментира цени и затова не сме се включвали в този дебат. Според публичната информация по-скоро няма спадане на цената, а увеличаване.
Трябва да имаме предвид че хлябът е хиляди видове. Не е изключено масовият да се продава при по-нисък марж на печалба, а по-скъпият при по-голям марж на печалба. Предполагам, че голяма част от търговските вериги следват подобна практика.
- Европейската комисия и Европейският парламент (ЕП) предлагат да се забрани продажбата на еднократни пластмасови изделия като сламки, прибори, чинии, бъркалки, с цел да се намали замърсяването на океаните. Възможно ли е това да стане в рамките на поискания от ЕП срок - 2021 г.?
- Този оптимизъм, който е характерен за институциите на ЕС, често се сблъсква с политическите и социални реалности в страните членки. Според мен темата наистина вълнува голяма част от европейските граждани, въпросът е каква ще бъде цената на подобен тип регулация.
Мисля, че все пак е възможно търговците да се освободят от пластмасата, защото голяма част от компаниите вече подеха подобни инициативи.
Дали всички ще успеят в този срок, не мога да се ангажирам, но определено виждам, че компаниите реагират на този дебат. Предполагам, че ако подобни правила влязат в България, те, както всички останали правила, независимо дали са добри или лоши, ще бъдат спазени от коректните играчи на пазара. И няма да бъдат спазени от некоректните, които са в сивия сектор.
- За толкова кратко време възможно ли е да се намерят доставчици на алтернативните артикули?
- Не трябва да подценяваме гъвкавостта на предприемачите, според мен теоретично е възможно, на практика просто ще видим. Предполагам, че подобна мащабна трансформация ще доведе до качване на цените на алтернативата, което силно ще стимулира доста предприемачи да се включат в този сектор, за да направят бързи печалби.
Дали потребителите ще го понесат, е друга тема. Търговските вериги ще се справят.
06:07 | 13.09.22 г.