Светослав Ценов: България има да наваксва по публични разходи за здраве

Очертава се много динамичен и интересен есенен сезон в сектора на здравеопазването в България. Съвсем скоро беше избран нов управител на Националната здравноосигурителна каса, до месец се очаква здравният министър да предложи нов модел на финансиране и здравно осигуряване, на финалната права са редица законодателни мерки, свързани с лекарствената политика. За това какви са очакванията на фармацевтичната индустрия към новия шеф на НЗОК, за ефективното изразходване на бюджета за здраве, за предизвикателствата пред фармацевтичната индустрия и други теми разговаряме с д-р Светослав Ценов.

Д-р Светослав Ценов е изпълнителен директор за България на фармацевтична компания Astellas. Завършил е медицина и финанси и има повече от 12 години опит в областта на фармацевтичната индустрия. Заемал е различни локални и международни позиции в сферата на маркетинга, медицинските дейности и връзките с институциите в мултиналционални компании.

- Д-р Ценов, наскоро беше избран нов управител на Националната здравноосигурителна каса. Какви са очакванията на иновативната индустрия за бъдещ диалог с новото ръководство на здравния фонд?

- Поддържаме доста активен диалог с Националната здравноосигурителна каса в последните години. Благодарение на този диалог бяха постигнати много договорености за споделяне на риска между иновативните компании и НЗОК. Става въпрос за отстъпките – за 2018 година се очаква да са около 200 млн. лева, или всеки десети пациент да се лекува с иновативна терапия, благодарение на тези отстъпки. Надяваме се успешно да продължим тези разговори, както и по отношение на ефективното изразходване на ресурса в бюджета за здраве. Очакваме с нетърпение и решаването на друг въпрос – въвеждането на електронното здравеопазване, защото това ще доведе до по-добра ефективност на системата, както и до по-добра проследяемост и контрол.

През последните години инвестициите в здравеопазване и в лекарствени продукти нарастват по обективни причини – застаряване на населението, по-добра продължителност на живота, контрол на хроничните заболявания, което е свързано с допълнителни инвестиции в здраве. Затова ключов е въпросът за постигането на баланс – какви са средствата, които се инвестират в лекарства, и тяхното ефективно разходване, тоест кои са най-важните области, в които ще се инвестират тези средства.

- Разходите за лекарства от публичния фонд нарастват всяка година. Какви според Вас трябва да са механизмите за контрол на ръста?

- Що се отнася до бюджета за лекарства, въпросът е за постигане на баланс. През годините се убедихме в едно – че е необходимо увеличаването на публичните разходи за здравеопазване като цяло и за лекарства.

Осигуряването на допълнителен ресурс е ключово, което всъщност се случва и в цяла Европа. В България малко над 8% от БВП е средният разход за здравеопазване, от тях под 5% е публичният разход за здраве, средно европейски този процент е над 7%, в някои държави е над 10%, така че имаме да наваксваме. Индустрията разбира, че това е сериозен проблем и че ще отнеме време. Затова участваме активно в този диалог с предложения за споделяне на риска, с намиране на допълнителни решения – например доплащания за пациента по различни програми. 

Важно е обаче тенденцията за увеличаване на ресурса в сферата на лекарствата да се запази. Виждаме обаче, че като процентно нарастване разходът намалява. Считаме, че за тази и другата година процентът ще е под 10%, тоест ръстът, който наблюдавахме през последните няколко години постепенно ще намалява, но такъв трябва да има.

- Фармацевтичната индустрия очаква ли нови рестрикции по отношение на финансирането на лекарствената политика?

- Мисля, че всички се убедиха, че е добре българският пациент да има достъп до последните достижения на науката  и медицината. Ако визираме мораториума при финансирането на нови молекули, който беше отменен, то това не е решение в дългосрочен план за финансово осигуряване на системата. Следва да се работи за повишаване на ефективността ѝ, но не и да има спиране на новите терапии.

- Според Вас трябва ли да има промяна в политиката по реимбурсиране и ценообразуване на лекарствата в България?

- Като индустрия смятаме, че има естествен кръговрат в сферата на производството на лекарствени продукти. Инвестицията в разработка на нова молекула е доста сериозна и нараства. Преди около пет години беше около 1 млрд. евро, сега вече е  2 млрд. евро. След изтичане на патента продуктите се генерифицират, навлизат нови продукти на различни производители, което повишава конкуренцията и намалява цените, осигурявайки по-добър достъп на пациентите.

Ние смятаме, че има пациенти за всякакъв вид лекарствени продукти. Тъй като цената на лекарствата в България е най-ниска в ЕС, това води понякога до проблем с осигуряването на дадени медикаменти на нашия пазар. Така че тук може да се мисли върху нови механизми по отношение на ценообразуването, които биха могли да доведат до по-лесен достъп до българския пациент. Не коментирам повишаване на цените, което ще доведе до по-висок разход. По-скоро има други механизми, които сме предлагали пред институциите и биха могли да се обсъдят.

- Здравният министър подготвя промяна в модела на финансиране на здравеопазването. Какво според Вас е нужно да се промени, за да се гарантира по-доброто функциониране и финансиране на здравеопазването и в частност на лекарствената политика?

- Като начин на финансиране има различни схеми и модели в отделни държави. Не мисля, че има един модел, който да е правилен за България. Критично важно е да бъде запазен солидарният модел на здравно осигуряване у нас. А под каква форма, с колко здравни фондове и какъв модел е въпрос на прилагане в съответната държава, но най-важният елемент е солидарността.

Всяка държава си има специфики и затова хибридните модели с въвеждането на различни подходи е най-правилно. Едва ли директното копиране на нечия система ще е успешно за българската система.

- Какъв е здравноосигурителният модел в Япония, тъй като Вие представлявате  фармацевтична компания от тази страна? Какво бихме могли да вземем от него и да приложим у нас?

- Моделът е интересен, той е хибриден. По последни данни 99,9% от японците са здравно осигурени. Здравното осигуряване там е абсолютно задължително. Съществува един публичен фонд, останалите са частни. Япония е страната с най-голяма продължителност на живота и с най-ранна диагностика. Има много стройна система за диагностициране на повечето хронични заболявания в максимално ранен стадий със съответни бонуси за тези, които го направят и съответни санкции за тези, които не го направят. Смятам, че това е ключов момент Япония да се радва на толкова добра здравна система и добро здраве.