Ивайло Пенев: 2018 г. ще е по-волатилна и с по-ниски доходности от 2017 г.

Ивайло Пенев е член на Съвета на директорите на ЕЛАНА Фонд Мениджмънт и ръководи отдел „Управление на активи“ в компанията. Професионалната му кариера започва през 2001 г. в Първа Източна Международна Банка АД (сега Интернешънъл Асет Банк АД). След кратък стаж като счетоводител е назначен в управление „Ликвидност, пазари и инвестиции“, където отговаря за търговията с дългови инструменти и валута.

През 2004 г. се присъединява към екипа на групата ЕЛАНА, първоначално в отдел „Международни финансови пазари“ на инвестиционния посредник ЕЛАНА Трейдинг, а от средата на 2007 г. става част от отдел „Управление на активи“ на ЕЛАНА Фонд Мениджмънт.

Ивайло Пенев притежава магистърска степен по Финанси с профил „Банково дело“ от Университета за национално и световно стопанство в София, MBA степен от Vienna University Executive Academy и е сертифициран финансов анализатор (CFA). Изнасял е тематични лекции в Американския университет в Благоевград, лятното училище на Фондация „Атанас Буров“ и е бил хоноруван преподавател в магистърската програма по Финанси на Нов български университет - София.

Ивайло Пенев ще е лектор на шестото издание на форума за инвестиции и финанси Investor Finance Forum на 1 декември.

- Г-н Пенев, активите на българските инвестиционни фондове продължават да нарастват. На какво се дължи доброто представяне на фондовете през 2017 г.?

- Динамиката на активите в тази индустрия обикновено идва по канала. Първият е доходността. Наши вътрешни изследвания показват, че мнозинството от фондовете в България са с положително представяне за първите 10 месеца на годината. Вторият са нетните инвестиции. Те са всъщност доминиращ фактор за ръста на индустрията. Причината и за двете се крие в ниските лихви, които са глобален феномен.

От една страна, основният да го наречем, пасивен избор на българина – банковият депозит, носи все по-ниска възвръщаемост, а от друга – ниските лихви доведоха до ръстове както на цените на акциите, така и на дълговите книжа. Така предимството на инвестициите във фондове стана отчетливо и парите се насочиха към тях.

- Смятате ли, че европейската инвестиционна индустрия се възстановява от отлива на капитали, причинен от политическите и икономическите рискове в Европа?

- Всъщност по официални данни на EFAMA, Асоциацията на фонд мениджърите в Европа, обявени в края на октомври,  за последните 13 месеца,от август 2016 г. до август 2017 г., индустрията се радва на непрекъснат прилив на нови средства. От 8 категории фондове имаме по един месец на отрицателни потоци при фондовете в акции и фондовете в облигации и два месеца спад при фондовете на паричен пазар.

Дори това обаче не води до нетен отлив за последната година вътре в категориите. Накратко, ако не слушаме новини, а следим само данните на EFAMA, ще се запитаме „Какви рискове?“. Това, разбира се, далеч не значи, че такива липсват, но за момента инвеститорите изглежда ги считат за незначителни. 

- Кои международни събития имат най-силен ефект върху пазара? Европа или САЩ са в по-добра макроикономическа позиция?

- Здравата логика е, че инвестиционната активност се води от икономическия цикъл. За съжаление, през последните няколко години се налага да обръщаме внимание и на политиците заради различни опити за намеса в механизмите на работа на свободния пазар. Отделно, в 21-ви век, наличието на голям обем информация, която достига за секунди до нас, предполага много потенциални събития с ефект върху пазара.

Моето лично мнение е, че в момента от съществено значение са всички индикации относно монетарната политика на основните централни банки. За всички нас е новост да работим в среда на нулеви и отрицателни лихви и връщането към познатите ни положителни стойности ще има сериозни последици.

Относно това къде от двете страни на Океана има по-добра макросреда, можем да се обърнем към цифрите. През последните години САЩ определено изпреварват, което може би е резултат и от доста по-ранната им реакция на глобалната финансова криза.

От друга страна, текущата динамика е по-благоприятна в Европа. Едва през 2017 г. видяхме синхронен растеж на всички държави в еврозоната, за пръв път от десетилетие. Обявените съвсем наскоро от Евростат данни за третото тримесечие на 2017 г. показват, че в някои държави като Чехия и Полша имат покачване на БВП от 5% и дори повече – 6,2% в Латвия и 8,6% в Румъния спрямо година по-рано.

- В Европа наблюдаваме стабилизиране на банковия сектор, както и отстъпване на политическите рискове. Смятате ли, че това ще доведе до по-висока доходност при инструментите, деноминирани в евро?

- При равни други условия - да, но вероятно ще се намесят и други фактори, които да подкрепят доброто представяне на европейските книжа. Единият от тях е, разбира се, икономическият растеж. Трябва обаче да отбележим реалната възможност цените на акциите и дълговите книжа да поемат в различни посоки, дори за известен период от време.

- Защо инвеститорите да изберат да вложат спестяванията си във взаимен фонд? Какви критерии бихте препоръчали, когато решават кой фонд да предпочетат?

- Инвестицията във взаимен фонд дава достъп до един професионално инвестиран и добре диверсифициран портфейл от финансови инструменти, дори за спестители с малки суми. Компаниите, управляващи тези фондове, работят в строго регулирана индустрия, където трендът през последните години е към законови промени с цел по-голяма защита на инвеститорите. Макар да липсва гаранция до определен размер на средствата като при банките, има въведени редица нива на защита.

Едно от тях е съхранението на активи в отделна институция, наречена депозитарна, която е различна от компанията, която управлява фондовете. Нейната роля е да проверява и изпълнява всякакво разпореждане с активите на фондовете – от сделки с ценни книжа, през удържане на такси, до изчисляване и потвърждаване на стойността на инвестицията и доходността. Друго сериозно ниво на защита са законовите инвестиционни ограничения и стриктният текущ контрол от регулаторите.

Освен тази защита, фондовете дават възможност за получаване на по-висок доход от спестяванията спрямо традиционните активи, в които българинът инвестира – депозити и имоти. Това може да бъде постигнато чрез богата палитра от инвестиционни стратегии с различен рисков профил, който се определя според предпочитанията и възможностите на спестителя.

Друго предимство е атрактивното данъчно третиране – печалбите от фондове не подлежат на облагане за разлика от лихвите по депозити и дохода от наем на недвижимите имоти. Отделно, самите имотни инвестиции далеч не са безрискови, както се смята масово, и трябва да се върнем само 10 години назад, за да видим, че спадът на цените им беше близък до този на фондовете в акции – най-рисковият сегмент на взаимните фондове.

В същото време редица нискорискови фондове бяха с положителна доходност през цялата глобална финансова криза. Накратко, взаимните фондове са най-недооценяваната възможност за съхранение и нарастване на спестяванията, която има редица силни предимства пред останалите форми.

При избор на взаимен фонд водещ критерий за спестителя е толерантността му към риск. Тя се определя с помощта на консултантите в инвестиционните компании. Това стеснява търсенето до конкретен клас фондове – консервативни, балансирани, рискови. Селекцията на конкретен продукт ще се определи от фактори като репутация и история на управляващото дружество, прозрачност и пълнота на информацията към клиента и, разбира се, минало представяне, макар че то не е гаранция за бъдещи резултати.

Тук важно е да отбележим, че доходността от предишни периоди сама по себе си не е толкова информативна, но производни на нея коефициенти са изключително важни. На първо място, говорейки за резултати, трябва да следим за тяхната консистентност през годините. От консервативен фонд се очаква да се представя положително във всякаква пазарна среда. От рисковите фондове очакваме да се представят добре при ръст на борсовите индекси и лошо при спад. Отклонения от тези допускания са и сигнал за инвеститора да внимава.

Също изключително полезен индикатор е доходността за единица ниво на риск, или коефициент на Шарп. Тя показва всъщност колко риск в рамките на мандата си е поел мениджъра, за да постигне единица допълнителна доходност. Ще го илюстрирам с един груб пример – ако два фонда с акции са с доходност 10% и 12% за последната година, но първият е бил с положително представяне цялата година, а вторият е бил с големи колебания, включително отрицателни стойности за отделни периоди, то може би първият фонд е по-добрата алтернатива.

- Нулевите лихви по депозитите водят до търсене на алтернативи. Въпреки това споделяте ли мнението, че инвестиционните схеми в България все още изостават по активи и като процент от спестяванията на населението спрямо други държави?

- Тук не можем да говорим за мнение, а за факти. Да, България изостава видимо в проникването на взаимните фондове и като общ обем на индустрията. Тъй като сме малка икономика, съдейки по БВП, спрямо останалите европейски държави, вероятно не можем да очакваме общият обем на индустрията, измерен чрез активите, които тя управлява, да се нареди в челото на континента. Върху процента от спестяванията на домакинствата във фондове обаче можем да повлияем съществено.

Едни от първите и най-значими мерки в тази насока са разясняване пред населението на предимствата от тази форма на спестяване и високите нива на сигурност, които тя им предлага предвид стриктната законова рамка, целяща защита на инвеститорите. Към тях трябва да добавим и нулевото облагане на печалбите от инвестиции във взаимни фондове. Накрая, но не на последно място, статистиката за представянето на финансовите пазари за дългосрочен период от време ясно очертава по-високата доходност, която можем да очакваме от тях.

- Какви са перспективите пред фондовете през 2018 г.? Каква стратегия трябва да следват? Какви са прогнозите ви за пазара и доходността?

- При ускоряващ се растеж, спадаща безработица, ръст на доходите и спад на лихвите, би било относително сигурно да предположим, че фондовете в България и Европа трябва да продължат да привличат нови средства.

Относно стратегията, всеки мениджър има собствен модел на работа и инвестиционна политика на управлявания фонд, които до голяма степен определят и стратегията му. Моето мнение е, че след 8 пълни години от дъното на борсовите пазари и рекордно ниска волатилност както при акциите, така и при облигациите, трябва да се мисли в посока защитни или хеджиращи стратегии. Те не пречат на постигането на добри резултати, но помагат при появата на неочаквани негативни събития.

Очакванията за пазари и доходност трябва да се разглеждат по отделни класове активи – акции, дългови книжа, суровини, имоти, и др. Също и по региони. Това прави отговора на този въпрос доста обширен. Ако мога да отговоря по-глобално, бих казал, че 2018 г. ще е по-волатилна и с по-ниски доходности от 2017 г., но все пак нека имаме предвид, че 2017 г. беше изключително добра, поне до момента (средата на ноември). Само ще спомена, че широкият щатски индекс SP500 дори за ден не е реализирал годишен спад през 2017 г., нещо, което се е случвало изключително рядко.

- Успява ли БФБ – София да се превърне в алтернатива, когато става въпрос за търсене на доходност? Как ще обобщите годината за капиталовия пазар в България?

- Родният капиталов пазар има да извърви сериозен път, докато намери своето място като алтернативен канал за разпределение на спестяванията и инвестициите в икономиката. Но поне тази година даде хубава доходност на тези, които инвестираха там. Ако съдим само по фактора възвръщаемост, годината беше не просто добра, а отлична, използвайки системата за оценяване в нашите училища. За съжаление обаче за поредна година не видяхме сериозен интерес от местни компании да търсят дългово или капиталово финансиране през борсата. По този предмет оценката определено е „слаб“.

Повече за макроикономическите показатели и за капиталовите пазари може да научите на шестото издание на Investor Finance Forum - най-големия форум за инвестиции и финанси в региона, организиран от Investor.bg. Събитието ще постави фокус върху макротрендовете в инвестициите, тенденциите при договорните фондове, криптовалутите и валутната търговия. Вижте повече за лекторите и програмата на financeforum.investor.bg

Заповядайте на 1 декември 2017 г. в Интер Експо Център София и станете част от най-голямото общество на индивидуални и институционални инвеститори в България.

Генерални партньори  на Investor Finance Forum: Пощенска банка и Swissquote.

Събитието се провежда с подкрепата на: Elana, Sirma Group, MetLife, BMW, Metaquotes Software, Amundi, ActivTrades, Индустриален холдинг България. Институционални партньори: БФБ, БАЛИП, БАУД, АТБ, ABIRD