Том ван Оорсхот: В борбата с корупцията в България не виждаме голям напредък

Том ван Оорсхот е посланик на Нидерландия в България от 2013 г., когато замени на тази позиция Карел ван Кестерен.

Ван Оорсхот е роден през 1955 г. в Хага. Завършил е гражданско и международно право в Лайденския университет. През 1982 г. започва работа в Министерството на външните работи, където през годините заема различни позиции.

От 2000 г. насам той е последователно заместник-посланик в Унгария и Турция, а в периода 2009 – 2013 година е директор „Правни отношения“ в Министерството на външните работи.

Преди дни в София се проведе първото от серия събития, посветени на "умните градове", организирани от холандското посолство в България в партньорство с агенцията за иновации Innovation Starter.

За холандския опит в тази сфера, за напредъка на България към еврозоната и Шенген, за реформите в правосъдната система и перспективите за интеграцията на Западните Балкани в  ЕС разговаряме с Н. П. Том ван Оорсхот, посланик на Нидерландия в България.

Ваше превъзходителство, много ви благодаря за това интервю и за отделеното време.

Благодаря за поканата и за вашия интерес към темата за умните градове.

Швейцария, Швеция, Холандия, САЩ и Великобритания са едни от водещите иноватори в света според Световния индекс на иновациите за 2017 г. Колко важни са иновациите за Вашата страна и как подкрепяте тяхното развитие?

Иновациите са от основно значение за нашата страна. Както знаете, тя е изключително гъсто населена и е изправена пред всякакви проблеми, като урбанизацията, но също и такива, свързани с климатичните промени. Ние разбрахме, че не можем да ги разрешим чрез старите методи и трябва да сме иновативни. Холандците са много прагматични и се надяваме, че с талантите, които имаме в страната, ще можем да стимулираме тези хора, за да се справим с проблемите на деня.

През 2016 г. Амстердам спечели наградата на Европейската комисия за Европейска столица на иновациите. Какви роли според вас могат да изиграят правителството, бизнесът, гражданите и науката в контекста на Умните градове и общностите?

Секторите, които изброихте, са от огромно значение и трябва да работят заедно. Мисля, че тук Амстердам направи разликата, защото успя да обедини интереса и ролята на общината, бизнес обществото, гражданите, неправителствените организации и образователните институции. Ако те работят съвместно, могат да постигнат много повече. Общината създава средата, в която се осъществяват тези проекти. С известно финансиране и намаляване на регулациите, за да дадат възможност на другите участници/акционери да използват талантите си. Бизнес обществеността и образователните институции трябва да работят заедно и това се случва в Холандия. Гражданите играят основна роля, защото умните градове са за гражданите. Мисля, че това, което спечели наградата за Амстердам е, че подходът не е отгоре надолу, а отдолу нагоре. Те наистина са помислили за тревогите на гражданите, какви са техните притеснения и как да бъдат разрешени, така че това е подход, базиран на решенията.

Можем ли да кажем, че това сътрудничество е жизненоважно, за да могат стратегиите за умна специализация да бъдат наистина успешни?

Да, определено. Наричаме го „златният диамант“. Има четирима акционери и всички те допринасят за това сътрудничество. Съвместната работа и организацията са ключови. Ако те работят поотделно, никога няма да достигнат до такива иновативни решения. Всеки играе някаква роля, но те могат взаимно да се стимулират.

Корпоративната политика To The Top, която започна през 2011 г., има за цел да помогне на холандските компании в техния бизнес, инвестиции и износ. Какви са вашите препоръки в тази сфера за България?

Наистина, правителството трябва да стимулира компаниите да инвестират много в проучвания, защото те са изключително важни за тях. Ролята на правителството може да бъде в осигуряване на финансиране, но и в създаване на необходимата регулаторна среда. Така че ако говорим за правителството, това е основната му роля, не става въпрос единствено за финансиране, а за намаляване на броя регулации. Тогава бизнес обществото ще разбере, че бъдещето е в проучването и че трябва да работи с университетите. Ако те правят проучвания без реално приложение, това не е бъдещето, те трябва да работят заедно.

Работи ли българското правителство с компаниите, какво мислите за това сътрудничество в страната?

Мисля, че тепърва започва. Правителството разбира бъдещето. Ако мога да ви дам един съвет – смятам, че е много важно да имате дългосрочна стратегия, да се придържате и да я внедрявате.

Ще ви дам един пример. Преди 8 години в Нидерландия създадохме стратегия, наречена Top sector approach. След това определихме 8 сектора от икономиката, върху които правителството да се фокусира своите усилия. Говорим за нови материали, воден сектор, който, разбира се, е много важен в Нидерлания, химичната, но и здравната индустрия. Това са топ секторите, които правителството стимулира и в които опитваме да насърчаваме това съдействие. Осем години по-късно виждаме ползите от това и че системата работи, но отнема време.

Страната ви е най-големият инвеститор в България за последните години. Но смятате ли, че България може да увеличи присъствието си в бизнес сферата в Нидерландия? Кои пазари според вас са най-привлекателни за българите?

Мисля, че в Нидерландия има пазар за българските продукти, особено в хранителния сектор и смятам, че България може да се рекламира по-добре. Мебелите са един добър пазар в страната, който трябва активно да се разработва.

Вие неколкократно сте заявявали, че много холандски бизнесмени биха инвестирали в България, но им липсва чувство за сигурност. Какви са основните причини за тези колебания?

Определено това е върховенството на закона. Знаете, че винаги съм бил много критичен към върховенството на закона точно поради тази причина. Смятаме, че има ясна връзка между върховенството на закона и икономическото развитие. Ако има недостатъци в правната система и не можем да разчитаме на независима правосъдна система, компаниите не са склонни да идват в страната. Защото те инвестират собствените си пари и ако не са сигурни, че парите им са в безопасност, просто няма да дойдат.

Тъй като говорим за правосъдната система, смятате ли че през последните години настъпиха промени и бяха направени стъпки в правилната посока?

Да, бяха направени някои малки стъпки, но процесът е много бавен. Има проектозакони, но основните ни притеснения не са свързани с тях, защото те са просто инструмент за достигане на целта. А тя е конкретни мерки за борбата с корупцията и особено тази по високите етажи. За съжаление там не виждам особен напредък.

През последните години Румъния полага сериозни усилия за реформиране на собствената си съдебна система както и в борбата с корупцията по високите етажи. На какво се дължи този напредък и защо според вас България се бави в постигането на същите цели? Вие вече отговорихте на 2-рата част на въпроса, но ако говорим за Румъния...

За мен като посланик в България е трудно да коментирам ситуацията в Румъния, но е ясно, че трябва да има независима комисия, която да разследва случаи на корупция по високите етажи. Това е от основно значение за подобряването на имиджа на България. Вашата страна сама трябва да реши как да стане това, но трябва да видим ангажираност и напредък в тази сфера, нещо, което не виждаме. Виждаме малки законодателни промени, но това е изключително важно.

Преди няколко седмици Вие подчертахте колко важен е случаят с Корпоративна търговска банка и че хората заслужават да знаят истината за него. От тогава беше публикувана стенограмата от първото заседание при президента за банката. Какво мислите за нея?

Както правилно отбелязахте, аз винаги съм подчертавал нуждата от прозрачност. Данъкоплатците и притежателите на банкови сметки имат право да знаят истината за фалита на банката, а ние все още не я знаем. Не става въпрос за прозрачност по време на дискусиите на Министерския съвет. Не мисля, че това е правилният начин. Смятам, че Министерският съвет трябва да обсъжда тези неща и конфиденциалността по време на тези дебати е много важна. Това не е начинът.

Имаме нужда от откритост от прокуратурата, на какъв етап е разследването и кой стои зад събитията в банката, как са се случили те и какво стана с парите. Данъкоплатците биха искали да разберат това. Смятате ли, че ще разберат?

Не знам, надявам се.

Страната ви прие Председателството на Съвета на ЕС през 1-вата половина на 2016 г. България ще поеме тази роля в началото на 2018 г. Какви съвети бихте дали на българското правителство за председателството и какви според вас трябва да бъдат основните приоритети на страната ни по време на председателството?

Мисля, че програмата на Тройката (Естония, България и Австрия, б. ред.) е почти завършена и националната програма на България ще бъде завършена до края на годината. Но има ясни приоритети, които са част от всяко председателство. Един от тях е миграцията, но и завършването на вътрешния пазар и по-специално дигиталния пазар. Имаме и климатични промени.

Но Европа е изправена и пред нови предизвикателства. Като дебатът за бъдещето на Европа, каква е нашата позиция, а и Brexit заема челно място в програмата.

Никой не знае какъв ще бъде изходът, така че за съжаление този въпрос стои на дневен ред и за българското председателство.

Има някои сложни за обсъждане въпроси. Мисля, че добрата подготовка е изключително важна, българското правителство осъзнава това и тя вече тече. Успяхме да предоставим обучение за някои от държавните служители и да споделим нашия опит.

Но зависи изцяло от вас да придадете собствен отенък на председателството ви. Добре е, че България сама формулира своите приоритети, но те до известна степен приличат на нашите.

Преди година вие повторихте позицията на Холандия, че България не е готова за прием в Шенгенското пространство. Има ли някаква промяна в позицията на вашето правителство по този въпрос?

Това отново ни връща на въпроса за върховенството на закона. Както знаем, ние свързваме приема в Шенген с върховенството на закона. Докато има пропуски във върховенството на закона, не смятам, че позицията на холандското правителство ще се промени. Борбата с корупцията по високите етажи е много важна.