Доколко радикални ще са промените в европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., защо възникна напрежение със субсидиите за агроекология и какви са дефектите на сегашното субсидиране – това коментира пред Investor.bg Николай Вълканов, анализатор от InteliAgro. Той е един от лекторите в организирания от Клуб Инвестор дебат Предизвикателствата пред земеделците през 2017 г., на 14 март.
Николай Вълканов е завършил “Европеистика” в СУ “Св. Климент Охридски” с профили “Икономика” и “Право”. Два пъти е водил групи по програмата на Департамента по земеделие на САЩ “Кохран” за обучение на фермери на теми – “Производство на плодове и зеленчуци” и “Производство на плодове и обработка на продукцията”.
Водил е проекта “Икономически анализ на селското стопанство” към ИПИ в периода 2012-2014. Основните му разработки са в областта на ОСП на ЕС и ефектите от прилагането й в България, перспективите пред отглеждането на плодове и зеленчуци, развитие на млечното говедовъдство в страната. Има над 100 публикации за селското стопанство във водещи издания в страната.
- Г-н Вълканов, след като започна дебатът за бъдещето на ОСП, какви промени да очакват фермерите след 2020 г.?
- Има няколко сценария, възложени от ЕК и подготвени от различни участници в процеса. Те покриват в общи линии целия спектър от възможности за промяна и реформа на политиката. Обсъжда се напълно да бъдат премахнати директните плащания и да бъдат заменени със съвсем различен механизъм, през това политиката да не се променя радикално от сегашния вид, но да отпаднат някои по-ретроградни възможности като обвързаната подкрепа, или политиката да остане такава, каквато е, със силна част в посока на обвързаните плащания.
Със сигурност който и вариант да бъде приет, твърде радикални промени не се очакват. По-скоро ще се върви към среден вариант – т. е. да има преходен период без много резки промени.
Загатва се за посоката, към която ще се променят нещата – по-различен тип зелени плащания, свързани с повече обществени ползи, замяна на директната подкрепа със схеми за управление на риска в стопанствата. Най-вероятно ще видим преходен период, след който тази промяна ще настъпи, тъй като тя е крайно необходима.
Успоредно с това няма как да не станем свидетели на известно понижение на общия бюджет. Това понижение най-вероятно ще се случи още от 2019 година, ако всичко с излизането на Великобритания от ЕС стане, както е планирано.
Обединеното кралство е нетен донор и излизането от ЕС със сигурност ще означава по-малък бюджет. Има натиск за това и от много широки кръгове, както в Брюксел, така в обществени нагласи. Политика, която отнема над 40% от бюджета на ЕС, служи за подкрепа на 2% от икономиката му – това няма как да бъде продадено в очите на данъкоплатеца. Очевидно тази политика е свръхекспанзирала и пътят към нейното по-сериозно реформиране и ограничаване на финансовия ресурс е неминеум. Още повече, че Европа трябва да се справи с други предизвикателства.
- Защо има гласове и срещу директните плащания, какви проблеми създават те?
- Проблемът е генерален. Едно от нещата, които трябва да бъдат постигнати с директните плащания, е подобряването на доходите на земеделските общности. Това подобрение не е било с цел просто да им дадем едни пари, за да имат повече да харчат. Тази подкрепа на доходите се е считала като един механизъм за предпазване. Приема се, че селското стопанство е цикличен отрасъл и когато имаме една добра година и след това две лоши, в лошите да има механизъм, който да защитава доходите.
Още повече, че една добра за зърнопроизводството година не означава, че е добра за животновъдството или овощарството. На сегашната система й липсва напълно гъвкавост да разпределя средствата в момента, в който са нужни. Сега просто те са раздавани, но това не кореспондира с реалните нужди на сектора.
Втората много голяма критика е свързана с това, че в момента във всички страни на ЕС без изключение, като дори в България и Румъния този процент е още по-голям, огромната част от подпомагането отива в стопанства, които не се нуждаят от подкрепа. Те са достатъчно големи, за да бъдат по-устойчиви и да печелят от икономия на мащаба. Няма как да бъде защитена политиката на подкрепа на доходите, когато например за едно стопанство в България субсидията може да достигне и надхвърли 6 млн. лева.
След като беше въведен лимит за директните плащания, има ли стопанства, които получават такива суми?
По изчисления на InteliAgro 2,4% от стопанствата са получили 84% от плащанията. След като имаш възможност да приспаднеш разходите за възнаграждения и осигуровки, очевидно тази мярка с тавана на плащанията става куха.
Близо 1300 бенефициенти, част от които са свързани фирми, и то сред най-големите, има най-голяма свързаност, са получили подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) над 100 хил. лв. за 2015 г. Общата стойност, която са получили, е 80% от бюджета на схемата.
- В предишно ваше интервю казахте, че субсидиите, които получават българските фермери, водят до минимални резултати. Това за кои сектори се отнася?
- Това се отнася до много сектори, но въпросът пак е за ролята на субсидиите. Те действително подкрепят доходите на определен брой хора. Отделен е въпросът, че бройката, за която това подпомагане е съществено, е твърде малка. Огромната част от останалите получават несъществена подкрепа.
Обвързаната подкрепа трябваше да стабилизира секторите, които дълги години търпяха спадове. Животновъдство, плодове и зеленчуци. Начинът, по който тя беше конструирана в България, не доведе до никакъв качествен резултат.
В млечното говедовъдство като средни резултати в сектора сме на дъното в ЕС заедно с Румъния. Ако министерството е искало да води смислена политика за възраждането на този сектор, трябваше така да направи схемата, че да си постави за цел да промени тези резултати, които са толкова ниски и плачевни. А не просто да фиксира, че броят глави добитък трябва да бъде запазен.
Добре, нека да бъде запазен, но да има изисквания, които да стимулират – да се заменят нископродуктивните животни с високородуктивни, да се покаже реален резултат чрез продадена суровина или качеството. Тук говорим за много по-сложна политика и контрол. И ако изискванията не бъдат спазени, да не можеш да си получиш субсидията.
В България много хора притежават животни, не се опитват да бъдат по-производителни, те просто стагнират в една мизерия, а държавата не им създава стимули да се развиват.
- Защо възникна проблем с мерките за агроекология и биоземеделие по ПРСР, имат ли основание фермерите да протестират?
- Тук виждаме отново големия недъг на начина, по който се прилагат схемите и мерките на ОСП в България. Бюджетът е изчерпан, защото мярката за биологично производство се превърна в мярка за биологично субсидиевъдство. Това стана със субсидирането най-вече на орехите или по-скоро с начина, по който е организирана самата мярка. Тъй като ставката за различни култури, например трайни насаждения, е еднаква. Съответно разходите за поддържането и отглеждането на тези култури са различни.
Другият проблем бе сертфицирането на пасища без необходимия брой животни, което също се случваше доскоро. Когато вкараме всички тези схеми в едно, заедно с поетите ангажименти за следващите години, виждаме, че бюджетът, ако нищо не бъде променено, е запълнен на 99% и нови ангажименти не могат да бъдат поемани.
Тук идва въпросът ние какво искаме да развиваме като биологично производство. Не е сериозно ставката да бъде еднаква за всички култури. Ако няма възможност тя да бъде диверсифицирана за отделните видове, нека видовете, изискващи най-малко грижи, просто да отпаднат.
Може да се съсредоточим към тези култури, които имат по-висока добавена стойност и изискват повече грижи. Ясно е, че орехът може да не бъде пръскан през годината, но ябълката има двадесетина пръскания.
Смисълът на тази мярка е да те поддържа в трудния процес, докато се сертифицираш и започнеш да продаваш на пазар, който ти дава значително по-висока ценова премия.
Дебатът на Клуб Инвестор ще бъде на 14 март 2017 г. от 13 ч. в бизнес център Capital Fort в София (бул. "Цариградско шосе" 90).
Събитието се провежда с подкрепата на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) – генерален партньор, Пионер Семена България, Bayer Crop Science и Netafim – Ирисист. Институционални партньори са Индустриален Холдинг България, Елана и Институтът за агростратегии и иновации.
23:57 | 13.09.22 г.