Левон Хампарцумян е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк от 2001 г. Член е на ръководството на БОРИКА. В периода април 2005 – април 2008 г. и април 2011 - април 2015 г. е председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Член е на борда на Българския форум на бизнес лидерите и на Управителния съвет на Института за пазарна икономикa.
От 2015 г. е председател на Обществения съвет на TELUS International, а от 2017 г. е и член на Почетния тръст на Фондация „Международна награда на херцога на Единбург – България“. В периода 2008 – 2012 г. е председател на Настоятелството на Софийския университет„Свети Климент Охридски“.
Пред Investor.bg банкерът коментира рестриктивни ли са банковите регулации, какво ще е нивото на лихвите, какви са предизвикателствата пред банковия сектор и как ще се отрази на клиентите въвеждането на дигитализацията.
– Г-н Хампарцумян, могат ли икономическите резултати за миналата година да ни дадат основание да твърдим, че сме загърбили кризисния период?
– Мисля, че технически кризата свърши, когато финансовият министър Симеон Дянков твърдеше, че е свършила. Въпросът е, че растеж между 0,5 - 1% в българския контекст не може да се усети „на улицата“, грубо казано. Малкият процент се усеща само от най-активните хора – собственици на фирми, скъпо платени професионалисти, мениджъри. Когато стигнем до 3% - 4% икономически растеж и нагоре, това дава основание за потребителско доверие и икономически оптимизъм сред по-широк кръг от хора. От тази гледна точка можем да кажем, че 2016 година е краят на кризата или по-скоро е период на растеж, който се усеща от повече хора.
– Българските банки трябва да се съобразяват с много регулации, които налага БНБ, но и с мерките, които взема Европейската централна банка за стабилизиране на европейския банков сектор. Пазят ли регулациите банките от проблеми?
– Всички регулации се правят в периоди след криза на пазара и на база на исторически данни, за да предотвратят криза, която вече сме имали. Разбира се, кризите затова са кризи, защото са трудно предсказуеми. Новите, по-тежки и по-взискателни регулации са създадени по начин да предотвратят криза от типа, която имахме през 2008 – 2009 година.
Това обаче не е 100%-ова гаранция и продължава да бъде отговорност на мениджмънта на отделните банки, а целта на регулаторите е да предотвратят достатъчно рано локална криза в дадена институция или в сегмент на пазара.
След като сме част от Европейския съюз и имаме декларирана амбиция да влезем в еврозоната, ЕЦБ е ключов фактор в регулирането на финансовия сектор в България, така че няма нужда да водим спорове от типа дали нулата на координатната система е на правилното място!
– Ще се повишат ли изискванията към банките след като и гуверньорът Димитър Радев обяви, че през 2018 г. страната ни поема по пътя към еврозоната? Трябва ли да се промени политиката на кредитните институции, за да отговори на допълнителни изисквания, които съответстват на стандартите на ЕЦБ?
– В никакъв случай не говорим за резки промени, а за синхронизиране в много по-висока степен както на начина на работа, така и на начина на регулиране на финансовите институции в България с тези, които можем да видим в по-развитата част на Европа и света.
Добрите управленски практики и предпазливото управление на риска са ключови за успеха в сектора.
– Уместно ли е присъединяването ни към еврозоната точно сега, при очертаващите се проблеми в Европа и отслабването на еврото на фона на тотално въздържане от страна на държавите от ЕС към такава стъпка?
– Ние сме членове на Европейския съюз от 2007 година, вече десет години, консумирали сме значителна част от преимуществата да бъдем членове на ЕС, защото това продължава да бъде най-богатата и развита част на света. Част от договорите, които подписахме при присъединяването към ЕС, включват и ангажимента ни да се присъединим към еврозоната.
Тъй като сме във валутен борд от 20 години, чрез фиксирания курс сме изконсумирали значителна част от негативните ефекти от присъединяването към една такава обща валута. Същевременно, бидейки само с малкото си пръстче там през фиксирания курс, не успяваме да ползваме значителна част от преимуществата. Винаги съм бил убеден, че колкото по-бързо влезем в еврозоната – толкова по-добре.
Там не са само цветя и рози, но това е печат за качество на българската икономика и администрация, на държавата като цяло. А и не виждам в момента политически продаваема алтернатива на еврозоната.
Мога да прибавя още един аргумент в тази полза. Ако нямаме фиксиран курс и не сме в еврозоната, това означава, примерно, валутният курс на лева да се определя от четири-пет човека, които чрез него да провеждат монетарни политики и да определят икономиката. Последният път, когато сме го правили, завърши с катастрофа. Сещате ли се за имената на четири-пет човека, на които ние ще имаме публично доверие, които в петък ще се събират и ще определят курса в понеделник? Имам и по-сложни аргументи в полза на влизането в еврозоната.
11:11 | 14.09.22 г.