Правителството внесе в Народното събрание проекта на Бюджет 2017, след като часове преди това го обсъди в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В четвъртък депутатите от бюджетната комисия на парламента приеха на първо четене макрорамката на най-важния финансов закон на държавата. Investor.bg се обърна към проф. Боян Дуранкев, който коментира какви са предизвикателствата при изпълнението на заложените параметри в бюджетната рамка.*
Боян Дуранкев е български икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 година завършва специалност социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. - професор. Боян Дуранкев е автор на повече от 70 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.
– Професор Дуранкев, има ли разпускане във фискалната политика в Бюджет 2017?
– По същество фискалната политика в голяма степен е неизменна, тя не е променена съществено, освен че има „изсветляване“. Ако има разпускане, то е крайно недостатъчно, което личи от т.нар. прогнозен растеж. За тази година той е 2,6%, а догодина, при „по-разпусната“ фискална политика – 2,6%, чак през 2019 г. ще бъде 2,7%. При положение, че европейската икономика дотогава ще расте с 1,8 на сто, това означава, че скоростта на развитите страни е много голяма и те летят пред България. Важно е не само каква е фискалната политика и какъв е бюджетът, а какъв темп на растеж осигурява, какви блага за населението дава.
Като се имат предвид темповете на растеж на световната икономика, която се увеличава с 3,4%, 3,6% и 3,7%, през следващите три години, а европейската икономика – с 1,6%, 1,8% и 1,8%, то нашият икономически растеж от 2,7%, и то чак през 2019 г., не гарантира нито изпреварващо развитие спрямо световната икономика, нито догонващо развитие на европейската. Това обрича нашето стопанство и му гарантира последно място в ЕС, освен ако в съюза не влезе още по-слаба икономика, което не се очаква.
Тези бавни темпове на растеж и поддържането на фискална политика, която залага на ДДС, и не толкова на преки данъци – данък общ доход и плосък данък – това всъщност е една подобрена философия на съставяне на бюджет от времената на Станишев, Орешарски и Дянков. Няма големи разлики.
– Има ли положителни страни в разпределението на публичните финанси?
– Да, това е смъкването на дефицита на 1,4% догодина и 0,5% през 2019 г., повишаване на минималната работна заплата, независимо, че капиталът никога не е поискал тя да расте.
Работодателските организации никога не биха се съгласили на увеличение, въпреки че една заплата, която се равнява на 230 евро месечно, каквато ще бъде през 2017 г., и с прогнозата, че този размер ще се запази през 2018 и 2019 г., означава, че Румъния ще изглежда доста богата и заможна страна на фона на България.
Имаме консервативен бюджет, съставен от една инерционна философия на предишни правителства и най-вече на кабинети, които бяха заложили на ниски плоски данъци за привличане на чуждестранни инвестиции, на ниски корпоративни данъци и висок ДДС. Тази философия е неработеща и в момента преките чуждестранни инвестиции са на изключително ниско ниво, на по-ниско, отколкото преди да се въведе плоският данък. Очевидно е, че България все повече и повече ще трябва да разчита на себе си, а не на ПЧИ.
Отчитам, че вътрешните структурни промени и част от тях, свързани с реформите и финансирането в образованието, в здравеопазването и във въоръжените сили и отбранителните способности, сами по себе си са добри новини.
Има и още една добра новина в края на тригодишния период. През 2019 г., която е далече все пак, съотношението дълг към прогнозен БВП ще бъде около 25%. Това изглежда добре, но не се знае какво ще се случи през тези три години, дали Brexit или други фактори няма да разтърсят тези прогнози.
Ако мога да сумирам – напредваме със скоростта на костенурка, но със заешки страх от промени във фискалната политика. Има стабилност на бюджета, но и стабилност в проблемите.
– Къде са предизвикателствата на Бюджет 2017?
– Дълги са страниците, които описват бюджета, но неприятното е, че той беше вкаран в последния момент за обсъждане. Синдикатите и работодателите го прегледаха само за няколко часа. Предизвикателствата, според мен, са заложени във фискалната политика, която разчита на преките данъци по-малко, отколкото на косвените данъци.
Ако не се повишат заплатите и реалните доходи, ако останем с такъв икономически растеж, това означава, че в края на 2019 г. в България ще се случи най-голямото обезлюдяване в ЕС в сравнение с останали европейски страни. При тези ниски доходи и слаби възможности за потребление, за създаване на собствено жилище, при липса на добри условия на живот, образование и здравеопазване, младите българи ще търсят реализация в чужбина. През 2019 г. демографското ни положение ще бъде катастрофално, защото ще им е по-изгодно да учат и да живеят в чужбина, благодарение на бюджетите, съставени през последните пет-седем години, както и на тези, които ще бъдат правени занапред.
– Може ли да се окаже проблем за бюджета дефицитът в държавното обществено осигуряване (ДОО)?
– Предвидено е осигурителната вноска във фонд „Пенсии“ на ДОО да се увеличава с 1 процентен пункт следващата и по-следващата година. Целта е да се намали недостигът на средства в бюджета, но това звучи по друг начин, ако се каже – защо да строим магистрали при положение, че се създава дефицит от приходите от винетки. Няма логика да строиш магистрали и да влагаш средства в тях, а да не влагаш в държавното обществено осигуряване.
– Министър Горанов определи бюджета като „скучен“, други го нарекоха инерционен и неамбициозен, как ще го наречете вие?
– Топката е прехвърлена на частния бизнес, защото той е длъжник на труда. Постигат се бавни темпове на растеж, когато се разчита на икономическа активност. Ако ги няма финансовите инжекции от еврофондовете и обществените поръчки, ще се окаже... ще го нарека с баналната фраза „импотентен растеж“. Но най-големият дълг на частния бизнес е по отношение на труда, тъй като производителността у нас е около два пъти и половина по-ниска, отколкото европейската, а разходите за труд са над шест пъти по-ниски.
Когато говорим за термина корпоративна социална отговорност, може да се очаква частният бизнес да намали малко печалбите за сметка на разходите за труд, заплати и осигуровки. Тогава и приходите в бюджета ще бъдат много по-големи. Всички гледаме държавата, но е добре да се знае и какво частният бизнес дава на обществото.
*Интервюто е взето на 1 ноември, преди твърденията на депутата от ДПС Петър Чобанов, че разчетите в бюджета са базирани на недействителни цифри.
12:51 | 09.09.22 г.