Д-р Борислав Борисов е експерт по лекарствена политика и фармакоикономика. Завършва медицина в София, където по-късно придобива специалност и защитава докторат. Има магистратури по бизнес администрация и здравен мениджмънт. Специализирал е в университетски центрове в Марсилия и Кеймбридж, работил е една година в Ла Питие-Салпетриер, Париж. От 1998 г. до 2004 г. е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата. След като напуска ИАЛ, основава „Прескрипция“ - специализирана консултантска компания в областта на лекарствената регулация. Фирмата активно партнира с международни компании и организации. През 2010 година основава дъщерно дружество в България на „Синексус Клиникъл Рисърч“, Великобритания, и през 2015 година с привличане на пряка британска инвестиция в София е открит първият специализиран медицински център за клинични изпитвания. Член е на Френското дружество по фармакоикономика.
Ако 20-ти век беше векът на технологичната революция, 21-ви век ще е векът на биотехнологичната революция, твърдят експерти. Факт е, че все повече компании инвестират огромни средства в областта на биотехнологичната индустрия. Между десетте най-големи компании в света, които инвестират в развитието на технологиите, четири са фармацевтични и биотехнологични. Иновациите, които предстои да навлязат на пазара и в България, са големи, променят парадигмата на лечението и до 2020 г. ще има съществен напредък на специализираните терапии. За експанзията на биотехнологиите, тяхната същност и предимства, за инвестициите в клинични проучвания и лекарствената регулация разговаряме с д-р Борислав Борисов.
Какви са ползите от въвеждането на Оценка на здравните технологии в България, кои са спорните моменти в Наредба №9 на Министерството на здравеопазването, в какви посоки индустрията настоява да се промени наредбата? По тези теми Investor.bg и Puls.bg ще проведат и поредното издание на Здравен дебат на 24 юни.
Модератор на събитието ще бъде д-р Борислав Борисов.
Д-р Борисов, редица експерти определят 21 век като векa на биотехнологиите, говори се за биотехнологична революция. Защо става все по-популярна експанзията на биотехнологиите?
Преди всичко вече има ново ноу-хау и много компании, които работят изцяло в областта на биотехнологиите. Но основната причина е, че чрез биотехнологиите вече предлагаме терапевтични алтернативи за заболявания, където основно се работеше симптоматично.
По-конкретно как действат биотехнологиите?
Разработването на биотехнологии е срещу конкретен причинител, който е много добре известен, така се предлага едно изцяло специфично лечение, което въздейства по познат, конкретен маркер на заболяването и на самата причина. Тези технологии на практика позволиха да се лекуват много заболявания - първоначално в областта на онкологията и онкохематологията, а сега вече и масово в ревматологията, гастроентерологията, дерматологията, кардиологията, тоест преминаха от специализираната помощ към първичната. Например за остеопорозата от години в България се прилага успешно такава терапия и то с много добри резултати.
Бихте ли обяснили кои са предимствата на биологичните медикаменти?
Преди всичко предимството е, че те лекуват заболявания, които досега не се лекуваха специфично, а само сипмптоматично. Трябва да се отбележи и друго - досега пациентът взимаше шепа таблетки, а сега с такъв тип биотехнологии две до четири приложения годишно държат пациента под много добър контрол. Най-важното обаче е, че лекарите знаят кого и как да лекуват точно.
Биотехнологиите също така отвориха вратата към персонализираната медицина. Има пациенти, които с определено заболяване може да не са подходящи за дадено лечение. Именно затова се правят генетични тестове - за да се подберат подходящите за лечение пациенти с дадена таргетна терапия. Много от тези терапии изискват предварителни изследвания, които са високоспецифични и индивидуални, тоест медицината се разви към лекуване на заболявания, които се считаха за нелечими или безнадеждни. Именно благодарение на постиженията на биотехнологиите пациентът се третира индивидуално – не само като заболяване, а и като индивид. Генетичните тестове изследват дали даден пациент е подходящ за дадена терапия – ако не е подходящ, остава на класическо лечение, ако обаче е подходящ – ефектите идват много по-бързо и траят продължително време. Факт е, че у нас вече има пациенти с много тежки заболявания, които имат преживяемост над десет години. Все повече науката получава данни за тази персонализация на терапията, което е следващата стъпка в рамките на това столетие на биотехнологиите, които ще променят парадигмата в медикаментозната терапия.
Биотехнологичната наука е сравнително млада. От кога биотехнологиите са достъпни за българските пациенти?
Големият пробив беше, когато страната ни започна асоциирането към ЕС, защото тогава синхронизирахме процедурите си по разрешение за употреба с европейските. Тогава променихме законодателството си и много бързо тези лекарства се разрешаваха за употреба у нас, след като вече са в ход европейските процедури. Достъпът обаче се решава от реимбурсните фондове, тъй като тези терапии са очаквано и с по-висока стойност. Така че разрешението за употреба е единно за ЕС и Европейското икономическо пространство, но от кога и в какъв размер да се заплаща е национално решение.
Основните иновации през 21 век се очаква да дойдат именно от биотехнологиите. Те обаче са скъпи технологии и изискват големи инвестиции. Вече немалко биологични препарати се заплащат от НЗОК у нас? Какви са механизмите за финансирането на тези терапии?
В България според мен резерв трябва да се търси в допълнителните здравни осигуровки. В много страни от Европа тези механизми се използват много активно, има и различни степени на осигуровки. Неминуемо един ден и ние ще стигнем до тази хипотеза, защото този тип терапии са без алтернатива, те навлизат масово и натискът върху НЗОК ще продължи да расте. Ето защо трябва да се търси диалог между лекари, платци и пациенти.
Какъв е ръстът на пазара на биотехнологични медикаменти?
Фармацевтичният пазар бележи постоянен ръст поради това, че иновациите идват основно от такъв тип технологии. Осем от десет нови лекарства, които се разрешават за употреба в Европа и САЩ всяка година, са биотехнологични. Освен това към момента има около 360 нови терапии, които са в процес на клинични изпитвания в последна фаза. В близките години ще навлязат десетки нови молекули в различни области на медицината. В ход са стотици биологични лекарства и в близките няколко години ще нараства броят на потенциалните кандидати. Затова следва да се търсят възможности за поемане на търсенето.
Около две трети от новите лекарства, които се произвеждат в момента, са биотехнологични. Около половин милиард от човечеството, основно в развитите страни, се лекува само с биотехнологии поради непосрещнати потребности. Това са заболявания, които по-рано или не са се лекували, или само симптоматично. В момента около две трети от извършваните клинични изпитвания също са с биотехнологични препарати. Те навлизат все по-масово и това дава много надежди на пациентите.
Какво по същество представляват терапиите с биологични лекарства?
Искам да подчертая, че това не са някакви лекарства за подобряване на стила на живот. Това са терапии, насочени към тежката медицина – онкологията, различни области на вътрешните болести. Те се разработват, защото има много пациенти, които имат пряка нужда от тях. Те не са терапии за подмладяване или подобряване на общата активност, а наистина става въпрос за тежки хронични прогресиращи заболявания и затова на тях трябва да се гледа много сериозно.
09:16 | 14.09.22 г.