Момчил Неков е магистър по „Политически мениджмънт” в Софийски университет „Св. Климент Охридски” и магистър по „Международни икономически отношения” в Университета по национално и световно стопанство. От 2013 година е докторант във Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски” с тема на докторската дисертация „Организационна структура и вътрешнопартийна демокрация в основните политически партии в България след 1989 година”. Роден е на 13 май 1986 година в гр. Силистра в семейство на учители. В родния си град през 2005 г. завършва Езикова гимназия „Пейо Яворов”.
От февруари 2010 г. до избирането му за член на Европейския парламент, Неков работи като инспектор и старши инспектор в Дирекция „Правни производства и надзор” в Комисия за защита на личните данни на Република България. Член на БСП от 2009 г.
На 25 май е избран за член на Европейския парламент от листата на БСП.
- Г-н Неков, на какъв етап са преговорите между Еврокомисията и САЩ по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и как разкритията на „Грийнпийс“ за преговорния процес ще им повлияят?
- Скоро седмици приключи 13-ият кръг от преговори между ЕС и САЩ относно ТПТИ в Ню Йорк. Очаква се преди лятото да има още един кръг.
Според европейския екип целта е преговорите да приключат тази година, като според някои анализатори това се свързва с добрия преговорен дух с администрацията на настоящия американския президент. Опасенията за промяна в политиката от другата страна на Атлантика създават това напрежение и желание да се приключат преговорите.
Според мен обаче това не е правилният начин и подход. Бих искал да припомня, че Европейският съвет също задаваше някакви желателни срокове за приключване на преговорите, като настояването беше за края на 2015. Европейското гражданско общество се оказа сякаш много по-силно ангажирано и притеснено относно влиянието на това споразумение върху живота на обикновения гражданин и европеец, може би затова и преговорите все продължават.
В тази връзка разкритията на „Грийнпийс“ също не трябва да се пренебрегват, защото те разкриват тона на преговорите към даден момент. От редицата събития и инициативи става ясно, че европейското гражданство общество защитава позиции, които немалко американски граждански сдружения споделят. Тоест европейците се борят и за себе се, но и за интереса на американците.
Аз очаквам, че видимостта, която преговорният процес получи чрез публикациите на Грийнпийс, ще даде необходимия граждански принос към по-ефективна защита на европейските позиции и ценности. - Кое е по-вероятно – блокиране на преговорния процес, предвид позицията на Франция или приключване на споразумението? - Това, което направи френският президент, си заслужава уважението и мисля, че и ние трябва да се поучим от този пример. На всички е ясно, че без одобрение от всяка държава членка, споразумението не може да се прилага на територията на ЕС. В този ред на мисли, Франция просто припомни това. В споразумението има чувствителни теми за всекиго. Франция обаче става много добър пример за защита на силни национални позиции. Преди няколко години, отново по нейно настояване, аудиовизуалните услуги и кинематографията бяха извадени от преговорния пакет.
Една друга изключително чувствителна тема в това споразумение са т. нар. географски указания - тема много близка до френската икономика, имайки предвид, че в количествен обем - износът на френски вина с този вид означение съставлява близо половината от износа на стоки с географско указание към САЩ. Темата с географските означения е една от най-противоречивите теми, защото в Америка се произвеждат продукти с подобни означения, които вече са станали генерични.
С изказванията на френските политици страната дава знак, че е готова да защитава националните си каузи, интереси и продукти.
Между другото, румънците, похвално за тях, скоро също предприеха такава позиция относно визите за тях и готовността да блокират споразумението с Канада. Въпреки че сме в същата позиция като тях, а виждаме, че и други европейски държави използват преговорите за решаване на национални въпроси, у нас подобна позиция за съжаление няма. - След като организирахте дискусия за влиянието на ТПТИ върху българското земеделие, какво е личното Ви мнение – как Споразумението ще се отрази на българските земеделците? - В либерализирането на търговията със САЩ в този сектор аз виждам повече опасности и предизвикателства за родното производство като цяло. Тарифите и митата са протекционистки механизъм, който е в интерес на една държава или в нашия случай - на ЕС.
Когато тези мита паднат, американското производство, което е в огромни мащаби, но е и субсидирано и по-евтино, ще получи улеснен достъп до Европа. Като цяло конкуренцията на европейския пазар и за европейското земеделие ще се засили. Ще навлязат по-евтини стоки. Това ще е добре в краткосрочен план - за потребителските цени, но в дългосрочен ще изтощи европейския земеделец.
Това носи пък риск за поминъка му, а оттам и социалните, и икономически рискове. Заради негативните последствия за нашите производители в краткосрочна перспектива и за икономиката в дългосрочна, аз съм за това глава „Земеделие“ да бъде изключена от преговорния пакет. - Кои сектори биха спечелили и за кои либерализацията би създала рискове?
- Трудно е да се даде категорична оценка кой би спечелил, тъй като проблемите и кризите в земеделието стават вече много и непредвидими. Миналата година организирах конференция в София, посветена на темата, като по моя инициатива Институтът по аграрна икономика (ИАИ) представи изследване.
Най-важните продукти от селскостопанския износ от България за САЩ попадат в категориите: тютюн; подправки и билки, маслодайни семена - главно слънчоглед и медицински растения; мляко и млечни продукти и мед. Вината ни също са част от износа, но в скромни количества.
Според мен в краткосрочен план износът на тези категории стоки би спечелил най-много, тъй като те вече са стъпили на американския пазар и при намалените мита, при същите разходи за износ ще може да се предлага повече продукция. Анализатори отбелязват растящия интерес на американския потребител към качествени и екологично чисти храни.
В тази връзка вярвам, че голям потенциал биха имали биопродуктите - и най-вече пакетираните. В България делът на този вид земеделие расте и според мен си заслужава да се обмислят възможности за търсене на нови платежоспособни пазари, какъвто е американският.
Относно секторите, за които ще има рискове - на европейско ниво голямо опасение предизвикват страховете от вноса на месо и млечни продукти. В Америка поради редица съображения, свързани с цени на горивата и разходи за труд, производството е по-евтино. При намаляване на митата за вноса американско месо ще достигне и българския пазар. То и сега внасяме близо 80% от месото, което се преработва и консумира, но се опасявам, че опитите за възстановяване на този изключително свит сектор на българската икономика ще бъдат поставени пред ново предизвикателство, след една евентуална либерализация.
Като цяло мисля, че преработващата и пакетираща индустрия ще усетят увеличена конкуренция на нашия пазар, а това не е добре за българската икономика. - Извън земеделието – как според Вас Споразумението би се отразило като цяло на българската икономика? - Има продукти, чийто внос от САЩ ще бъде доста улеснен. Според някои анализи например, цените на фармацевтичните продукти, както и на моторни превозни средства ще паднат. С други думи - при цените за крайния потребител споразумението ще има поне краткосрочен положителен ефект.
Свободната търговия има обаче и един недостатък, когато участниците не са в равностойно положение. По-силният и по-смелият завзема пазара. Това означава, че родното производство, ако не успее да превъзмогне и европейската и американската конкуренция, ще изпитва сериозни трудности.
И тук не става въпрос само за земеделие, разбира се. Струва си да се отбележи, че САЩ има споразумение за свободна търговия с Канада и Мексико, в рамките на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (North American Free Trade Agreement - NAFTA).
Тоест споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ не означава изключителни права на американския пазар. Означава просто стъпване на пазара на равни начала с други страни, с които САЩ има подобни споразумения. А това означава и изключително силна конкуренция.
Според анализи на някои мозъчни тръстове, в дългосрочна перспектива в Европа ще се загубят близо 600 000 работни места, поради влизането в сила на ТПТИ. Очаква се и свиване на европейската икономика. Очаквам, че подобни тенденции ще има и в България.
- Как ще бъде решен спорният казус за уреждане на спорове между инвеститори и правителства? - Миналата година комисар Малмстрьом съобщи, че ще се предложи напълно нов механизъм за уреждане на спорове между инвеститори и държави.
Заговори се за гаранции, че политически решения няма да се поставят под въпрос и правото на държавите за регулации ще останат. Говори се и за нов механизъм на уреждане на спорове, чрез неутрално съдилище.
Темата е изключително чувствителна всъщност, защото в споразумението с Канада има такъв механизъм. Идните месеци обаче се очаква да бъдат представени конкретни текстове за ратифициране. Тогава ще може да се даде ясна представа чий интерес ще бъде защитаван - на държавите или на бизнесите. - Неведнъж сме отразявали декларации от ЕП и ЕК, че няма да се стигне до занижаване на стандарти, така ли е според Вас в действителност и има ли рискове за потребителите? - Нормативните бази в САЩ и Европа са вървели своя независим път десетилетия наред. Европа е постигнала много високи нива на стандарти в сферата на храни, здравето на животните, трудовите права. ЕС е глобален лидер в тези области и не само.
За да се постигне споразумение за свободна търговия, то трябва двете нормативни бази да се доближат, което за едната страна би означавало засилване на регулациите, а за другата - респективно запазване или занижаването им.
Еврокомисарят, отговарящ за преговорите по тези споразумения, няколкократно потвърди, че ако има чувствителни теми и области, то те ще бъдат извадени от споразумението. Надявам се това да е така. До мен достигат обаче и сигнали за агресивна политика от страна на другата страна, което засяга например означението за наличието на ГМО.
В Европа има изискване, когато ГМО съдържанието в един продукт е над 0,9%, то това трябва да бъде отбелязано върху продукта. Твърди се обаче, че САЩ са против подобно означение, тъй като то създава предпоставка за дискриминация и предубеденост към продукт, което пък го поставяло в по-неравностойно положение и е предпоставка за загуби.
Темата е много чувствителна и се надявам да се стигне до решение, което да обслужва интереса на европейския потребител. Той има право на информиран избор особено по теми като здраве и хранителни навици.
Разчитам на това, че ЕК ще се вслуша в гласа на гражданите и наистина няма да позволи занижаване на стандартите. Ако ли не, мисля че става ясно, че одобрението на споразумението няма да получи зелена светлина.
11:38 | 13.09.22 г.